Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Столична здравноосигурителна каса/СЗОК/, подадена чрез главен юрисконсулт Б.Ш против решение № 2554 от 15.05.2020 г. по адм. дело № 4892/2019 г. на Административен съд - София - град, с което е отменена писмена покана изх. № 29-02-56/10.04.2018г. за възстановяване на суми, получени без правно основание, издадена от директора на Столична здравноосигурителна каса, и са присъдени разноски.

В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението поради противоречието му с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3от АПК. По подробно изложените в жалбата и съдебно заседание съображения касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде потвърдена писмената покана. Счита, че предвид разпоредбата на чл. 343, ал. 3 от НРД за МД 2017г.- при хоспитализация по определена клинична пътека и необходимост от провеждане на клинични процедури в рамките на същия болничен престой, престоят по клиничната процедура не следва да се счита като престой по съответната клинична пътека. Претендират се разноски.

Ответникът - УМБАЛ „А. С клиник“ ЕООД чрез пълномощника адвокат Г.Р оспорва касационната жалба. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес. Р. по същество е неоснователна.

Административния съд е отменил писмена покана изх. № 29-02-56/10.04.2018г. за възстановяване на суми, получени без правно основание, издадена от директора на Столична здравноосигурителна каса. Приел е, че престоят на трите ЗОЛ в болничното заведение е бил съобразен с тяхното конкретно здравословно състояние, след извършване на дейностите предвидени в КП № 119 и № 121. Тримата пациенти законосъобразно са дехоспитализирани, след като медицинската дейност е предоставена надлежно и в пълен обем. Решението е правилно.

Установено е от фактическа страна, че със заповед № РД-18-1423/19.10.2017г. на директора на СЗОК е наредено да бъде извършена проверка на лечебно заведение за болнична медицинска помощ „А. С. К УМБАЛ“ ЕООД по изпълнение на договор № 22-4841/04.05.2017г. за оказване на БП по КП и договор № 22-7002/04.05.2017г. за оказване на БП по АМБ.Пр.За резултатите от проверката са съставени протокол № РД-18-1423-1/27.10.2017г. и протокол за неоснователно получени суми № РД-18-1423-3/27.10.2017г. Прието е, че са допуснати нарушения във връзка с изискванията на чл. 346, ал. 1 във вр. с чл. 343, ал. 3; чл. 344, ал. 1, т. 3, чл. 349, ал. 1 и чл. 288, т. 1 от НРД за МД 2017г. при пет клинични случая /ИЗ/, както следва: 1.) ИЗ № 12154 по КП № 20; 2.) ИЗ № 12454 по КП № 124; 3.) ИЗ № 13392 по КП № 119; 4.) ИЗ № 13458 по КП № 119 и 5.) ИЗ № 13956 по КП № 121. Посочено е, че КП са отчетени от ЛЗ и съответно заплатени от НЗОК, но поради извършените нарушения следва да бъдат удържани като неоснователно получени сумите. Писмената покана за възстановяване на суми, получени без правно основание, е издадена на основание чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО, поради неспазване на изброените изисквания на НРД за МД за 2017г. по конкретните ИЗ, като е постановено връщане /удържане/ на неоснователно платени суми в размер на 35 768 лв., които са били отчетени от болницата.

По делото е изслушано заключение на съдебно-медицинска експертиза. Вещото лице е посочило, че при всички случаи предмет на експертизата, няма допуснати нарушения по отношение индикации за хоспитализация, спазване на ДЛА и критериите за дехоспитализация на клиничните пътеки, по които са лекувани пациентите. Лечението е проведено съгласно медицинските стандарти и правила за добра медицинска практика. Не са допуснати грешки при провеждане на лечението.

С оглед на събраните доказателства първоинстанционният съд е отменил писмената покана. Правилно е приел, че няма нормативно основание да се приеме по презумция, че при повторна хоспитализация на пациент в рамките на 30-дневен срок от дехоспитализацията му, недължимо платени се явяват средствата на лечебното заведение за болнична помощ, в което е била първата хоспитализация. Възприетия от административният орган подход предвид липсата на законови критерии за плащането да се обосновава изцяло, само и единствено с времеви критерий според поредността, и така да се заплаща винаги втората хоспитализация, не може да служи като единствен мотив за издаване на писмената покана. Този подход е формалистичен и следва да бъде игнориран, в полза на добрата медицинска практика, и в защита на гарантираното правото на достъп до здравеопазване. Основание за това е, че в случая са спазени всички изисквания на клиничните пътеки. Престоят на лицата в болницата правилно е бил съобразен с тяхното конкретно здравословно състояние, след извършване на дейностите предвидени в клиничните пътеки.

При така изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице твърдените касационни основания за отмяна на съдебното решение, а при извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха основания за неговата нищожност или недопустимост, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Ответникът по касация е направил искане за заплащането на разноски. Същото не следва да се уважава, тъй като страната не е представила доказателства за реално сторени разноски, нито списък на разноските. Липсват доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2554 от 15.05.2020 г. по адм. дело № 4892/2019 г. на Административен съд - София - град. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.