Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ).
Образувано е по касационна жалба на Г.Г от [населено място], чрез процесуалния му представител адв.. П, против решение № 330 от 21.02.2020г. по адм. д. № 878/2019г. на Административен съд – гр. Б.д, с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ, обективиран в писмо изх. № УТ - 20841 – 79 – 001 от 25.07.2019г. на Главния архитект на община Г. Д за издаване на удостоверение за търпимост по § 16 ал. 1 от ДР на ЗУТ на строеж – стопанска сграда в УПИ I, кв. 52 по плана на с. К., общ. Г. Д по заявление вх. № УТ – 20841 – 79 от 19.07.2019г. на жалбоподателя.
В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение, поради нарушения на материалния закон и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Твърди, че съдът не е отчел, че от приетата по делото СТЕ се установява, че не цялата стопанска сграда, а само малка част от нея, която представлява полуразрушен дървен навес, който не би следвало да се счита част от сградата, попада в улица. Посочва и че е неправилен извода на съда, че сградата не е търпим строежи, за които може да се издаде удостоверение за търпимост, тъй като твърди, че съдът не е отчел, че сградата е построена през 1960г. в земя, която не е била част от населеното място и съответно е допустимо да се строят стопански постройки. Посочва и че не е основание да се приеме, че сградата не е търпима, тъй като надвишава максималните допустими размери за такива постройки, по нормативната уредба, действала към построяването й – 1960г., тъй като при изчисляване на тези размери е отчетен и дървеният навес, който не е част от сградата. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя отказа за издаване на удостоверение за търпимост. Претендира разноски за първата инстанция.
О. Г архитект на община Г. Д не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание и не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови оспореното решение Административен съд – гр. Б.д е приел, че оспореният пред него отказ за издаване на удостоверение за търпимост на стопанска сграда, е издаден от компетентен орган, без допуснати нарушения на административно производствените правила и в съответствие с изискванията за форма, както и в съответствие с материалния закон. Приел е, че Че спорната стопанската постройка е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, изграден преди 1987г., а именно през 1960г., като е без градоустройствен статут по действащия от 1968г. кадастрален и регулационен план (КРП) на с. К., изградена е без строителни книжа, а обстоятелствата, че попада в чужд имот, без отстъпено от собственика право на строеж, е приел за ирелевантно за произнасянето по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Приел е, че спорният по делото въпрос е доколко стопанската сграда в УПИ І, частично попадаща в предвидена улица, която не е реализирана, е била допустима по правилата и нормите към момента на изграждането й – 1960г. или по сегадействащите нормативи. По правилата на ЗУТ е посочил, че сградата е недопустима, като попадаща в улица от о. т. 134 до о. т. 157 и като изградена без да са спазени изискванията на чл. 41, ал. 2 и чл. 42, ал. 2 и 3 ЗУТ за разполагането й. Установил е и че към момента на изграждане на селскостопанската сграда – 1960г., за с. К. няма одобрен регулационен и застроителен план, като имота, в който попада сградата, понатоящем с пл. № 584, е бил извън границите на населеното място. Приел е в тази връзка, че стопанската сграда е била недопустима при действието на отм. Правилник за планово изграждане на населените места (ППИНМ) (Обн., в. Известия, бр. 51 от 02.031950г., отм. с § 311 от заключителните разпоредби на Правилник за приложение на Закон за планово изграждане на населените места (ППЗПИНМ) – в. Известия, бр. 76 от 20.11.1960г.), във връзка с § 38 от ЗР на Наредба за строежите по чл. 102, 103 и 210 от ППИНМ (Обн., в. Известия, бр. 149 от 26.06.1950г., отм. с § 311 на ППЗПИНМ). Посочил е, че съгласно § 38 от ЗР на Наредба за строежите по чл. 102, 103 и 210 от ППИНМ отм. , разпоредбите на правилника са приложими и за застрояване на неурегулирани населени места, части от населени места или отделни имоти, като за строежите извън строителните граници на населените места. Посочил е, че съобразно § 16 ал. 2 от Наредба за строежите по чл. 102, 103 и 210 в зоната до 500 м. – за селата, са били разрешени единствено изрично изброени постройки между които и малки частни летни и стопански постройки в поля, лозя и градини и други от този род. Приел е, че съгласно чл. 167 вр. чл. 198 и чл. 196 ППИНМ „Второстепенните селскостопански постройки в селата са били допустими при разполагането им свободно при отстояние от страничните регулационни линии най-малко на 1, 5 м. или разположени на регулационната линия, ако покриват калканен зид на съществуващи сгради, със съгласие на съседа, при задължение от негова страна да строи също такава постройка, така че калканните зидове да се покрият напълно, и със застроена площ най-много 24 кв. м. Във връзка с така очертаните нормативни изисквания е приел, че селскостопанската постройка, понастоящем намираща се в УПИ І, към 1960г. – в имот № 584, е застроена свободно и е със застроена площ около 35-36 кв. м., т. е. извън допустимите отстояния и параметри по правилата и нормативите за застрояване към годината на нейното изграждане, поради което не е била допустима по действалите към момента на изграждане правила и норми за застрояване.
Приел е и че постройката не е била допустима и при действието на отм. Строителни правила и норми за изграждане на населените места (Обн. ДВ. бр. 75 от 18.09.1959г.), като по тези правила селскостопанска постройка за индивидуално ползване не е била допустима за изграждане в имоти извънселищни територии. Посочил е, че едва с разпоредбата на чл. 104а (Нова от ДВ, бр. 13 от 1965г.) е било разрешено в полски имоти, непригодни за земеделско обработване, но подходящи за летовищно ползуване, да се застрояват индивидуални летни постройки, но със застроена площ до 20 кв. м., на което условие спорната постройка също не отговаря. Поради това е приел, че селскостопанската постройка не може да бъде определена като търпим строеж по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ по правилата и нормативите към годината на нейното изграждане или по сегадействащите, съответно е приел отказа за издаване на удостоверение по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ за законосъобразен и е отхвърлил оспорването му. Решението е правилно.
Правилно съдът е определил, че релевантните факти досежно установяването на търпимост или не на строежите по § 16 ал. 1 от ДР на ЗУТ са най – напред годината на извършване на строежа, на второ място съответстват ли те на предвижданията на ПУП, действали към момента на извършването им или по сегадействащите и дали е бил допустим по нормите по устройство на територията, действали към момента на извършване на строежите или по сегадействащите. Във връзка с така правилно определни релевантни към спора факти и обстоятелства, съдът е достигнал до правилен извод относно законосъобразността на оспорения отказ за издаване на удостоверение за търпимост. Правилен е извода на съда за липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, както и на съответствието на оспорения отказ с материалния закон.
Видно от приетата по делото СТЕ, както и от представените писмени доказателства е, че се установява, че спорната стопанска сграда е изградена към 1960г. като този въпрос не е спорен между страните. От СТЕ се установява, че кадастралния и регулационния план за с. К. е приет през 1968г., като той не съдържа част застрояване и за УПИ I, в който попада частично спорната постройка не е предвидено застрояване. Установява се и че по този регулационен план част от спорната постройка попада в предвидено, но неизградена улица. Установява се и че имот № 584, който попада в УПИ I, и в който се намира спорната постройка към 1966г. е бил с предназначение земеделска земя, като в него към посочената година е отразена паянтова сграда съотвестваща на характеристиките на процесната сграда. При тези установявания е правилен извода на съда за това, че спорната постройка не е допустима по действащия подробен устройствен план, който е от 1968г. и не съдържа част застрояване, т. е. не е предвидено ъобще такова. Правилен е и извода на съда, че спорната постройка не отговаря на сегадействащите норми по устройство на територията, тъй като недопустимо е разположена на уличната регулационна линия и частично попада в улицата. Неоснователно е възражението, че съдът неправилно е оценил заключението на вещото лице, тъй като само част, представляваща навес (полусрутен) попада в предвидената улица. Това е така, тъй като дори да се приеме, че само част, представляваща навес попада в рамките на предвидената улица, то разполагането на селскостопанска постройка на уличната регулационна линия е недопустимо по аргумент от чл. 42 ал. 1 от ЗУТ.
Правилно съдът е приел и че спорната селскостопанска постройка не е била допустима по правилата и нормите по устройство на територията, действали към момента на изграждането й. В тази връзка правилно съдът е оценил допустимостта на постройката, както по Правилник за планово изграждане на населените места, дейдствал от 02.031950г. до отмяната му с § 311 от ЗР на Правилник за приложение на Закон за планово изграждане на населените места (ППЗПИНМ) на 20.09.1960г. (в информационните масиви е посочена и дата на отмяната 20.11.1960г.), както и по Правилник за прилагане на ЗПИНМ, приет на 20.09.1960г. Правилно съдът е преценил допустимостта на спорната постройка и по двата нормативни акт, действали в различни периоди на 1960г., предвид липсата на посочване и доказателства точно към кой месец е изградена същата. Правилно съдът е приел и че по двата действали нормативни акта, очертаващи нормативните правила по устройство на територията, действали към посочения момент на изграждане на спорната селскостопанска постройка, същата не е била допустимо нито по отношение на разположението й при неспазени изисквания за отстояния от границите на имота, нито по отношение на максимално допустимата й площ, като настоящият състав споделя изцяло изложените мотиви в оспореното решение. Неоснователно е възражението на касатора, че надвишаването на максимално допустимата площ по закон не е основание да се приеме, че строежът не е търпим. Напротив изискванията за максимално допустими площи, височини, разположение на строежите са част от правилата и нормативите по устройство на територията и съответно несъответствието на постройката с изискванията за площ и надвишаването на максимално допустимата такава за съответния вид постройка е основание да се приеме, че тя не съответства на правилата и нормативите по устройство на територията и съответно за това че не е търпим строеж. Неоснователно е и възражението, че част представляваща дървен навес, неправилно е приета като част от сградата, като така е надвишена максимално допустимата площ за второстепенна постройка. Това е така, тъй като от обясненията на вещото лице в открито съдебно заседание безспорно се установява, че частта от стопанската сграда, която е изградена с дървена конструкция не представлява навес, а е част от обема на самата сграда.
Предвид изложеното правилно АС – гр. Б.д е приел, че оспореният отказ за издаване на удостоверение за търпимост е законосъобразен.
Оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски.
Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 330 от 21.02.2020г. по адм. д. № 878/2019г. на Административен съд – гр. Б.д. РЕШЕНИЕТО е окончателно.