Производството е по реда на чл. 160, ал. 1 от ДОПК във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Директорът на Дирекция „О”ЕООД има право на преотстъпване на корпоративен данък за 2015 г., т. к. не са били налице предвидените пречки по чл. 167, ал. 1, т. 1-3 от ЗКПО. За да достигне до този извод съдът е приел, че освен задължения дружеството има и средства по своята данъчно осигурителна сметка/ДОС/, които могат да бъдат прихванати.

Изводите на съда не кореспондират с установените в хода на ревизията факти и обстоятелства. Нарушен е чл. 202 ГПК, т. к. не са обсъдени възраженията ни срещу заключенията на експертите.

Основанията за ползване на данъчно облекчение и отрицателните предпоставки, които препятстват ползването на същото са императивни законови разпоредби и са в съответствие с целта на закона, независимо от размера на публичните задължения, дори и той да е незначителен. Облекченията следва да се ползват само от добросъвестни данъкоплатци, които са заплатили изцяло своите публични задължения.

Отказването на преотстъпване на данък по реда на чл. 189б ЗКПО не може да се разглежда като поставяне в неблагоприятно положение на ревизираното лице, нито като причиняване на вреда на същото от страна на приходната администрация. Предоставянето на държавна помощ чрез ползването на привилегия е право, което се предоставя по изключение, а не по принцип.

Възразява се срещу изводите на съда, че минималното по размер задължение е могло да бъде прихванато с установените от органите по приходите надвнесени суми по ЗОВ. Прихващането следва да се направи след властническо волеизявление инкорпорирано в АПВ, какъвто в случая не е налице. „Агримекс” ЕООД не се е възползвало от правото си да инициирало производство по прихващане, за да защити своите интереси. То е имало значение за наличните суми по ДОС. Въз основа на горното се иска решението да бъде отменено, а жалбата отхвърлена.

Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК.

„Агримекс” ЕООД – отговор по касационната жалба представлявано от Л.Н-управител, чрез адв.. П поддържа, че решението е правилно и законосъобразно. Към 31.12.2015 г. липсват изискуеми публични задължения, тъй като всички са погасени в законоустановените срокове. Решението съответства и на разпоредбите по Регламент /ЕО/ №1857/2006 г. на Комисията от 15.12.2006 г. за прилагане на чл. 87 и 88 от Договора, в чийто обхват попада разпоредбата на чл. 189б от ЗКПО.

Претендира присъждане на разноски в размер на 750 лв.

Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна. Несъстоятелни са доводите на касатора за нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващ касационни основания за отмяна на съдебното решение. Предлага същото да бъде оставено в сила.

Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон, в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следно:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на проверка пред АС-Монтана е бил ревизионен акт №Р-04001219000734-091-001 от 19.07.2019 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-В. Т, потвърден с решение №146/04.10.2019 г. на Директора на Дирекция „ОДОП”-В. Т, с който не е признато право на преотстъпване на корпоративен данък за 2015 г. по чл. 189б ЗКПО и са определени задължения за внасяне в размер на 19 000 лв. главница и лихви в размер на 6 360.75 лв.

При осъществената проверка, съдът е приел, че ревизионното производство е възложено от компетентен орган и е приключило в определения срок. При издаването на РД са спазени изискванията по чл. 117 от ДОПК, като той е издаден в предвидения срок. РА е издаден от компетентните органи по чл. 119, ал. 2 от ДОПК в 14 дневен срок от постъпване на възраженията и не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяната му.

Ревизионният акт е материално незаконосъобразен и противоречи на целта на закона.

Нормата на чл. 167 ЗКПО е императивна, тъй като с нея се разрешава отклонение от общия режим на облагането с корпоративен данък, поради което преотстъпването на данъка се допуска само за изрядни и коректни данъчни субекти отговарящи на законовите разпоредби.

От приетата по делото СИЕ /основно и допълнително/ се установява, че към 31.12.2015 г. оспорващият няма изискуеми публични задължения към приходната администрация. При тази фактическа обстановка се налага извод, че незаконосъобразно по отношение на оспорващия е отказано право на преотстъпване на корпоративен данък за 2015 г. Незаконосъобразно в ревизионният акт е прието, че оспорващият не е изпълнил специални изисквания на чл. 167, ал. 1, т. 1 и т. 3 във връзка с чл. 189б ЗКПО и следва да бъде отменен.

В полза на дружеството са присъдени и разноски по делото в размер на 1450 лв.

Решението е валидно, допустимо и правилно постановено.

Правилно е прието от първоинстанционният съд, че ревизионният акт валиден акт, издаден от компетентни органи в писмена форма и съдържание съответстващи на изискванията по чл. 120, ал. 1, т. 1-2 ДОПК, както и че при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила влияещи върху неговата законосъобразност.

Наличието на непогасени задължения за ЗОВ е следвало да се съобрази с надвнесените суми по данъчната сметка на ревизирания, като в хода на ревизионното производство приходните органи са били длъжни служебно и без искане от заинтересованото лице да изяснят фактите и обстоятелствата от значение за установяването и събирането на публичните вземания, вкл. за прилагането на определените в закона облекчения - арг. от чл. 5 ДОПК. По-конкретно следвало е да вземат предвид наличието на надвнесени и необвързани плащания по данъчната сметка на ревизираното лице към 31.12.2015 г. и в съответствие с дадената им оперативна самостоятелност по чл. 129, ал. 1 ДОПК да извършат прихващане, независимо, че няма изрично искане в тази насока от задълженото лице. В хода на проведеното ревизионно производство приходните органи е следвало да проверят действителните факти от значение за случая и след като това не е сторено, то е недопустимо да черпят права от собственото си процесуално бездействие.

Видно от констатациите в РА и заключението на вещото лице по проведената съдебно-икономическа експертиза, към 31.12.2015 г. по данъчната сметка и по данъчноосигурителната сметка на ревизирания има надвнесена сума в общ размер на 327.81 лв.

От констатациите на експерта е видно, че към края на 2015 г. дружеството не е имало непогасени публични задължения. По ДОС е имало надвнесена сума в размер на 895.89 лв.

В съдебната практика няма спор, че нормата на чл. 167 от ЗКПО е императивна, тъй като с нея се разрешава отклонение от общия режим на облагането с данък, поради което преотстъпването на данъка се допуска само за изрядни и коректни данъчни субекти, отговарящи на законовите разпоредби.

Правилно и основавайки се на доказателствата по делото, решаващият състав е приел, че издаденият РА е незаконосъобразен. Установява се по делото, че към 31.12.2015 г. не са били налице изискуеми публични задължения на дружеството, които да препятстват ползването на предвиденото облекчение по чл. 189б ЗКПО.

Дори да е имало такива, основателно АС-Монтана е приел, че при наличие на средства по ДОС на ревизираното лице, задължението е могло да бъде прихванато. Съгласно чл. 129, ал. 1 от ДОПК, прихващането може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Органът по приходите действа при условията на оперативна самостоятелност при избора на начин за възстановяване или прихващане на недължимо платени задължения, освен в случая на чл. 129, ал. 5 ДОПК. Като не е изпълнил дадената му от закона възможност и е бездействал, органът по приходите не е установил обективната истина.

Неоснователно касаторът твърди, че прихващане може да бъде осъществено само по инициатива на задълженото лице, а то не е подало искане в този смисъл.

Разминаването между декларираните и внесените суми за м. 10 и м. 11 на 2015 г. е довело до формиране на задължения в размер на 40.20 лв. е следвало да бъде отстранена чрез прихващане с наличните надвнесени суми, които превишават невнесеното задължение по осигуровките. Настоящата инстанция счита, че възпрепятстване ползването на преотстъпване на данък съгласно чл. 189б от ЗКПО в случая не съответства на целта на закона.

Като е достигнал до същия краен извод, решаващият състав е постановил правилно решение, което по изложените по-горе съображения следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане за присъждане на разноски и представените доказателства за извършването им, на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция в размер на 750 лв.

Водим от горното, Върховният административен съд, Осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №229 от 28.05.2020 г., постановено по адм. дело №539 по описа на Административен съд гр. М. за 2019 г.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на "Агримекс" ЕООД, ЕИК 111579628, с. Р., общ.Вълчедръм, обл.Монтана, ул.Първа, №33 сумата от 750 лева, разноски за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.