РЕШЕНИЕ
№ 608
гр. София, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав: Председател:Владимир Йорданов
Членове:Димитър Димитров
Хрипсиме Мъгърдичян
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Х. М. К. гражданско дело № 20238002101309 по описа за 2023 година Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищците Н. А. К. и Р. А. К. /встъпили по реда на чл. 227 ГПК в правата на починалата в хода на процеса на 30.07.2023 год. първоначална ищца Д. Х. К./, срещу въззивно решение № 164 от 15.11.2022 год., постановено по в. гр. дело № 297/2022 год. по описа на Апелативен съд – В. Т. в частта му, в която като е отменено частично решение № 260001 от 25.03.2022 год., постановено по гр. дело № 466/2020 год. на Окръжен съд – Габрово, е отхвърлен предявения от Н. А. К. и Р. А. К. срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 45 000 лв. до присъдените 65 000 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 11.11.2020 год. до окончателното изплащане.
С определение № 3262 от 30.10.2023 год., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния материалноправен въпрос: Кои са критериите, които следва да бъдат съблюдавани и преценявани от съдилищата при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по повод на причинена средна или тежка телесна повреда в съответствие с установения в чл. 52 ЗЗД принцип? В касационната жалба на ищците се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че въззивният съд не бил отчел следните относими към справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди обстоятелства: поради настъпилите увреждания в резултат на процесното ПТП пострадалата трябвало да се подложи на продължително лечение, поради което била изолирана от обществото в продължение на 29 дни и преживяла 5 последователни оперативни намеси, които сами по себе си криели висок риск поради напредналата й възраст; множеството оперативни интервенции, извършената автотрансплантация, както и постоперативният период били свързани с понесени болки и страдания с особен интензитет; въпреки успешно проведените оперативни намеси във връзка с двете фрактури в областта на лявата ръка, поради инфектирането на раните в стадий на гранулация, било възможно налагането на хирургична ампутация, което довело до допълнителни стрес и уплаха у пострадалата; възстановяването на човек в напреднала възраст и след толкова оперативни намеси било изключително бавно и съпътствано от болезнени и неприятни изживявания; до смъртта си пострадалата била ограничена в движенията си и имала затруднения в бита. Към датата на настъпване на ПТП пострадалата водела относително самостоятелен живот за възрастта си. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди не бил съобразен с действащите застрахователни лимити към датата на деликта. Претендира се и присъждането на направените разноски по делото.
Ответната страна ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД счита, че касационната жалба е неоснователна. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Привлеченото от ответника третото лице-помагач „Д. З. АД не изразява становище по касационната жалба.
По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира следното:
Както е прието и в определението по чл. 288 ГПК, отговор на този въпрос е даден в последователната практика на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД вр. с чл. 432, ал. 1 КЗ, според която отговорността на застрахователя по договор за застраховака „Гражданска отговорност на автомобилистите“ е функционално обусловена от деликтната отговорност на застрахования, като за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди на пострадалото от ПТП лице се прилага ППВС № 4/1968 год. Според разясненията, дадени в т. 11 от ППВС № 4/1968 год. и доразвити с трайната практика на ВКС, обективирана в Решение № 749 от 05.12.2008 год. на ВКС по т. дело № 387/2008 год., II т. о., ТК, Решение № 99 от 08.10.2013 год. на ВКС по т. дело № 44/2012 год., II т. о., ТК, Решение № 124 от 11.11.2010 год. на ВКС по т. дело № 708/2009 год., II т. о., ТК, Решение № 83 от 06.07.2009 год. на ВКС по т. дело № 795/2008 год., II т. о., ТК, Решение № 95 от 24.10.2012 год. на ВКС по т. дело № 916/2011 год., I т. о., ТК, Решение № 60 от 29.04.2014 год. на ВКС по т. дело № 3049/2013 год., II т. о., ТК, Решение № 88 от 17.06.2014 год. на ВКС по т. дело № 2974/2013 год., II т. о., ТК и др., понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а винаги е свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които при телесни увреждания биха могли да са свързани с начина на причиняване, характера на увреждането, произтичащите от него физически и психически последици, личността на пострадалия – възраст, неговото обществено и социално положение, среда и занаят.
Понятието „неимуществени вреди“ включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на пострадалия, които ноторно се отразяват върху психиката и създават социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност от неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние. Когато се е стигнало да разстройство на здравето, от значение е дали увреждането е трайно, каква е медицинската прогноза за развитието на заболяването; какви физически болки, психически страдания и други неудобства и притеснения е претърпял увреденият, включително осакатяване, загрозяване; какви са интензитетът и продължителността на болковия синдром и дали той е отшумял; продължителността на лечението и извършените медицински манипулации; възможността на увредения да продължи трудовата си кариера и да се социализира. Доколкото обезщетението за неимуществени вреди има паричен израз, то винаги се явява детерминирано и от икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, една от проявните форми на която, наред с официалната статистика за минимална и средна работна заплата, нивото на инфлация и др., са и съответните нива на застрахователно покритие към момента на увреждането, независимо от това, че те сами по себе си не са пряк израз на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Самото изброяване в ППВС № 4/1968 год. е примерно, а не изчерпателно, предвид различията в проявлението на съответното увреждане и вредите от него във всеки отделен случай, като съдът е длъжен да прецени всички общи и специфични за отделния спор обстоятелства, които са от значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди и са установени в конкретното производство.
Размерът на обезщетението се определя глобално, като присъденото парично обезщетение следва да съответства на необходимостта от преодоляване на причинените вреди в тяхната цялост, т. е. да е достатъчно по размер за репарирането им – в съответствие с общоприетия критерий за справедливост, но най-вече – с оглед особеностите на конкретния случай. Същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяване на конкретно претърпените неимуществени вреди. Принципът на справедливост включва обезщетяване в най-пълна степен на вредите на увреденото лице от деликта, и само когато съдът е съобразил всички конкретни обстоятелства от значение за реално претърпените от увредения неимуществени вреди, размерът на обезщетението е определен в съответствие с чл. 52 ЗЗД. Поради това, в мотивите към решението съдът, в т. ч. въззивната инстанция, когато пред нея е спорен въпросът относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, трябва да обсъди всички конкретни обстоятелства, които е взел предвид, като посочи и тяхното значение за определения от него размер на обезщетението.
По същество на касационната жалба:
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, след като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал 2 ГПК, приема следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено въз основа на събраните по делото доказателства, че на 07.08.2020 год., около 13,30 ч. в гр. Г., в района на кръстовището между ул.“В.“ и ул.“В. Б.“, първоначалната ищца Д. Х. К. е претърпяла ПТП като пътник на предната дясна седалка в лек автомобил „Ф. Г.“ с рег.№, управляван от Р. А. К., като произшествието е настъпило по вина на водача на лек автомобил „П.“ с рег.№ , чиято гражданска отговорност към датата на произшествието е била застрахована при ответника.
В резултат на процесното ПТП на първоначалната ищца били причинени следните травматични увреждания: счупване на костите на лявата предмишница в долната им трета; открито счупване на пети пръст на лява ръка с премазване на меките тъкани; разкъсно - контузна рана на лявата длан и големи разкъсно-контузни рани с премазване на меките тъкани по външната повърхност на лявата предмишница и предните повърхности на двете подбедрици. На 07.08.2020 год. първоначалната ищца постъпила на лечение в болнично заведение, изписана била на 26.08.2020 год., като същия ден отново постъпила в болница, откъдето била изписана на 04.09.2020 год., след което провела два курса на рехабилитация.
Във връзка със счупването на костите на лявата предмишница в долната им трета била предприета оперативна интервенция и метална остеосинтеза – поставена плака със заключващи винтове на лъчевата кост; във връзка с откритото счупване на пети пръст на лява ръка с премазване на меките тъкани била поставена иглена фиксация; разкъсно - контузната рана на лявата длан била обработена хирургически; големите разкъсно-контузни рани с премазване на меките тъкани по външната повърхност на лявата предмишница и предните повърхности на двете подбедрици също били обработени хирургически, а впоследствие била направена кожна автотрансплантация в областта на двете подбедрици. За лечението на пострадалата били осъществени четири оперативни интервенции под обща анестезия, както следва: на 20.08.2020 год. – метална остеосинтеза на лява лъчева кост; на 24.08.2020 год. – отстраняване на керотичните тъкани от раните на двете подбедрици; на 27.08.2020 год. – кожна автотрансплантация на тъканните дефекти на двете подбедрици; на 02.09.2020 год. – ревизия на кожните присадки и превръзка.
При извършения от вещото лице преглед на първоначалната ищца на 09.06.2021 год. /десет месеца след произшествието/, били констатирани следните остатъчни увреждания: два големи белега по външната повърхност на лява предмишница, покривната кожа е лъскава, атрофична и с намалена подвижност спрямо подлежащите тъкани; оперативен белег по вътрешна повърхност на лява предмишница; движението на лявата ръка в гривнената става е почти напълно ограничено гръбно и запазено надолу; по дланната повърхност на лява ръка, откъм V-ти и ІV-ти пръст има груб белег, надлежащата кожа е неподвижна и в дълбочина се опипва фиброзно уплътнение; ІV-ти и V-ти пръст са с трайна контрактура и са напълно неподвижни, сгънати към дланта, като пети пръст е разположен пред и под четвъртия; подвижността на ІІІ-ти, ІІ-ри и І-ви пръст е силно ограничена в интерфалангеалните стави, като е запазена подвижността на метакарпофалангеалните стави – може да използва първи и втори пръст като щипки, но няма захват с лявата ръка; по предновъншната повърхност на лявото бедро се виждат белези, като има белег на предно - вътрешна повърхност на лява подбедрица и на предно-външна повърхност на дясна подбедрица; осъществена е кожна автотрансплантация на подбедриците – те са оточни в областта на глезенните стави, повече в ляво, има болки при допир и натиск в областта на автотрансплантациите, има болка и усещане за опъване на тъканите при движения в тази област, поради което не може да се осъществи свиване на колената повече от 80-90 градуса.
С оглед възрастта на ищцата оздравителния период бил протекъл сравнително гладко и в рамките на обичайните за такъв вид увреждания срокове, но с редица остатъчни функционални нарушения, които били свързани с тежестта на причинените травми.
Закритото счупване на основната фаланга на пети пръст на лявата ръка било довело до трайно затруднение на движението, досежно хватателната функция на ръката за срок около три месеца. Разместеното многофрагментно счупване на костите на лявата предмишница в областта на гривнена става било довело до трайно затруднение на движението на левия горен крайник за срок около три месеца. Разкъсно-контузните рани на лявата длан и по външната повърхност на лява предмишница били причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, за срок от около два месеца. Разкъсноконтузните рани на двете подбедрици със смачкване на тъканите по предните им повърхности, което наложило неколкократна хирургическа обработка и извършването на кожна автотрансплантация върху тъканните дефекти, били довели до трайно затруднение на движението на долните крайници за срок от около 3- 4 месеца. Налице било комбинирано тежко увреждане, като водеща била тежката мекотъканна травма, която засягала дланта, сухожилията на пръстите, където впоследствие се били развили фиброзни промени, довели до свиване на пръстите в принудително положение и те не можели да се движат – това състояние не можело да се коригира и щяло да остане постоянно. Счупването на предмишницата не било толкова водещо, но оставала затруднена хватателната функция – пръстите не били напълно обездвижени /с изключение на пети, четвърти и трети/, но липсвали фините движения в ставите, като нямало да има подобнрение – в мястото на счупването имало подобрение, имало ограничения в движенията на китката, можело да има подобрение при провеждана физиотерапия, като въртеливото движение можело да се възстанови, но захватът оставал проблемен.
След изписването си от болницата първоначалната ищца живяла при единия си син, където по принцип пребивавала. Била качвана до третия етаж в инвалидна количка, тъй като не била в състояние да се придвижва сама. Около два месеца след изписването не можела да се движи, като и в момента била трудно подвижна – все още ходела с патерица, болели я краката и усещала дърпане при движение. Водеща при първоначалната ищца била лявата ръка, поради което трудно се справяла сама – имала нужда от помощ при обличане.
Страхувала се да се вози в кола. Страдала от безсъние, спяла по 2 – 3 часа. Преди произшествието била доста жизнена, а след това в емоционалното й състояние имало видима разлика в отрицателна посока. Приемала успокоителни – мента, глог и валериан, по нейна преценка.
При тази фактическа обстановка въззивният съд е приел, че понесените от първоначалната ищца неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП пораждат деликтната отговорност на виновния водач /чл. 45 ЗЗД/ и след като последният е застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, то искът по чл. 432, ал. 1 КЗ е установен в своето основание. Счел е, че определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението от 65 000 лв. е завишен, като справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за претърпените от първоначалната ищца неимуществени вреди възлиза на 45 000 лв. При произнасяне по размера на обезщетението въззивният съд е съобразил, както следва: естеството на травмата – множество увреждания, в различни крайници, от които две счупвания на кости на лява предмишница и на пети пръст на лява ръка, тежка мекотъканна травма; проведени четири оперативни интервенции /на 20.08.2020 г., на 24.08.2020 г., на 27.08.2020 г. и на 02.09.2020 г./; престой в лечебно заведение близо един месец; оздравителен период – 3 месеца за счупването на пети пръст и кости на лява предмишница, 2 месеца за разкъсно-контузните рани на лява длан и по външна повърхност на лява предмишница и 3 - 4 месеца за разкъсно-контузните рани на двете подбедрици със смачкване на тъканите по предните им повърхности; наложилото се обездвижване за срок от 3 месеца, през който период ищцата е била зависима изцяло от помощта на близките си за елементарни хигиенно – битови нужди; липсата на пълно физическо възстановяване – нарушена хватателна функция на лява ръка, която се явява водещ крайник, остатъчни белези на различни места по тялото, в немалки размери, интензивността на болката; възрастта на пострадалата – 75 години към датата на ПТП; изпитаната уплаха и продължително усещане за страх, както и икономическата конюнктура в страната, видима от непрекъснатото нарастване на нивата на застрахователната сума, уредено по законодателен път - § 1, т. 5, § 4, ал. 3 и § 27 от ДР на КЗ /отм./ до достигането на лимита на отговорност, дефиниран в чл. 266, в сила от 11.06.2012 год. КЗ /отм./, а впоследствие – регламентиран в чл. 492 КЗ, както и от постепенното нарастване на минималната работна заплата за страната, като към момента на ПТП същата възлиза на 610 лв., за предходната година – на 560 лв., а за 2018 г – 510 лв. С така изложените съображения относно размера на процесното обезщетение, въззивният съд е разрешил поставения по делото правен въпрос в противоречие с цитираната по-горе практика /включително задължителната такава/ на ВС и ВКС. Предвид даденото с нея разрешение на въпроса, при извършената касационна проверка настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение е валидно и допустимо в обжалваната част, но е неправилно.
Основателно е касационното оплакване, че в обжалваното решение не са обсъдени, респ. оценени в достатъчна степен, всички обстоятелства, които в случая носят обективни характеристики за реално причинените на първоначалната ищца неимуществени вреди. Така не са отчетени в пълна степен броят и медико-биологичната характеристика на причинените на първоначалната ищца увреждания, неблагоприятната прогноза по отношение на остатъчното функционално увреждане на лявата ръка, търпените болки и страдания след оздравителния период, липсата на пълноценен личен и социален живот и отражението им върху психическото състояние на пострадалата. Основателно е и основното оплакване на касаторите, че необосновано и в нарушение на материалноправната разпоредба на чл. 52 ЗЗД въззивният съд е определил несправедлив – занижен размер на обезщетението, който не съответства на действително претърпените от първоначалната ищца неимуществени вреди.
Тъй като нарушението на материалния закон и необосноваността на въззивното решение не налагат повтаряне или извършване на нови процесуални действия, спорът между страните относно размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди следва да се разреши по същество от настоящата касационна инстанция.
Получените от първоначалната ищца в резултат на процесното ПТП множество увреждания, в различни крайници, представляват комбинирано тежко увреждане, при което болките и страданията са по-силни и продължителни от единичните увреждания.
Оздравителният процес е протекъл без усложнения, но с редица остатъчни функционални нарушения, свързани с тежестта на причинените травми, в т. ч. нарушение на хватателната способност на лявата ръка, която се явява водещ крайник на пострадалата, без да се очаква възстановяване на тази основна двигателна функция, които в съвкупност са причинили /след изтичането на оздравителния период/ допълнителни страдания, психически дискомфорт, сериозни битови и социални неудобства, тъй като осакатяването на водещ крайник препятства извършване на ежедневни задачи, както и влошаване на качеството на живот.
Първоначалната ищца е била подложена на оперативни интервенции с голям обем и сложност, които с оглед напредналата й възраст /75 години/ крият повече рискове. Същата е провела и рехабилитационни процедури, включително и в домашни условия и лечение с успокояващи на билкова основа.
Съобразявайки отчетените от въззивната инстанция обстоятелства и посочените по - горе обстоятелства, които обуславят по-висок размер на дължимото от ответника обезщетение, настоящият съдебен състав намира, че паричният еквивалент на понесените от пострадалата неимуществени вреди с оглед принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД, е в размер на 65 000 лв., до който и предявеният пряк иск се явява основателен.
Ето защо и на основание чл. 293, ал. 1 и ал. 2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно в обжалваната му част, в която предявеният по делото иск по чл. 432, ал. 1 КЗ е отхвърлен за разликата над сумата от 45 000 лв. до размера от 65 000 лв., като вместо това бъде постановено уважаване на иска в тази му част, ведно със законната лихва, считано от 11.11.2020 год. Въззивното решение трябва да бъде отменено и в частта му, в която ищците са осъдени да заплатят на ответника разноски за първоинстанционното производство в размер на 125.94 лв. и разноски за въззивното производство в размер на 466.67 лв.
С оглед изхода от спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. И. Х. Х. на основание чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2 ЗЗД възнаграждение за безплатно процесуално представителство за първоинстанционното и въззивното производство в общ размер на 3 857.43 лв. /651.87 лв. – за първоинстанционното производство, явяващи се разлика между дължимите 2 300 лв. и присъдените 1 648.13 лв. и 3 205.56 лв. – за въззивното производство, явяващи се разлика между присъдените 1 044.44 лв. и дължимите 4 250 лв./. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на касаторите направените разноски в касационното производство за държавна такса в размер на 438.30 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОС – Габрово сумата от 800 лв., представляваща държавна такса за първоинстанционното производство /явяваща се разлика между присъдените 1 800 лв. и дължимите 2 600 лв./. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 164 от 15.11.2022 год., постановено по в. гр. дело № 297/2022 год. по описа на Апелативен съд – В. Т. в частта му, в която след частична отмяна на решение № 260001 от 25.03.2022 год., постановено по гр. дело № 466/2020 год. на Окръжен съд – Габрово, е отхвърлен предявения от Н. А. К. и Р. А. К. срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 45 000 лв. до 65 000 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 11.11.2020 год. до окончателното й изплащане, както и в частта му, в която Н. А. К. и Р. А. К. са осъдени да заплатят на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД разноски за първоинстанционното производство в размер на 125.94 лв. и разноски за въззивното производство в размер на 466.67 лв., както вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“Г. М. Д.“ № , да заплати на Н. А. К. с ЕГН **********, с адрес: гр.Г., ул.“А. К.“ № , ет. , ап. и Р. А. К. с ЕГН **********, с адрес: гр.Г., ул.“В. Л.“ № , ет. , ап. /встъпили по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалата в хода на процеса първоначална ищца Д. Х. К./, по иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ разликата над 45 000 лв. до 65 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 07.08.2020 год., ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 11.11.2020 год. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Г. М. Д.“ № , да заплати на адв. И. Х. Х., с адрес: гр.Г., ул.“П.“ № , сумата от 3 857.43 лв., представляваща възнаграждение за безплатно процесуално представителство в първоинстанционното производство и въззивното производство по чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2 ЗЗД. ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“Г. М. Д.“ № , да заплати на Н. А. К. с ЕГН **********, с адрес: гр.Г, ул.“А. К.“ № , ет. , ап. и Р. А. К. с ЕГН **********, с адрес: гр.Г., ул.“В. Л.“ №, ет. , ап. /встъпили по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалата в хода на процеса първоначална ищца Д. Х. К./, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 438.30 лв., представляваща държавна такса за касационното производство.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“Г. М. Д. № , да заплати по сметка на Окръжен съд – Габрово сумата от 800 лв., представляваща държавна такса за първоинстанционното производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ответника трето лице- помагач „Дженерали застраховане“ АД.
Решението не подлежи на обжалване.