Производството е по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Д.В, подадена чрез процесуалния й представител адв.. В, против Решение № 5 от 05.02.2020 г. по адм. дело № 396/2019 г. по описа на Административен съд Сливен, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу ревизионен акт № Р-02002019001444-091-001/10.07.2019 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Бургас, потвърден с решение № 164/11.09.2019 г. на директора на Дирекция ОДОП Бургас, с който на Д.В е ангажирана отговорност по чл. 19, ал. 2 от ДПОК за задължения на „Д. Г-1” ЕООД в общ размер на 44 650, 00 лв. главница за корпоративен данък, за данък върху добавената стойности и за задължителни осигурителни вноски за 2014 г. и 2015 г.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, за което са изложени и подробно развити основания по смисъла на по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и отмяна на РА, както и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба - Директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Бургас при ЦУ на НАП, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество неоснователна поради следните съображения:

С РА №Р-02002019001444-091-001/10.07.2019 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Бургас, потвърден с решение № 164/11.09.2019 г. на директора на Дирекция ОДОП Бургас се вменява отговорност на Д.В, в качеството й на управител на „Д. Г-1” ЕООД, за установените и...