Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „Г С Комерс” ООД, със седалище и адрес на управление гр. С., и касационна жалба на председателя на Патентно ведомство на Р. Б срещу Решение №1219/24.02.2020 г. на Административен съд София - град по адм. дело №12248/2019 г., с което е отменено Решение №69/02.07.2019 г. на председателя на Патентно ведомство, с което е отменено решение от 06.01.2017 г. по опозиция, вх. №1301563/30.03.2015 г., срещу регистрацията на марка, вх. №132028 „DMV“, комбинирана, върната е преписката за ново произнасяне и са присъдени разноски с оглед изхода на спора.
Касационният жалбоподател „ГС Комерс” ООД навежда доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че по отношение сходството на марките, съдът неправилно е обосновал заключението си за сходство единствено върху словния елемент на състава на процесната марка. Счита за необоснован извода на съда при анализ на фонетичното сходство между марките, тъй като съдът не се мотивира защо приема, че разликата между първите букви в процесните марки, не са достатъчни, тъй като при кратките думи, началната буква е от значение за цялостната фонетична различност. Не е обосновано защо фигуративният елемент не допринася за отличителността на марката. Различните букви в началото на всеки знак са от визуално и очевидно различно естество и това, заедно с разликата в цветовете и цялостния състав на оспорения знак, е достатъчно, според становището на отдела по спорове, да се разсее вероятността от объркване. Образният елемент в процесната марка, сам по себе си, е достатъчно отличителен и е знак, способен да отличава стоките и услугите на едни доставчик от тези на друг.
Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата, подадена от „ОМВ Акциенгезелшаф” срещу Решение №69/02.07.2019 г. на председателя на Патентно ведомство. В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Л.А.
Касационният жалбоподател председател на Патентно ведомство навежда доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е обосновал извод за сходство между процесните марки. Посоченият грешен извод обуславя и последващото неправилно заключение, че са налице предпоставките за приложение на чл. 12, ал. 3 ЗМГО. Посочената забрана за регистрация е неприложима при несходни марки. Макар първите букви в марките да имат сходна визия, то съдът игнорира съставните компоненти и цялостното впечатление, което оставят марките. Освен чрез словния си елемент, процесната марка въздейства и чрез графичното си представяне, а именно цветово оформление и графично представяне. Поради факта, че сравняваните знаци са комбинирани, сочената от заинтересованата стана практика, е неотносима.
Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата, подадена от „ОМВ Акциенгезелшафт” срещу Решение №69/02.07.2019 г. на председателя на Патентно ведомство. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт Е.Г.
Ответната страна - „ОМВ Акциенгезелшафт”, Австрия намира касационните жалби за неоснователни по съображения подробно изложени в депозираните по делото писмени отговори. В съдебно заседание се представлява от адв. В.Т.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.
Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационните жалби са допустими, като подадени в срока по чл. 211 АПК от надлежни страни, участници в първоинстанционното производство, имащи право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.
Административното производство е започнало със заявка за регистрация на марка с вх. №132028 „DMV“, комбинирана, за стоки и услуги в класове 4 и 39 на МКСУ, подадена от „ГС Комерс” ООД.
На 30.03.2015 г. в резултат на уведомление, изпратено от Патентно ведомство (ПВ), от името на „ОМВ Акциенгезелшафт”, Австрия, е постъпила опозиция срещу заявената регистрация. В опозицията е изложено, че дружеството е притежател на по-ранна марка на Европейския съюз №221598 „OMV“, фигуративна, регистрирана на 21.03.2000 г., със срок на закрила до 08.09.2027 г. за стоки и услуги в класове 1, 2, 3, 4, 6, 7, 11, 17, 19, 36, 37, 39, 40 и 42 на МКСУ. Изложени са доводи, че и при двете марки отличителността идва от словния елемент, което в допълнение към сходството в предлаганите стоки и услуги обуславя идентичност и сходство на марките, които могат да доведат до вероятност за объркване у потребителите, включваща възможност за свързване с по-ранната марка. Сочи се, че марката OMV се ползва с повишена отличителност и известност към март/април 2013 г. /релевантния 5- годишен срок/ и използването на новозаявената марка, поради високата степен на сходство между двете, би довело до неоснователно облагодетелстване от отличителния характер и известността на по-ранната марка.
С решение от 06.01.2017 г. на състав по опозиции към ПВ, опозицията е счетена за основателна и опозиционният състав постановява пълен отказ за регистрация на заявената марка на територията на Р. Б. В хода на производството пред опозиционния състав страните са си разменили становища, които са били обсъдени и взети предвид. За да постанови решението си, съставът на първо място е разгледал представените по искане за доказване на реално използване на по - ранната марка документи и е преценил, че е налице реално използване за стоките и услугите в класове 1, 4, 19, 36, 37, 39 и 40. На следващо място е приел, че за предлаганите стоки и услуги съществува идентичност и сходство с изключение на услугите "транспорт на пътници" /клас 39/ и че като цяло продуктите на двете марки се припокриват. По отношение на знаците също е обосновал визуално и фонетично сходство като в заключение е приел, че има вероятност от объркване на потребителите по отношение на някои стоки и услуги.
Срещу решението на опозиционния състав е подадена жалба от „ГС Комерс” ООД. В нея са изложени аргументи, че "OMV България“ ООД не е доказал реално използване на стоките и услугите, за които е регистрирана марката и няма сключени лицензионни договори с „ОМВ Акциенгезелшафт”. Счита, че фигуративният елемент в състава на заявената марка, както и нейният цвят и шрифт, имат отличителен характер. В становища по жалбата „ОМВ Акциенгезелшаф” излага повторно аргументите си от опозицията. Производството пред административния орган приключва с издаване на процесното Решение №69/02.07.2019 г. на председателя на Патентно ведомство, с което е отменено решението на опозиционния състав. Относно опозицията по чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО отм. ДВ бр. 98 от 13.12.2019 г.), органът е приел, че марка №221598 „OMV“ е използвана реално в релевантния 5 - годишен период по отношение на стоките и услугите, за които е регистрирана и че има сходство между продуктите на марките, но не и идентичност и сходство между самите марки. Счел е, че не са налице и предпоставки за приложението на чл. 12, ал. 3 ЗМГО отм. отново поради липса на сходство между марките.
На база на така установените факти, съдът е приел от правна страна, че решението е издадено от компетентния административен орган, съгласно чл. 4 5, ал. 4 ЗМГО отм. , в установената форма и при спазване на специалните административнопроизводствените правила по ЗМГО - надлежно са разменени книжата между молителя и притежателя на марката, изразените от тях възражения и становища са обсъдени от административния орган.
След анализ на разпоредбите на чл. 12, ал. 1, т. 2 и чл. 12, ал. 3 ЗМГО отм. , решаващият съд е намерил за правилни изводите на органа, обективирани в процесното решение и основани на събраните в хода на административното производство доказателства, че използването на марка №221598 „OMV“ е действително, обективно и в съответствие с чл. 19, ал. 3 ЗМГО отм. .
Първоинстанционният съд е приел за установено, че стоките, за които е регистрирана по - ранната марка и тази на процесната марка са идентични или сходни по отношение на класове 4 и 39, като страните не спорят, че стоките и услугите, за които е регистрирана по - ранната марка и тази на процесната марка, имат един и същ кръг потребители. Т. е., в процесния случаи основна е преценката налице ли е сходство между спорната марка и противопоставената по-ранна такава.
Съдът е счел, че принципът за краткост на знаците и по - лесното възприемане на отделните им елементи, не е приложим в случая. Безспорно е, че буквите "D" и "О" се изписват по почти идентичен начин и в ситуация, която не предполага по-детайлно вглеждане от страна на потребителя - например, преминаване покрай бензиностанция с автомобил, би могло да се стигне до заблуда и трудности във възприятието на отделните елементи, въпреки краткостта на марката. В този смисъл бланкетното прилагане на принципа, визиран в Методическите указания на ПВ за прилагане на чл. 12 от ЗМГО, би довело до тълкуване на закона, което е в противоречие с целите и духа на ЗМГО.
При преценка за фонетично сходство, съдът е установил, че марките се характеризират с различен по произнасяне първи звук, съответно "ди" и "о". В случая обаче, първите букви не са достатъчни, за да променят значително еднаквото звучене на другите две напълно идентични букви. Краткостта на двете марки и липсата на множество срички, обуславя по-бързо произношение, което от своя страна е твърде сходно при форми, които се различават само по един звук и то в началото на думата.
Съдът не е приел доводите на жалбоподателя, че червеният цвят само подчертава приликата между двете марки. От представените по делото доказателства, безспорно се установи, че марката "OMV" в значителна степен е разпознаваема сред потребителите именно с отличаващата я цветова комбинация от синьо, тревисто-зелено и бяло, като в тези цветове са брандирани абсолютно всички бензиностанции, превозни средства и др. на „ОМВ Акциенгезелшаф”. В същото време обаче, фигуративният елемент и шрифтът на новозаявената марка, не допринасят в достатъчна степен за отликата й от по отм. ата марка, тъй като доминиращият словен елемент създава цялостно впечатление за сходство между тях.
Първостепенният съд е споделил изводите на опозиционния състав, развити в решението за отказ за регистрация, че отличителен и едновременно доминиращ елемент в заявената за регистрация марка е словният елемент, предвид неговата големина и начин на представяне, като именно той привлича вниманието на потребителя. Обстоятелството, че в заявената за регистрация марка присъства фигуративен елемент, не е съществена отлика, която би подпомогнала разпознаването на марката на пазара. Цялостното впечатление между заявената и по-ранната марка е сходно, а степента на прилика между тях е достатъчно висока, за да може да се счита, че съответните потребители биха могли да приемат, че въпросните стоки произхождат от едно и също предприятие или евентуално от икономически свързани предприятия.
Предвид изложеното, съдът е приел, че са налице предпоставките за приложението и на чл. 12, ал. 3 ЗМГО отм. , която разпоредбата дава засилена защита на марките, ползващи се с известност, каквато несъмнено е "OMV". При сравнително тълкуване на чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО отм. и посочената норма, съдът е установил, че при наличие на сходство между марките, независимо дали стоките/услугите са идентични и по-ранната марка се ползва с известност на територията на Р. Б, дори и да не съществува вероятност от объркване на потребителите, не се регистрира заявената марка. Използването без основание на знака може да доведе до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или репутацията на по - ранната марка. Решението е правилно.
Не се спори между страните, че марка на Европейския съюз №221598 „OMV“ е използвана реално по смисъла на чл. 19, ал. 2 ЗМГО отм. , в релевантния период – 30.12.2009 г. – 30.12.2014 г., по отношение на стоките и услугите, за които е регистрирана.
Не се спори между страните относно наличието на идентичност и сходство на стоките и услугите на марките в конфликт (част от стоките от клас 4 и услугите от клас 39 са идентични, а част – сходни), както и по отношение на факта, че услугата „транспорт на пътници” от клас 39 (от процесната марка) е различна от всички услуги, за които е доказано реално ползване на по-ранната марка.
Основният спор между страните е във връзка със сравнението на марките и наличието на сходство между тях.
Съгласно чл. 38б, ал. 1, т. 1 ЗМГО отм. , притежателят на по-ранна марка, по смисъла на чл. 12, ал. 2 и 3, може на основание чл. 12, ал. 1 да подаде опозиция срещу регистрацията на марка, заявена по реда на закона.
Разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО отм. предвижда, че при подадена опозиция съгласно чл. 38б, не се регистрира марка, когато поради нейната идентичност или сходство с по-ранна марка и идентичността или сходството на стоките или услугите на двете марки съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с по-ранната марка Съгласно чл. 12, ал. 3 ЗМГО отм. , не се регистрира марка, която е идентична или сходна на по-ранна марка и е предназначена за стоки и услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които по-ранната марка е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Р. Б и използването без основание на заявената марка би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило.
Процесната заявена за регистрация марка е „DMV”, комбинирана, с вх. №132028 от 02.04.2014 г., за стоки и услуги в класове 4 и 39 на МКСУ. Заявката за регистрация съдържа претенция за защитени цветове: червен и изображение:
По-ранната противопоставена марка на ЕС с рег. №221598, „OMV“, фигуративна, заявена на 08.09.1997 г., регистрирана на 21.03.2000 г., със срок на закрила до 08.09.2027 г., за стоки и услуги в класове: 1, 2, 3, 4, 6, 7, 11, 17, 19, 36, 37, 39, 40 и 42, като с опозицията са противопоставени стоки и услуги от класове 1, 4, 36 и 39.
От публично достъпната информация в Регистъра на търговските марки на Европейския съюз - https://euipo.europa.eu/eSearch/#details/trademarks/000221598, е видно, че противопоставената марка е фигуративна. В обжалвания административен акт веднъж органът я определя като словна (стр. 12, абз. 6 и стр. 20, абз. 3 от административния акт), а друг път я определя като комбинирана (стр. 3, абз. 8, стр. 4, абз. 5, стр. 20, 5 ред и стр. 23, абз. 5 от административния акт).
По-ранната марка, рег. №221598, „OMV“, фигуративна, представлява съчетание от словен елемент в нестандартен шрифт.
Относно сходството на марките:
Съгласно т. 2.2.4 от Методическите указания за прилагане на чл. 12 от ЗМГО (ЗАКОН ЗА МАРКИТЕ И ГЕОГРАФСКИТЕ ОЗНАЧЕНИЯ) (МУ), при сравнение на фигуративна с комбинирана марка се преценява въздействието на образния елемент в състава на комбинираната марка.
За всеки конкретен случай трябва да се прецени въздействието на образния и словния елемент, като се отчита впечатлението от марката като цяло.
Цялостната преценка на конфликтните марки трябва да се основава на цялостното впечатление, което правят марките, като се вземат под внимание по-специално техните отличителни и доминиращи компоненти.
В съответствие с т. 2.2.1 МУ, под „отличителен” елемент се разбира този елемент в състава на марките, който в най-голяма степен служи за осъществяване на основната функция на марката – да отличава стоките и/или услугите на едно лице от тези на други лица. „Доминиращ” елемент е този, който благодарение на графичното си представяне обуславя общото впечатление, което марката оставя у потребителите. Доминиращият елемент не винаги е отличителен, както и обратното.
Общата оценка на сходството на марките се базира на факта, че потребителите нямат навика да анализират марката в детайли, защото обичайно се фокусират върху отличителните и доминиращи елементи по-лесно, отколкото върху останалите елементи на марката.
При сравнение на марките в цялост, от значение е степента на сходство между тях, а не дали могат да бъдат разграничени една от друга, като винаги следва да се отчита влиянието на доминиращите и отличителни елементи в състава им.
Съгласно т. 2 от Насоките за проверка в Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) на марки на общността, част В Възражение, раздел 2 Идентичност и вероятност от объркване, глава 5 Доминиращ характер (Насоките, редакция 01.02.2015 г., към датата на подаване на опозицията), практиката на Службата е да ограничава понятието за доминиращ елемент до визуалното въздействие на елементите на знака, т. е. да използва понятието изключително като означаващо „визуално изпъкващ“.
И в случай на „комбинирани“ знаци (знаци, състоящи се от повече от един елемент, например словен и фигуративен елемент, словни знаци от няколко части) общото правило изисква сравняване на тези знаци в тяхната цялост, отчитайки предимно създаваното цялостно впечатление. Средният потребител обикновено възприема дадена марка като цяло и не анализира отделните елементи от нея (решение от 12 юни 2007, C-334/05 P, Limoncello, т. 35). В допълнение към това отличителният характер на съвпадащите/общите елементи има решаваща роля за констатирането на сходство между знаците като част от цялостната преценка за вероятността от объркване.
По–ранната марка се състои само от словен елемент, представен в шрифт с ниска степен на стилизация, поради което няма доминиращ елемент в състава й, а отличителен е словният елемент „OMV“, както е приел и административният орган в оспорваното решение.
Атакуваната марка съдържа словния елемент „DMV“ и фигуративен елемент с неправилна форма и червен цвят, наподобяващ флаг. В процесната марка доминиращ е словният елемент „DMV“, който е представен с масивни удебелени букви и заема значителна площ в композицията.
Както правилно приемат и първоинстанционният съд, и административният орган, отличителността на знака се носи в по-голяма степен от словния елемент „DMV“, тъй като той е визуално изпъкващ. Фигуративният елемент от процесната марка представлява трудно определим обект, поради което по–трудно ще бъде запомнен и възпроизведен от потребителите и те биха насочили вниманието си към словния елемент. Когато знаците се състоят както от словни, така и от фигуративни компоненти, принципно словният компонент на знака обикновено има по-силно въздействие върху потребителя, отколкото фигуративният компонент. Това се дължи на факта, че потребителите не са склонни да анализират знаците и по-лесно назовават въпросните знаци чрез техните словни елементи, отколкото описвайки техните фигуративни елементи (решение от 14/07/2005, T-312/03, Selenium-Ace, точка 37; решение от 19/12/2011 R 0233/2011-4, Best Tone, точка 24; решение от 13/12/2011 R 0053/2011-5, Jumbo, точка 59).
Отличителният характер на по–ранната марка е един от факторите, който следва да се отчита при преценката за вероятност от объркване. Колкото е по–висока степента на отличителност на по-ранната марка, толкова по–голяма ще бъде вероятността за объркване (решение от 11 ноември 1992 г., С-251/95, Sabel, точка 24).
От представените доказателства за реално ползване на по–ранната марка, описани подробно и анализирани в обжалвания административен акт, се установява, че дружеството, подало опозиция, е реализирало значителни обеми продажби на различни видове горива и масла с по - ранната марка, като са проведени и редица рекламни кампании. Освен това, резултатите от проведените проучвания показват много висока разпознаваемост на марката сред потребителите във връзка с бензиностанции и горива. Изложеното обосновава извод за повишена отличителност на по-ранната марка, както правилно приема първоинстанционният съд.
Вероятността от объркване на потребителите се повишава, когато отличителният характер на общия елемент е придобит чрез използване.
По изложените съображения, при извършения анализ на марките, правилно и първоинстанционният съд, и административният орган, са обърнали внимание на словния елемент в марките, който в процесната марка е доминиращ и отличителен, а в по – ранната, отличителен.
Безспорно двете марки не са идентични.
Анализът за сходство на марките включва преценка на следните фактори:
- фонетично сходство
- визуално сходство
- смислово сходство.
Визуално сходство:
И двете марки съдържат трибуквени означения (главни букви), представени с подобен шрифт, като първите им букви са „O“, респективно „D“, а останалите две букви са идентични – „MV”. В обжалвания административен акт, органът неправилно е извършил сравнение не на главни букви, каквито са буквите в сравняваните марки, а на малки букви, като в този случай разликата в графиката между малки букви o/d и главни букви O/D е съществена.
Както правилно приема решаващият съд, първите букви на двете марки имат много близка графика, а останалите две са идентични, т. е. степента на визуално сходство е висока.
Фонетично сходство:
Словните елементи „OMV“ и „DMV“ биха се произнесли съответно като „о–ем-ви” и „ди–ем–ви” на английски език или „ о-ем-ве” и „де-ем-ве” на немски език. Знаците са фонетично сходни към средна степен, тъй като наличието на отлика в първите им срички не успява да преодолее значително близкото им звучене в цялост.
По делото не е спорно, че между марките няма смислово сходство или идентичност.
От гледна точка на общото впечатление, създадено от разглежданите марки, наличието на визуално сходство във висока степен, фонетично сходство в средна степен и липса на смислово сходство, може да се направи извод, че сходството между тях е високо.
Дължината на знаците може да повлияе на създаваното от тях цялостно впечатление и по този начин на различията между тях. По принцип колкото по-кратък е един знак, толкова по-лесно потребителите възприемат всички негови отделни елементи. И обратно, потребителите обикновено по-трудно улавят разликите между по-дълги знаци. При все това всеки конкретен случай трябва да се преценява според своята специфика, отчитайки всички релевантни фактори.
Сравняването на знаци, състоящи се от една единствена буква или комбинация от три или по-малко от три букви, които не могат да бъдат разпознати като дума, се извършва по същия ред, както това за словни знаци, съдържащи дума, име или измислено понятие (06/10/2004, T-117/03 - T-119/03 & T-171/03, NL, EU:T:2004:293, § 47-48; 10/05/2011, T-187/10, G, EU:T:2011:202, § 49).
Що се отнася до общата оценка за вероятността от объркване, фактът, че две марки, състоящи се от една и съща буква (или от една и съща последователност от букви), са окачествени като идентични от фонетична и концептуална гледна точка, е от значение по отношение на оценката за наличие на вероятност от объркване. В такива случаи, единствено когато по-късната марка създава достатъчно различно визуално впечатление, може със сигурност да се изключи съществуването на вероятност от объркване (T-187/10, G, EU:T:2011:202, § 60). Следователно вероятност от объркване може със сигурност да се изключи, когато два противоречащи знака, макар и да съдържат или да се състоят от една и съща единствена буква или съчетание от букви, което не може да бъде разпознато като дума, са достатъчно различно стилизирани или съдържат достатъчно различен фигуративен елемент, че тяхното различно цялостно графично изображение да изпъква пред общия словен елемент. По-изразеният отличителен характер на по-ранната марка, съдържаща съчетание от букви, не може да обоснове констатация за вероятност от объркване, ако цялостното визуално впечатление от знаците е толкова различно, че категорично ги различава, какъвто не е настоящият случай.
Когато в производството се установи, че по-ранната марка е придобила по-изразен отличителен характер чрез интензивна употреба или известност, въздействието му върху крайния резултат трябва да бъде внимателно оценено.
В случая следва да се обърне внимание, че визуалното сходство между марките е високо, доминиращ и отличителен елемент в процесната марка е словният, както и че по – ранната марка се ползва с повишена отличителност в резултат на използване. Ето защо и цитираната от дружеството – касатор практика, е неотносима към предмета на настоящия спор, тъй като касае различна фактическа обстановка. Правилно първоинстанционният съд е приел, че принципът за кратките знаци не може да се приложи автоматично към настоящия случай поради описаните по-горе специфики.
С оглед изложеното, съдът правилно е приел, че са налице забраните на чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО отм. , като е отменил оспорвания административен акт в тази му част.
В съответствие с чл. 12, ал. 3 ЗМГО отм. , не се регистрира марка, която е идентична или сходна на по-ранна марка и е предназначена за стоки и услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които по-ранната марка е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Р. Б и използването без основание на заявената марка би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило. Според чл. 50а, ал. 2, т. 2 ЗМГО отм. признаването на марка за общоизвестна е допустимо да се извърши в рамките на производство по опозиция срещу заявена марка или в производство по заличаване на регистрирана марка.
В случая по отношение на услугите от клас 39 „транспорт на пътници” от процесната марка и услугите от клас 39 на опонента свързани с транспорт на нефтени и газови продукти, липсва сходство. Предвид това, високата степен на сходство между марките и високата степен на известност на по – ранната марка, е налице вероятност за възползване от отличителния характер и известността на по - ранната марка по смисъла на чл. 12, ал. 3 ЗМГО отм. .
С оглед изложеното, съдът правилно е приел, че са налице забраните на чл. 12, ал. 3 ЗМГО отм. , като е отменил оспорвания административен акт в тази му част.
Решението не страда от релевираните с касационната жалба пороци и като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1219/24.02.2020 г. на Административен съд София - град по адм. дело №12248/2019 г.
Решението е окончателно.