Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
С решение № 321 от 19.06.2020 г., постановено по адм. дело № 319/2020 г., Административен съд (АС) – Пазарджик е отхвърлил жалбата на „Амос 2000“ ЕООД, с ЕИК 201089235, представлявано от управителя - Д.Б, срещу на Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-144-0042928/14.02.2020 г., издадена от на началник отдел „Оперативни дейности“ при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП) – гр. П.. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 лева.
Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от „Амос 2000“ ЕООД, с ЕИК 201089235, представлявано от управителя - Д.Б, чрез адв. Л.М. В същата се прави оплакване, че решението на АС – Пазарджик е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и при необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. М. В административен съд да отмени решението и вместо него да постанови такова по същество на спора, с което да отмени оспорената заповед. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответният по касационната жалба - началник отдел „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП - гр. П., чрез пълномощника му юрк. Я.А, взема становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като обсъди оплакванията в касационната жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
С обжалваното...