Образувано е по касационна жалба на Заместник районен прокурор при Районна прокуратура – Силистра, против Решение № 69/03.07.2019 г., постановено по административно дело № 91/2019 г. по описа на Административен съд – Силистра. С оспореното решение е отхвърлен протест на прокурор при Районна прокуратура – Силистра за обявяване нищожността на Заповед № ЗК-1100/02.07.2015 г. на Кмета на О. С, с която е отстъпено право на пристрояване върху 452, 35 кв. м. терен – частна общинска собственост, находящ се в поземлен имот с идентификатор 41143.502.26 по кадастралната карта на с. К.о, в полза на „Агромаш“ ЕООД, за изграждане на пристройки към собствената му сграда с идентификатор 41143.502.26.1.
В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се прогласи нищожността на процесния административен акт. Оспорват се правните изводи, възприети от съдебния състав относно отсъствие на тежък порок, водещ до нищожност на акта, като се твърди, че съгласно разпоредбите на чл. 37 и чл. 38 ЗОС, решението на общинския съвет е задължително условие за извършване на всички разпоредителни действия с общинска собственост, поради което неговата липса обуславя нищожност на оспорената заповед.
Ответната страна – „Агромонтаж“ ЕООД посредством писмен отговор оспорва касационната жалба, като изразява становище в подкрепа на съдебното решение, с молба да бъде оставено в сила.
Кметът на О. С, редовно призован, не се представлява и не взема становище по спора.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Установено по делото е, че сградата, към която е учредено правото на пристрояване с процесната заповед е собственост на дружеството, в чиято полза е предоставено органиченото вещно право. Като правно основание, послужило за издаване на заповедта е посочена разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗОС и чл. 83, ал. 3 от Наредба за общинската собственост, приета от Общински съвет – Силистра. Посочените норми, регламентират облекчен ред за учредяване право на надстрояване и/или пристрояване на сграда, построена върху имот – частна общинска собственост, като в тази хипотеза ограниченото вещно право се учредява в полза на собственика на сградата от кмета на общината без търг или конкурс. У. е в случая, че липсва решение на общинския съвет, което да разрешава процесното учредяване. Именно поради това обстоятелство, съдът е бил сезиран по реда на чл. 149, ал. 5 АПК с искане за прогласяване на нищожността на Заповед № ЗК-1100/02.07.2015 г., издадена от Кмета на О. С.
Административен съд – Силистра е отхвърлил подадения протест, като е развил подробни и аргументирани мотиви, обуславящи валидността на процесната заповед, които се споделят от настоящата инстанция. Извършил е пълна проверка на акта на всички основания за оспорване по чл. 146 АПК – липса на компетентност на органа; неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона.
Безспорно, когато един административен акт е издаден от некомпетентен орган, това води до неговата нищожност. В конкретния случай, съдът е установил, че заповедта е издадена от материално и териториално компетентен орган. Горецитираните разпоредби от закона и от наредбата, предоставят именно на кмета на съответната община материалната компетентност да учредява право на пристрояване на сграда, построена върху имот – частна общинска собственост. Спазена е законоустановената форма, както и административнопроизводствените правила при издаване на административния акт.
Материалната незаконосъобразност на административния акт по принцип води до неговата унищожаемост, освен когато изцяло е лишен от правно основание, така, че такъв акт с такова съдържание не може да бъде издаден. В конкретния случай, не е налице такова тежко нарушение, обуславящо нищожност на акта. С оглед приложимата за случая уредба, не е допуснато соченото нарушение на материалния закон, изразяващо се в липса на решение на общинския съвет, както правилно е приел съдът. Разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗОС е изключение от общия принцип на учредяване на право на строеж, уреден в разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗОС, която предвижда учредяването на вещното право да става след приемане на решение на общинския съвет. Това изключение е уредено в закона само по отношение на една хипотеза - учредяване на право на пристрояване или надстрояване в общински имот, в който вече е построена сграда, която не е частна общинска собственост, и то само в полза на собственика на сградата. Относно реда по който се учредява ограниченото вещно право в тази специална хипотеза, разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗОС препраща към реда, определен от съответния общински съвет в наредбата по чл. 8, ал. 2 ЗОС. Правилно, решаващият съд е установил, че този ред е спазен, тъй като съгласно приложимата норма на чл. 83, ал. 3 от Наредба за общинската собственост, приета от Общински съвет – Силистра, правото на пристрояване на нежилищен обект, построен върху имот – частна общинска собственост е предоставено на кмета на общината без търг или конкурс на собственика на обекта, когато пристрояването не води до обособяването на нов самостоятелен обект, съобразно предвижданията на ПУП. В тази конкретна хипотеза, която е установено, че е налице в случая, не е въведено изискване заповедта на кмета да се предхожда задължително от решение на общинския съвет, поради което такова не се изисква.
Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон, същото следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 69/03.07.2019 г., постановено по административно дело № 91/2019 г. по описа на Административен съд – Силистра. Решението не подлежи на обжалване.