Образувано е по касационна жалба на К.Л от [населено място] против решение № 1927/16.03.2020г., постановено по административно дело № 10689/2019г. на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РА-30-244 от 14.08.2019г. на главния архитект на Столична община за премахване на незаконен строеж.
Жалбоподателят счита, че решението е неправилно и необосновано, тъй като съдът не е преценил нито дали извършените строежи съответстват на предвидените в проекта от 1986 година; нито даденото конструктивно становище, нито настъпването на сериозни вредни последици при премахване на описаните в заповедта постройки. Поради това жалбоподателят моли касационната инстанция да отмени атакуваното решение на административния съд и да постанови друго, с което да отмени атакуваната заповед за премахване на незаконен строеж. Претендира и присъждането на направените съдебни разноски.
Ответникът по касационната жалба - главен архитект на Столична община счита, че касационната жалба е неоснователна. Претендира и за присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и предлага на съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд.
След преценка на направените в жалбата оплаквания и становището на ответника, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е депозирана срещу акт, който подлежи на касационна проверка, в законоустановения срок и от страна, за която съдебното решение е неблагоприятно.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Решението на административния съд е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано.
След обстоен анализ на събраните по делото доказателства административният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта е постановена в границите на компетентност на главния архитект съобразно представените заповеди за предоставяне на права да издава заповеди за премахване на незаконни строежи съобразно чл. 225а от ЗУТ. В заповедта са изложени фактическите и правни основания за издаването й. Същата е постановена след съставянето на констативен акт по чл. 223, ал. 2 ЗУТ, с който е установен строеж от пета категория - масивен гараж, стълбище и бетонови площадки, долепени до него, разположен в ПИ с идентификатор 68134.1937.572, УПИ ІІІ-572, кв. 8а, находящ се в [населено място], местност [наименование], [улица]. По данни на самия жалбоподател, строежът е извършен през 2018 година.
От заключението на приетата техническа експертиза се установява, че построеното на място съответства изцяло по вид и местоположение на строежа, описан в заповедта. Строежът е извършен без необходимите строителни книжа. Вещото лице е категорично, че строежът е нов и не е извършен съгласно представените по делото проекти от 1986г. Налице е разлика в местоположението на изградения строеж и предвиждането в проекта от 1986 година. По отношение на представеното конструктивно становище вещото лице сочи, че то представлява заснемане на вече извършеното строителство. Вещото лице сочи, че предвид денивелацията на терена е възможно премахването на строежа да увеличи пукнатината, която се намира по фасадата на основното застрояване.
При тези факти първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразния извод, че наредените за премахване масивен гараж, стълбище и бетонови площадки, долепени до него, представляват строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Строежът е от пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 ЗУТ и според легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е незаконен, тъй като е изграден без одобрен инвестиционен проект и без разрешение за строеж. Твърденията на жалбоподателя, че построеното е в съответствие с проект от 1986 година, а освен това за изграждането му има конструктивно становище, са опровергани от заключението на вещото лице.
Ето защо следва да се приеме, че изводите на първоинстанционния съд за постановяване на оспореният административен акт при наличието на материалноправните основания за това, са в съответствие със закона и се обосновават от събраните по делото доказателства. Налице са предпоставките по чл. 225, ал. 2, т. 2, които обуславят определянето на строежа като незаконен и премахването му на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ.
Изводите на административния съд, че предвид годината на изграждане, спрямо строежа са неприложими правилата за търпимост, също са в съответствие с нормативната уредба и се обосновават се от събраните доказателства.
Относно поддържаното от касационния жалбоподател становище, че премахването на строежа ще доведе до сериозни вреди за него, касационната инстанция намира следното: Атакуваната заповед е издадена в съответствие с целта на ЗУТ да не се допуска незаконно строителство, съответно извършените незаконни строежи да се премахват. Сочената от вещото лице възможност премахването на строежа да доведе до увеличаване на пукнатината във фасадата на основното застрояване не представлява вреда, която да е несъразмерна на целеното от закона.
По изложените съображения атакуваното решение се явява валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора в полза на главния архитект на Столична община следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 24 от НБПП, приложими на основание чл. 144 от АПК.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1927/16.03.2020г., постановено по административно дело № 10689/2019г. на Административен съд - София-град.
ОСЪЖДА К.Л, ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на Столична община юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева. Решението е окончателно.