Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК.
К. Н отдел „Местни данъци и такси“ при община П. моли да бъде отменено като неправилно решение № 265/14.04.2020 г. по адм. дело № 77/2020 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отменен акт за установяване на задължения № АУ002800/02.12.2019 г., издаден от орган по приходите в сектор „Контрол“ на отдел „Местни данъци и такси“ при О. П, с който на И.Б са определени задължения за данък върху превозните средства за собствения му товарен автомобил марка „Шкода“, рег. [рег. номер на МПС], за периода 2018 - 2019 г. общо 938лв със 108, 09лв лихви. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди, че с новата разпоредба на чл. 58, ал. 5 ЗМДТ не се придава обратно действие на юридическия факт на прекратяването на регистрацията в условията на § 3, ал. 3 от Наредба № I – 45/2000 г., а се придава различно правно значение на прекратената регистрация на посоченото основание, като е налице разграничаване на основанието за прекратяване на регистрацията на превозното средство като основание за прекратяване на облагането. Моли жалбата против акта да бъде отхвърлена и да му бъдат присъдени разноски за двете инстанции.
Ответникът И.Б по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, VIII отделение, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по чл. 218 АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна.
С решението е отменен акт за установяване на задължения № АУ002800/02.12.2019 г., издаден от орган по приходите в сектор „Контрол“ на отдел „Местни данъци и такси“ при О. П, с който на И.Б са определени задължения за данък върху превозните средства за собствения му товарен автомобил марка „Шкода“, рег. [рег. номер на МПС], за периода 2018 - 2019 г. общо 938лв със 108, 09лв лихви. В мотивите си съдът е приел, че Борисов е собственик на процесното МПС, на който служебно е прекратена регистрацията от 1.10.2006 г. на основание § 3, ал. 3 от Наредба № I – 45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни, тъй като е бил с табели с регистрационен номер, които не отговарят на изискванията на българските стандарти БДС 15980 и БДС ISO 7591. Приел е също, че на 13.09.2019 г. регистрацията на автомобила е прекратена с услуга „разкомплектоване“. Според съда по делото липсват доказателства, че старите регистрационни табели не са върнати, загубени или унищожени. Според съда за периода 2018 - 2019 г. определеният данък за товарния автомобил е недължим, предвид чл. 58, ал. 5 ЗМДТ, която норма няма обратно действие. Приел е, че противно на чл. 58, ал. 4 ЗДМТ, новата ал. 5, в сила от 1.01.2018 г., установява дължимост на данък върху превозното средство, само в случаите при служебно прекратена регистрация поради това, че автомобила е с табели с регистрационен номер, които не отговарят на изискванията на българските държавни стандарти – БДС 15980 и БДС ISO 7591, но тъй като нормата е материалноправна, урежда бъдещите юридически факти и такива, които той заварва, но не са се реализирали изцяло, т. е. нормата има действие за напред, а не обратно действие. Според съда, след като вече са уредени данъчните отношения и е установена веднъж недължимост на данък върху превозни средства с прекратена регистрация, включително и служебна независимо от основанията, включително и поради несъответствие на табелите с изискванията на българските стандарти, то е недопустимо обратно действие на данъчния закон. Приел е също, че чл. 58 ал. 5 ЗМДТ следва да се прилага за задължения, възникващи след датата на влизане в сила на нормата при едновременно изпълнени условия – служебно прекратяване на регистрацията на автомобила поради това, че е с табели с регистрационен номер, които не отговарят на изискванията на българските стандарти – БДС 15980 и БДС ISO 7591 след 1.01.2018г., и които табели не са върнати /отнети/ при условията на чл. 18а, ал. 5 от наредбата, но не и при вече настъпилото еднократно действие на § 3, ал. 3 от Наредба І-45/2000 г., какъвто е настоящия случай според съда. Решението е неправилно.
В случая е установено, че задълженото лице е собственик на товарен автомобил марка „Шкода“, рег. [рег. номер на МПС], с дата на първа регистрация 8.07.1996 г., за която се твърди, че е служебно прекратена на 1.10.2006 г. на основание § 3, ал. 3 от Наредба № I – 45/2000 г., тъй като автомобилът бил с табели с регистрационен номер, които не отговарят на изискванията на българските стандарти БДС 15980 и БДС ISO 7591. Съгласно действащия до 31.12.2017 г. данъчен режим на облагане на МПС по ЗМДТ, в нормата на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ е регламентирано прекратяване на облагането, ако е осъществено прекратяване на регистрацията на автомобила. В тази хипотеза и по смисъла на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ в сила от 1.01.2010 г. до 31.12.2017 г., попадат и случаите на служебно прекратяване на регистрацията на МПС по реда на § 3, ал. 3 от Наредба № I – 45/2000 г., за които, на основание чл. 58, ал. 4 ЗМДТ, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията на автомобила. До 1.01.2018 г. прекратяването на регистрацията на превозното средство, без значение от основанието, е основание за прекратяване на облагането. С новата разпоредба на чл. 58, ал. 5 ЗМДТ, в сила от 1.01.2018 г., описания по-горе режим е отменен само за случаите при служебно прекратена регистрация поради това, че МПС е с табели с регистрационен номер, които не отговарят на изискванията на българските държавни стандарти – БДС 15980 и БДС ISO 7591 и на служебно прекратена регистрация при несключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Така е въведено разграничение на основанието за прекратяване на регистрацията на превозното средство като основание за прекратяване на облагането.
Неправилно съдът приема, че приложението на чл. 58, ал. 5 ЗМДТ в настоящия случай е израз на обратно действие на данъчния закон, тъй като вече еднократно са уредени данъчните отношения и е установена недължимост на данък върху превозни средства с прекратена регистрация, включително и служебна поради несъответствие на табелите с изискванията на българските стандарти. Касационната инстанция приема, че не се касае за обратно действие на правната норма, а за уреждане по нов начин, с действие занапред, на данъчните отношения във връзка с юридическия факт на служебно прекратена регистрация на МПС поради несъответствие на регистрационните табели, при което с новата ал. 5 на чл. 58 ЗМДТ е придадено различно правно значение на прекратената регистрация на основание § 3, ал. 3 от Наредба № I – 45/2000 г. С последната разпоредба е въведено служебно прекратяване на регистрацията на всички превозни средства с табели с регистрационен номер, които не отговарят на изискванията на българските стандарти БДС 15980 и БДС ISO 7591, считано от 1.VI.2006 г. Към 2006 г., когато е приета нормата на §3, ал. 3 от наредбата в последната липсва уредба на служебно прекратяване на регистрацията на моторните превозни средства до приемането на чл. 18б /нов/ от наредбата с ДВ, бр. 67/2012 г. В ЗДвП в чл. 143, ал. 6 и 7 до изменението от ДВ, бр. 101/2016 г., в сила от 21.01.2017 г. е уредено снемане от отчет, но не и прекратяване на регистрацията на автомобилите. включително с табели, неотговарящи на изискванията на БДС. С изменението на чл. 143, ал. 6 и 7 ЗДвП е уредено прекратяване на регистрацията на автомобили по искане на собственика и служебно с предаване на регистрационните табели на автомобила и на документ, че автомобилът е приет за разкомплектоване. С чл. 18б, ал. 1, т. 5 /нов/ от наредбата - ДВ, бр. 67/31.08.2012 г. е уредено служебно прекратяване на регистрацията на автомобилите след писмено уведомление от службите за контрол, определени от общините, предоставяне на табелите с регистрационните номера и документи, че превозното средство е прието за разкомплектоване.
При тази правна обстановка след 3.09.2012 г. прогласеното в §3, ал. 3 от наредбата служебно прекратяване на регистрацията на автомобили с нестандартни номера на табелите не е могло да се извършва без да се предадат табелите и автомобилът да бъде предаден за разкомплектоване. От влизане в сила на §3, ал. 3 от наредбата до 3.09.2012 г. служебно прекратяване на регистрация на автомобилите не е могло да се извършва поради липса на уредба в ЗДвП и Наредба за това. Видно от справка по история на автомобила с рег. [рег. номер на МПС], изготвена на 19.11.2019 г. от Пътна полиция - Пазарджик /л. 54 от делото/ на 13.09.2019 г. при прекратяване на регистрацията на посочения автомобил с разкомплектоване, са върнати и унищожени 2 автомобилни регистрационни табели, от което следва, че преди 13.09.2019 г. регистрацията на автомобила не е била прекратена по смисъла на ЗДвП и наредбата.
След като съдът приема, че чл. 58, ал. 5 ЗМДТ намира приложение само при служебно прекратяване на регистрацията на превозното средство поради това, че е с табели с регистрационен номер, които не отговарят на изискванията на българските стандарти – БДС 15980 и БДС ISO 7591 след 1.01.2018 г. следваше да остави оспореният акт в сила, тъй като с него са определени задължения за данък върху превозните средства за 2018 г. и 2019 г. до 30.09.2019г., поради прекратяване на регистрацията на автомобила на 13.09.2019 г., както е посочено в цитираната справка с предаване на табелите и разкомплектоване на автомобила. В случая е налице незабавно действие на материален закон, който урежда по нов начин заварени правоотношения. До 13.09.2019 г. регистрацията на автомобила не е прекратена по смисъла на чл. 143, ал. 6 – 7 ЗДвП в редакцията от ДВ, бр. 101/2016 г., в сила от 21.01.2017 г., които разпоредби изискват при прекратяване на регистрацията на МПС да се предават регистрационните табели на автомобила и документ, че е предаден за разкомплектоване. Данъкът върху превозните средства е годишен, поради което неправилно съдът е приел, че недължимостта на данъка за предишни години важи и за 2018 – 2019 г., за които е настъпила нормативна промяна в чл. 58, ал. 5 ЗМДТ. Съдът следваше да отхвърли жалбата против оспорения пред него законосъобразен административен акт.
Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против акта. Касаторът има право на юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция по 202, 74лв – общо 405, 54лв и разноски за държавна такса 8, 40лв – общо 413, 92лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, VIII отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 265/14.04.2020 г. по адм. дело № 77/2020 г. на Административен съд – Пазарджик и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Б против акт за установяване на задължения № АУ002800/02.12.2019 г. издаден от орган по приходите в сектор „Контрол“ на отдел „Местни данъци и такси“ при О. П.
ОСЪЖДА И.Б да заплати на О. П - Дирекция „Местни данъци и такси“ 413, 92лв разноски по делото за двете инстанции. Решението не подлежи на обжалване.