Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

С решение № 31 от 20.04.2017 г. по административно дело № 259/2016 г. на Административен съд - Шумен е: 1) отхвърлена жалбата на „МБАЛ - Шумен” АД, ЕИК 127521092, гр. Ш., ул. „В. А“ № 63, представлявано от изпълнителния директор д-р А.А, срещу писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание, в общ размер на 380 лева, изх. № изх. № 29-02-456#218/26.08.2016 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Шумен; 2) осъдена „МБАЛ - Шумен“АД, ЕИК 127521092, гр. Ш. ул. „В. А“ № 63, представлявано от изпълнителния директор д-р А.А, да заплати на Районната здравноосигурителна каса - Шумен разноски по делото в размер на 300 (триста) лв.

Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от „МБАЛ - Шумен” АД, представлявано от изпълнителния директор д-р А.А. По съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост (касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК) се претендира отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на друг по същество, с който подадената жалба против писмената покана да бъде уважена като основателна, като е възведена и претенция за присъждане в полза на дружеството на направените деловодни разноски за производството пред двете съдебни инстанции. Касаторът е аргументирал подробно тезата си за основателност на жалбата, в подкрепа на която е навел следните доводи: 1) съдът не е преценил и взел предвид, че към датата на издаване на писмената покана, основанието, на което е издадена, вече е отменено; съдът неправилно е приел, че всички действия по проверката са извършени по описания в НРД 2015 г. ред, защото в случая няма спор, че през 2016 г. нов НРД не е приет; 2) изводът на съда, че лечебното заведение не е предоставило медицинска помощ по вид и обем, съответстваща на договорената, е необоснован; несъответствието в двата документа - единият подписан от лекаря и аптеката, и другият (температурният лист) от медицинската сестра, не е несъответствие между оказана и договорена помощ; 3) лицата, извършили проверката, нямат законово право да извършват такава - видно от самия протокол, и двете лица, извършили проверката, са на длъжност „лекар–контрольор“, а не „контрольор; в случая не може да се приложи разширително тълкуване на чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, поради което е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което води до нищожност на индивидуалния административен акт поради липса на материална компетентност. В съдебно заседание касаторовият повереник адв.. С поддържа изцяло жалбата на доверителя си и се позовава на изложените в нея съображения.

Ответникът по касация - директорът на Районна здравноосигурителна каса – Шумен, действащ чрез процесуалния си представител адв.. С, в писмен отговор навежда доводи за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение, поради което моли жалбата да бъде отхвърлена, а решението да се потвърди, като претендира и присъждане на направените разноски за производството пред настоящата инстанция.

Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея съдебно решение, поради което предлага оставянето му в сила.

Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт е валиден, допустим и правилен, като не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК.

Писмената покана, предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Шумен по реда на чл. 145 и следв. от АПК във връзка с чл. 76а, ал. 4 от ЗЗО (ЗАКОН ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ) (ЗЗО), обективира волеизявление за възстановяване от лечебното заведение на посочената в нея сума от 380 лв. по клинична пътека (КП) № 123, като получена без правно основание. В мотивите на акта директорът на РЗОК-Шумен е уважил като основателно възражението по т. 2 от протокола за неоснователно получени суми от 10.06.2016 г. за ИЗ (история на заболяването) № 3877/2016 г., но не е приел за основателно възражението на лечебното заведение срещу приетото в т. 1 от протокола за неоснователно получени суми от 10.06.2016 г. за неспазен алгоритъм по КП № 123 - ИЗ № 1256/2016 г. (на здравноосигуреното лице /ЗОЛ/ З. Серат), като е посочил, че изписаното с лекарствен лист на 27.01.2016 г. и на 29.01.2016 г. количество от 12 флакона Medoсlav не съвпада с отразеното в температурния лист. След запознаване с приложената медицинска документация решаващият орган е установил, че в температурния лист е отразено, че този лекарствен препарат е прилаган пет дни по три флакона дневно, т. е. общо 15 флакона, което не съответства на назначеното и отпуснато от аптека количество. На основание гореизложените констатации директорът е приел, че в посочения в т. 1 от протокола за неоснователно получени суми случай се касае до неоснователно получена от дружеството сума в размер на 380 лв., и го е поканил в законоустановеният 14-дневен срок от получаване на поканата да заплати доброволно тази сума по сметка на РЗОК - Шумен.

Решението на Шуменския административен съд, с което жалбата до него не е уважена, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Аргументите на касатора за противното не могат да бъдат споделени. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения.

Първоинстанционният съд правилно е изяснил фактическата обстановка по спора. Със заповед № РД-18-113 от 06.06.2016 г., издадена от директора на РЗОК – Шумен, е наредено да бъде извършена извънпланова тематична медицинска проверка на „МБАЛ - Шумен” АД. Задачата на проверката е била: 1. Контрол по изпълнение на договорения пакет болнична помощ (БП) по КП № 123 „Оперативно лечение на нарушено носно дишане“ и КП № 263 „Хирургично лечение на възпалителни процеси в областта на лицето и шията“ в съответствие с общите и специалните условия на НРД за медицинските дейности (МД) за 2015 г. Проверката била извършена от екип в състав: д-р В.Д и д-р И.Б, и двамата лекар-контрольори в РЗОК - Шумен. Изискани са били и проверени истории на заболяванията на пациенти с оказана болнична медицинска помощ по КП №123 „Оперативно лечение на нарушено носно дишане“ и КП № 263 „Хирургично лечение на възпалителни процеси в областта на лицето и шията“ за периода от 01.01.2016 г. до 31.03.2016 г., както и медицинската документация на хоспитализирани пациенти. Установеното при проверката е документирано надлежно в констативен протокол № VI-5-113/10.06.2016 г., към който били приложени ксерокопия на ИЗ № 3877/2015, ИЗ № 1256/2015, ИЗ № 2248/2015, тетрадка за икономии, справка от ИНФД-Р З.-Шумен и справка от аптека, представляващи неразделна част от същия. Въз основа на гореизложените факти и констатации е бил издаден и протокол за неоснователно получени суми № VI-5-113-1/10.06.2016 г. В него е било прието, че по т. 1 по КП № 123 за месец февруари 2016 г. по ИЗ № 1256/2016 г. на ЗОЛ З. Серат лечебното заведение не е предоставило медицинска помощ по вид и обем, съответстваща на договорената, като е допуснало при лечението на пациента по КП № 123 предписаните от лекар-специалист лекарствени продукти да не се осигурят от изпълнителя на болнична медицинска помощ „МБАЛ - Шумен“ АД гр. Ш.. Това е квалифицирано като нарушение на чл. 31, т. 1 и т. 4 от НРД МД 2015 във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1, б „б“ от Приложение № 2Б към чл. 2 от ПМС № 57/16.03.2015 г. По т. 2 по КП № 123 за месец март 2016 г. по ИЗ № 3877/2016 на ЗОЛ Ю. А не е проведена координация между специалисти от болнична помощ при пациент, лекуван по КП № 123 от Приложение № 16 на НРД 2015 МД, което представлява нарушение на чл. 180, ал. 1, т. 1 и чл. 189, т. 9 от НРД 2015 МД във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 4 от Приложение 2Б към чл. 2 от ПМС № 57/16.03.2015 г. Констатирано е, че сумите по тези КП и ИЗ-та, общо в размер на 760 лв., са получени неоснователно и на основание чл. 76а от ЗЗО следва да бъдат възстановени. След направено на 13.11.2016 г. възражение от лечебното заведение, с писмена покана изх. № 29-02-456#218/26.08.2016 г. директорът на РЗОК - Шумен приел за основателно възражението по т. 2 от протокола за неоснователно получени суми и отхвърлил като неоснователно възражението на дружеството срещу приетото в т. 1 от протокола за неоснователно получени суми нарушение по чл. 31, т. 1 и т. 4 от НРД 2015 МД във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1, б. „б“ от Приложение № 2Б към чл. 2 от ПМС № 57/16.03.2015 г. по КП № 123 - ИЗ № 1256/2016 г. на ЗОЛ З. Серат. Въз основа на това „МБАЛ - Шумен“ АД гр. Ш. е поканено в 14-дневен срок да заплати доброволно неоснователно получената сума в размер на 380 лв.

При тези данни правилно административният съд е приел, че обжалваният административен акт е законосъобразен. За да се обоснове законосъобразността на оспорената писмена покана, административният съд е установил релевантните за спора факти, подведени към приложимите в случая материалноправни норми. Правилно са приети за доказани фактическите и правните основания за издаване на акта. Оспорената писмена покана е издадена по реда на чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО, съгласно която разпоредба в случаите, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с нарушение по този закон, и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2, е длъжен да възстанови сумите. Поканата е издадена от компетентен по степен, материя и място орган, съобразно правомощията му, разписани в чл. 76а от ЗЗО, в изискуемата писмена форма, и съдържа съответните реквизити, в това число фактически и правни основания, при спазване на дължимата процедура, в съответствие с материалния закон и неговата цел.

Както правилно е приел първоинстанционният съд, в процесният случай от надлежно събрания доказателствен материал безспорно е установено съществуването на правнорелевантния факт – при лечението на пациента З. Серат с ИЗ № 1256/2016 г. по КП № 123, предписаните от лекар-специалист лекарствени продукти не са осигурени в нужното количество от изпълнителя на болнична медицинска помощ „МБАЛ - Шумен“ АД гр. Ш., с което лечебното заведение не е предоставило по вид и обем медицинска помощ, съответстваща на договорената, което представлява нарушение на чл. 31, т. 1 и т. 4 от НРД МД 2015 във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1, б. „б“ от Приложение № 2Б към чл. 2 от ПМС № 57/16.03.2015 г. Тези факти се установяват безспорно и от приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, заключението по която като пълно, точно, ясно и кореспондиращо с останалите доказателства по делото следва да се кредитира и от настоящата касационна инстанция. В него е прието по отношение на количеството на изписания медикамент Medoсlav, че е налице несъответствие между изписаните по ИЗ от лекар и в лекарствените листи с № 0348519 от 27.01.2016 г. и № 0336605 от 29.01.2016 г. общо 12 флакона Medoсlav (на два пъти по 6 флакона от 1.2 gr) и съответно отпуснато от аптека към ЛЗ количество медикамент, достатъчни за 4-дневен курс на лечение от една страна, и приложената при лечението бройка флакони от медикамента (общо 15 флакона) според температурния лист, който удостоверява лечение на пациента с Medoсlav за периода от 27.01.2016 г. до 31.01.2016 г. вкл. (т. е. общо за пет дни), от друга страна. Безспорно е установено разминаване в изписаната и необходимата бройка флакони от медикамента Medoсlav за петдневно лечение, като разликата е за сметка на лечение в почивен ден - 31.01.2016 г., неделя. Установено е още след преглед на медицинската документация, в т. ч. и на приложената по преписката тетрадка за икономии в отделение УНГ на ЛЗ, че липсват и не са открити данни и доказателства относно произхода на приложените през петия ден от лечението три флакона от медикамента, както и, че същият е осигурен от икономии на ЛЗ, според обичайната медицинска практика. С оглед направените констатации вещото лице е направило извод, че изписаното от лекаря и отпуснато от аптеката на ЛЗ количество от медикамента Medoсlav не е достатъчно за приложения 5-дневен курс на лечение според температурния лист. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че при лечението на пациента З. Серат с ИЗ № 1256/2016 г. по КП № 123 предписаните от лекар-специалист лекарствени продукти е допуснато да не се осигурят от изпълнителя на болнична медицинска помощ „МБАЛ - Шумен“ АД гр. Ш., и лечебното заведение не е предоставило по вид и обем медицинска помощ, съответстваща на договорената от него с договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 270305/24.02.2015 г., подписан от него и Националната здравноосигурителна каса, представлявана от директора на РЗОК – Шумен. Съгласно чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО, в случаите, когато изпълнителят на медицинска помощ е получил от НЗОК суми без правно основание, и това е установено от контролните органи на РЗОК, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите, които са точно изчислени от административния орган. Именно неизпълнението на алгоритъма на клиничната процедура е необходимият и достатъчен релевантен юридически факт, обосновал правомощието по чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО на директора на РЗОК - Шумен да удържи неоснователно платените по нея суми и да не уважи сезиралото го възражение срещу констатациите на проверяващите от страна на изпълнителя на медицинска помощ.

В хода на административното производство по издаване на писмената покана не са допуснати нарушения на процесуалните правила като самостоятелни отделни основания; актът е издаден от компетентен орган, притежава необходимото по закон съдържание и е съобразен с целта на закона; спазени са както регламентираните в АПК общи правила, така и предвидените в чл. 76а от ЗЗО специални изисквания, ред и процедура за извършване на проверка от контролните органи на РЗОК.

Неоснователно е поддържаното твърдение от касатора, че обжалваният административен акт е издаден при отменено основание. Безспорно процесната писмена покана е издадена при прилагане на § 45 на ЗИД на ЗЗО, съгласно който, до приемането на нови НРД по чл. 53, ал. 1 от ЗЗО, проверките, налагането на санкциите и тяхното обжалване се извършват по досегашния ред. Действително през 2016 г. нов НРД не е приет, което обстоятелство не се оспорва, като в тази хипотеза приложение намира разпоредбата на чл. 54, ал. 8 от ЗЗО, според която, когато НРД не бъдат приети при условията и в сроковете, определени от този закон, се прилагат действащите до момента НРД. В случая административното производство е проведено на основание чл. 76а от ЗЗО, а съгласно тази разпоредба в случаите, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон или на НРД, и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. Видно от доказателствата по делото, безспорно се установява, че лечебното заведение е допуснало при лечението на пациента З. Серат по КП № 123, предписаните от лекар-специалист лекарствени продукти да не се осигурят от „МБАЛ - Шумен“ АД гр. Ш., при което търговското дружество не е предоставило медицинска помощ по вид и обем, съответстваща на договорената.

Не могат да бъдат споделени доводите на касационния жалбоподател, че лицата, извършили проверката, нямат законово право да я извършат. За да приеме в решението си, че административният акт е издаден от компетентен орган в кръга на правомощията му, първоинстанционният съд е изследвал обстойно предоставените по делото писмени доказателства – допълнителни споразумения, длъжностни характеристики, длъжностно и поименно щатно разписание на длъжностите в РЗОК – Шумен, и е достигнал до законосъобразния извод, че проверката е осъществена от надлежно оправомощени по смисъла на чл. 72, ал. 2 от ЗЗО длъжностни лица от РЗОК – Шумен, назначени с договори на длъжност „лекар-контрольор“ в РЗОК - Шумен, в кръга на предоставените им съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 1, т. 8 от ЗЗО (изм. ДВ бр. 98/2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) правомощия да проверяват вида и обема на оказаната медицинска и /или дентална помощ по договор с НЗОК.

Предвид изложеното тезата, която се силаеха да докажат касаторът и неговият повереник, за неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на потвърдената с него писмена покана, не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил поради неоснователност подадената до него жалба и е присъдил съобразно чл. 143, ал. 4 от АПК разноски в полза на ответника, първоинстанционният административен съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила.

При този изход на спора неоснователна се явява акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски за производството пред двете съдебни инстанции, а искането на ответника по касация за присъждане на деловодните разноски за производството пред касационната инстанция, поначало, предвид позитивният за касационния ответник краен резултат от делото, би било основателно, ако бе доказано действителното извършване на разноски за производството пред ВАС. Няма данни обаче такива наистина да са направени: заплатеното възнаграждение на адвокат за осъществената защита на издателя на оспорения административен акт пред съда, е присъдено от първоинстанционния съд, а в кориците на касационното дело не се съдържа доказателство (или даже твърдение), че за производството пред настоящата инстанция ответникът е направил разноски, поради което присъждането на такива не се следва и в полза на РЗОК - Шумен.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 31 от 20.04.2017 г., постановено по административно дело № 259/2016 г. по описа на Административен съд – Шумен.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.