Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от В.В от гр. [населено място] чрез адв. Х.Г срещу решение № 2447 от 11.04.2017 г., постановено по адм. д. № 11137/2016 г. по описа на Административен съд - София град В ЧАСТТА МУ, в която искът на касатора срещу Министерство на вътрешните работи –гр. С. за присъждане на обезщетение по ЗОДОВ в размер на 30 000 лв за претърпени неимуществени вреди в периода: от 03.08.2007г. до 14.05.2014, причинени му от отменената като незаконосъобразна Заповед рег.№ К-4379/03.08.2007г. на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание“уволнение“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.03.2014 г. до окончателното й изплащане, е отхвърлен изцяло като неоснователен.

Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение в отхвърлителната му част като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено в тази част и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявената претенция на Велинов за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди или, алтернативно, ВАС да върне делото на друг състав на АССГ за ново произнасяне при обсъждане на всички събрани по делото доказателства, включително и показанията на разпитаните свидетели.

В.В чрез процесуалния си представител адв.. Г е предявил и частна жалба срещу същото съдебно решение В ЧАСТТА МУ, с която е върната исковата молба на Велинов срещу МВР за заплащане на обезщетение за претърпени от него имуществени вреди в размер на 60 345, 25 лв за периода от 03.08.2007г. до 16.05.2014г., причинени му от същата Заповед рег.№ К-4379/03.08.2007г. на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание “уволнение“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.03.2014 г. до окончателното й изплащане и производството по адм. д. № 11137/2016г. по описа на АССГ е прекратено в тази част.

Частният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение в тази част като постановено в противоречие с материалния закон и разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, предвиждаща възможност за обезщетяване по ЗОДОВ на всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от отменения като незаконосъобразен административен акт. Моли съдебното решение в прекратителната му част да бъде отменено като неправилно, а делото – върнато на АССГ с указания за произнасяне по съществото на предявения пред него иск .

Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател В.В се явява лично и с адв.. Г, който поддържа касационната и частната жалби, а по същество твърди неправилност на съдебното решение в атакуваните му части, по съображения, подробно развити в жалбите и устно – в хода по същество.

Ответникът, Министерство на вътрешните работи, редовно призован, се представлява от юриск. Цонева, която оспорва и двете жалби, а по същество твърди правилност на съдебното решение както в прекратителната, така и в отхвърлителната му част.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и частната жалби.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а частната жалба - в срока по чл. 230 от АПК. И двете жалби са предявени от надлежна страна, за която съдебното решение в атакуваните части е неблагоприятно, поради което са допустими.

Разгледани по същество, касацинната жалба е частично основателна, а частната жалба – неоснователна по следните съображения :

С обжалваното решение Административен съд – София град е върнал исковата молба на В.В срещу МВР за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 60 345, 25 лв за периода от 03.08.2007г. до 16.05.2014 г., причинени му от отменената по съдебен ред като незаконосъобразна Заповед рег.№ К-4379/03.08.2007г. на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание“уволнение“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.03.2014 г. до окончателното й изплащане и е прекратил производството по делото в тази част и е отхвърлил изцяло предявения от В.В срещу МВР иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв в периода: от 03.08.2007г. до 14.05.2014, причинени му същата Заповед рег.№ К-4379/03.08.2007г. на министъра на вътрешните работи, ведно с претендираната законна лихва върху тази сума и е осъдил ищеца В.В да заплати на МВР съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 240 лв. Претендираните от Велинов имуществени вреди съставляват разликата между получаваното от него трудово възнаграждение или обезщетение и/ или неполучаването на такива в периода от датата на издаване на незаконосъобразната заповед – 03.08.2007г. до датата на възстановяването му на работа в МВР след отмяната на заповедта – 16.05.2014г., намалени с полученото от Велинов след отмяната на заповедта изплатено му обезщетение по чл. 237 от ЗМВР в размер на 6 брутни заплати. Твърдените от Велинов неимуществени вреди се изразяват в накърняване на доброто му име пред обществото в резултат на разпространяване чрез пресата и сред колегите му на мнението, че същият е престъпник и предател, уронващ честта на службата, довело до депресивно състояние у ищеца - срам, чувство за малоценност, нежелание да се среща с близки и приятели.

След обстоен анализ на института на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, административният съд е приел недопустимост на предявения иск за имуществени вреди, базирайки се на разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ. Специалният закон – ЗМВР предвижда специален ред за обезщетяване на служителя при отмяна на заповедта му за уволнение, който изключва приложението на ЗОДОВ – т. е. липсва процесуален ред, по който Велинов да търси обезвреда за претърпените от него вреди, резултат от незаконосъобразната заповед за уволнението му, извън предвидените в разпоредбата на чл. 237 от ЗМВР 6 месечни брутни трудови възнаграждения. Да се приеме, че ищецът има право на обезщетение за целия 7-годишен период, в който ищецът не е заемал държавната служба, от коят е бил незаконно уволнен, при наличието на изричната разпоредба на чл. 237 от ЗМР / частна хипотеза спрямо разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ)/,предвиждаща обезщетение за максимум 6 месеца от датата на уволнението, би противоречало на волята на законодателя и целта на закона. По горните съображения АССГ е приел иска за имуществени вреди в размер на 60 345, 25 лв за периода:03.08.2007г. до 16.05.2014 г. за недопустим, върнал е исковата молба на Велинов в тази й част и е прекратил производството по делото по отношение този иск.

АССГ е отхвърлил изцяло като неоснователен предявения от Велинов иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от незаконосъобразната заповед за уволнение, приемайки, че макар да е налице първата материалноправна предпоставка за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – отменен като незаконосъобразен акт, не са налице останалите предпоставки за това – не се доказват реално претърпени вреди от вида на твърдените, както и причинно-следствена връзка между претендираните вреди и отменената заповед за уволнение.

Настоящата касационна инстанция споделя изцяло развитите от АССГ съображения за недопустимост на иска за имуществени вреди. Обосновано съдът е заключил, че разпоредбата на чл. 237 от ЗМВР/ както и по-общата разпоредба на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл /предвиждат специален ред и максимален размер на дължимото на служителя обезщетение за имуществени вреди –неполучаване на възнаграждение или получаване на по-ниско от досегашното такова за период от най-много 6 месеца от датата на уволнението. Уреденият в специалните закони специален ред изключва приложението на ЗОДОВ по силата на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ и предвижда, че, ако служителят остане без работа или работи на по-ниско платена работа за по-дълъг срок - в случая 7 години, същият има право на обезщетение за претърпените за целия период до отмяната на незаконосъобразната заповед за уволнение имуществени вреди в размер до 6 брутни възнаграждения, получавани на мястото, от което незаконно е уволнен. Да се приеме обратното, би означавало да се стимулира съзнателното нетърсене на нова работа и евентуално шиканиране и протакане на производството по обжалване на заповедта от самия жалбоподател с цел осигуряване на относително сигурен и предвидим висок размер на дължимо обезщетение за минало време, каквато не е и не може да бъде целта на законодателя.

Не така стои въпросът с претендираните от Велинов неимуществени вреди, причинени му от отменената като незаконосъобразна заповед за уволнение. Настоящият състав на ВАС, трето отделение не споделя застъпеното в съдебните решения по адм. д. № 10274/2013 г. по описа на ВАС, трето отделение и адм. д. № 4630/2017 г. по описа на ВАС, трето отделение становище за недопустимост и на иска за неимуществени вреди, поради включването му в лимита на обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. / в случая – чл. 237 от ЗМВР /. Целта на разпоредбите на чл. 104 от ЗДСл., съответно – на чл. 237, ал. 1 от ЗМВР е да обезщетят имуществената вреда, причинена на служителя от незаконосъобразното прекратяване на служебното му правоотношение по отношение правнозначимия факт „ оставане без работа“. Това обезщетение не включва евентуално претърпените от служителя в резултат на незаконното уволнение неимуществени вреди, които подлежат на общо основание на обезвреда по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Съдебното решение в отхвърлителната му част е частично неправилно.

Неправилно АССГ, базирайки се на свидетелските показания на разпитаните по делото двама свидетели, е приел, че Велинов не е провел пълно и главно доказване на претенцията си и недоказани остават както реалното настъпване на твърдените от него неимуществени вреди, така и причинно-следствената връзка със заповедта за уволнение. Видно от събраните по делото гласни доказателства, В.В действително е претърпял в исковия период трайно негативно засягане на психиката си, резултат от незаконосъобразния административен акт - чувство на неудобство и срам от това, че е обявен за нарушител на етичния кодекс и морала на заеманата от него служба, в резултат на което променил отношението си към живота, изолирал се е от приятели и близки, избягвал е обуването в професионална среда, част от колегите му са се дистанцирали от него. Предвид гореизложеното неправилно АССГ е заключил, че претенцията на Велинов за неимуществени вреди е неоснователна. Тази претенция е основателна, но прекомерно завишена по размер. Изхождайки от характера на претърпените вреди, трайността на търпенето им, както и обстоятелството, че това емоционално състояние се дължи както на отменената като незаконосъобразна заповед за уволнение, така и на воденото в този период срещу Велинов и наказателно производство от общ характер, настоящият състав на ВАС, трето отделение намира, че справедливия размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 3 000 лв, ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.

Неправилно АССГ е осъдил В.В да заплати на МВР съдебни разноски за съдебното производство в размер на 3 240 лв юрсконсултско възнаграждение. Член 10, ал. 2 и 3 ЗОДОВ съдържа изрични разпоредби за разноските в производствата по този закон. Специалната законова регламентация на отговорността за разноски по ЗОДОВ изключва приложението на чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 78, ал. 3 ГПК за настоящия случай. Законодателят е регламентирал изрично и в отклонение от общия принцип на отговорността за разноските съразмерно на уважената част от иска - чл. 78, ал. 1, 2, 3, 4 и 8 ГПК, съответно чл. 143, ал. 1, 2, 3 и 4 АПК, задължението за разноски в специалния ЗОДОВ. Предвид това в хипотеза като спорната ответникът няма право на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл първо и второ във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК и чл. 235, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 2447 от 11.04.2017 г., постановено по адм. д. № 11137/2016 г. по описа на Административен съд - София град В ЧАСТТА МУ, в която искът на касатора срещу Министерство на вътрешните работи –гр. С. за присъждане на обезщетение по ЗОДОВ в размер на 30 000 лв за претърпени неимуществени вреди в периода: от 03.08.2007г. до 14.05.2014, причинени му от отменената като незаконосъобразна Заповед рег.№ К-4379/03.08.2007г. на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание“уволнение“, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното й изплащане, е отхвърлен за сумата до 3000 /три хиляди/ лева, както и В ЧАСТТА МУ, с която В.В от гр. [населено място], ЕГН [ЕГН] е осъден да заплати на Министерство на вътрешните работи съдебни разноски за производството в размер на 3 240 /три хиляди двеста и четиридесет/ лева юрисконсултско възнаграждение и, вместо него, ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи – гр. С. да заплати на В.В от гр. [населено място], ЕГН [ЕГН] сумата от 3 000 /три хиляди/ лв., съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода: от 03.08.2007г. до 14.05.2014, причинени му от отменената като незаконосъобразна Заповед рег.№ К-4379/03.08.2007г. на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание“уволнение“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане и

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2447 от 11.04.2017 г., постановено по адм. д. № 11137/2016 г. по описа на Административен съд - София град в останалата му част. Решението е окончателно.