Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Митници“, подадена чрез юрк.Н.К, срещу решение № 178 от 16.05.2017г., постановено по адм. дело № 150/2017 г. по описа на Административен съд – Смолян, с което Агенцията е осъдена да заплати на Г.Д от [населено място] обезщетение в размер на 600 лева за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски - платен адвокатски хонорар по АНД №124/2016 г. и КАНД №178/2016 г. по описа на Административен съд - Смолян, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.12.2016 г. до окончателното й заплащане, както и разноски по делото в размер на 310 лева.

Решението се обжалва като недопустимо и неправилно. Касаторът възразява, че искът по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОД е допустим за разглеждане по реда на чл. 203 и сл. от АПК единствено по отношение вреди, произтичащи от административни актове отменени по реда на АПК, какъвто в случая не бил налице. Възразява се и против обосноваността на правните изводи на съда за наличие на пряка и непосредствена причина връзка между издаването на процесното наказателно постановление и настъпването на вреди за ищеца под формата на заплатен адвокатски хонорар във връзка с обжалването на постановлението. Иска се отмяната на решението и отхвърляне на иска.

Ответната страна по касационната жалба – Г.Д, представляван от адв. И.С, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна.

С частна жалба от Г.Д е обжалвано определение № 300/19.06.2017 г. по адм. дело № 150/2017 г. на АС – Смолян, с което е оставено без уважение искането на Дачев за допълване на решение № 178 от 16.05.2017г., в частта за разноските. Определението се оспорва като постановено по непредявено искане за допълване, вместо предявеното искане за изменение на решението, в частта за разноските, както и че...