Производството е по чл. 248 ГПК.

По делото е постановено решение № 17/ 26.02.2018 г., в сила от датата на постановяването му, с което И. Т. Ч. е осъден да заплати на [фирма] 41 580 лв със законната лихва от 17.12.2010 г. до окончателното й изплащане, както и 9 061, 60 лв разноски по делото.

[фирма] е поискало изменение на решението в частта за разноските. Поддържа, че са му присъдени разноски само за касационното производство, а са претендирани и разноските за предходните инстанции, макар да не е представен обобщен списък на разноските за тях. Моли ответникът да бъде осъден за заплати сумите 3 870, 80 лв, 3 840 лв, 3 261, 60 лв и 8 261, 60 лв – направени разноски при разглеждане на делото в предходни инстанции.

И. Т. Ч. оспорва искането. Според него съдът е присъдил толкова разноски, колкото ищецът е претендирал и посочил в представения списък по чл. 80 ГПК. Евентуално прави възражение за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение и за липса на доказателства за плащането му от ищеца на процесуалния му представител.

Съдът намира молбата за частично основателна. В мотивите на решението от 26.02.2018 г. съдът изрично е посочил, че ищецът има право на разноските за производството, но е пропуснал да присъди тези, които са направени в предходните инстанции. За всяка от тези инстанции е представен от ищеца списък по чл. 80 ГПК, поради което неоснователно ответникът претендира, че искането за изменение на решението е недопустимо. Неоснователно е и възражението за липса на доказателства за плащането на адвокатското възнаграждение. За всяка от инстанциите са представени доказателства, удостоверяващи извършването на плащане.

Основателно е обаче възражението по чл. 78 ал. 5 ГПК. В сравнение с фактическата и правна сложност на делото, платеното от ищеца адвокатско възнаграждение пред всяка от инстанциите е прекомерно. Съгласно чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1 на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното възнаграждение за процесуално представителство и защита по дело с интерес 41 580 лв, е 1 777, 40 лв. Съдът приема, че за всяка от инстанциите следва да присъди на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер по 2 000 лв, общо 10 000 лв. Освен това ищецът е платил държавни такси и разноски по делото във всички инстанции общо от 3 594 лв. Общо за производството му се дължат разноски 13 594 лв. Присъдени са 9 061, 60 лв, следва да се присъдят допълнително 4 532, 40 лв. За разликата молбата е неоснователна.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение № 17/ 26.02.2018 г. по гр. д.№ 2915/ 2017 г. на Върховния касационен съд, ІV-то гражданско отделение, в частта за разноските, като

ОСЪЖДА И. Т. Ч., частен съдебен изпълнител рег.№ ***, [населено място], [улица], да заплати на [фирма], Е.[ЕИК], [населено място], [улица], допълнително 4 532, 40 лв (четири хиляди петстотин тридесет и два лева, четиридесет стотинки) разноски за производство.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на [фирма] за изменение на решение № 17/ 26.02.2018 г. на Върховния касационен съд, ІV гражданско отделение, постановено по гр. д.№ 2915/ 2017 г., в останалата част.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: