О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 211

София, 26.04.2018година

Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

изслуша докладваното от съдията Чаначева т. дело №2874/2017 година.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение №214 от 12.07.2017г. по т. д. 271/2017г. на Пловдивски апелативен съд.

Ответникът по касация – [фирма], [населено място], чрез пълномощника си – юрк.Сн. В. е на становище, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

С решението, предмет на обжалване, състав на Пловдивски апелативен съд е потвърдил решение №63 от 02.03.2017г. по т. д. №124/16г. на Старозагорски окръжен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от [фирма] против [фирма] иск за присъждане сумата 51851.16лв. – лихва за забавени плащания по договор №МТ -266/12г., считано от 24.05.2013г. до 21.11.2013г. – датата на окончателното плащане на главницата. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че в договора между страните с чл. 18.4 е уговорено, че при забава в плащането на възложителят, последният дължи неустойка в размер на ОЛП върху дължимата сума за всеки ден закъснение, но не повече от 5% от стойността на изпълнението. От включването на тази уговорка в договора между страните, въззивният състав е извел, че съгласието между тях е постигнато, в смисъл забавата в плащанията на възложителя да не бъде...