О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 198
София, 26.04.2018 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести април две хиляди и осемдесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч. гр. дело №1642/2018 година.
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1, във връзка с ал. 2, изречение първо ГПК.
Образувано е по частна жалба, вх.№1646/19.3.2018 г., подадена от Н. И. Н. и С. И. Н., посредством процесуалния им представител – адв. П. П., срещу разпореждане №198/26.02.2018 г. по ч. гр. д.№52/2018 г. по описа на Варненския апелативен съд, г. о., с което е върната частна касационна жалба срещу определение №81/08.02.2018 г. по същото дело, с което е потвърдено разпореждане №37/11.01.2018 г. по гр. д.№51/2012 г. по описа на Добричкия окръжен съд.
В мотивите си Варненският апелативен съд е приел, че частната касационна жалба следва да се върне, тъй като неговият съдебен акт не подлежи на обжалване.
В частната жалба, която частния жалбоподател е озаглавил касационна, се навеждат оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане и се прилага изложение по смисъла на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Моли се за отмяната на разпореждането.
Ответникът по частната жалба – [фирма] – Д., е депозирал отговор по смисъла на чл. 276 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., като разгледа частната жалба и взе предвид отговора на ответника в настоящото производство намира следното:
Частната жалба отговаря на изискванията на чл. 274, ал. ал. 1 и 2 и чл. 275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Същата не представлява частната касационна жалба, тъй като не попада в хипотезите на чл. 274, ал. 3 ГПК. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения:
Разпореждането на Варненския апелативен съд е правилно.
Правилно е прието, че частната касационна жалба се явява недопустима, като насочена срещу определение, което е окончателно и не подлежи на обжалване пред ВКС. При обжалване, проверката на разпореждането на съда по чл. 407, ал. 1 ГПК за издаване на изпълнителен лист е двуинстанционна. С произнасянето на въззивния съд по същество е изчерпан предвидения в чл. 407, ал. 1 ГПК инстанционен контрол. Постановеното от въззивния съд определение не попада и в обхвата на съдебните актове по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като не потвърждава преграждащо развитието на производството определение, или разпореждане. Относно недопустимостта за касационно обжалване на постановеното от апелативния съд разпореждане следва да се има предвид т. 6 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, приложима с оглед идентичната правна уредба на чл. 407 ГПК, спрямо тази в чл. 244 ГПК отм.,
Поради това обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 278, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №198/26.02.2018 г. по ч. гр. д.№52/2018 г. по описа на Варненския апелативен съд, г. о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: