№ 77

гр. София, 23 април 2018 г

Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ

ХРИСТИНА МИХОВА

при секретар Мира Недева, при становището на прокурора Петър Долапчиев, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 204 по описа за 2018г.

Производството по реда на чл. 346 т. 2 от НПК е образувано по касационна жалба на осъден подсъдим срещу въззивна присъда от 28.11.2017г. по ВНОХД № 4357/2017г. на Софийски градски съд, н. о.,1-ви въззивен състав.

В жалбата се излага като довод наличието на допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че от събраните по делото доказателства не се установявала вината на дееца. Иска се отмяна на присъдата и признаване на подсъдимия за невинен, алтернативно се иска намаляване на наказанието.

В допълнение към жалбата се аргументира и трето касационно основание - допуснато нарушение на закона. Посочва се, че по време на въззивното производство не е проведено съдебно следствие, което, без да съставлява съществено нарушение, било лишило съдебния състав от личния възприятия и обективна преценка. Твърди се, че въззивната инстанция не е подложила на внимателен анализ всичко събрани по делото доказателства и не била изложила съображения кои приема и кои - не. Възраженията се фокусират върху показанията на св.М. Ц., както и извършен протокол по ЗМВР и със съображенията на съда, изложени в тази връзка и относно обвинението за държане на наркотично вещество

Следващото оплакване на касатора е във връзка с твърдени противоречия в показанията на полицейските служители, пострадали по делото, помежду им и с тези на св.М. Ц.. Претендира се, че въззивната инстанция е следвало да посочи кои обстоятелства приема за доказани, и кои не приема, а като цяло заключава, че мотивите на съда от втората инстанция...