Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет, подадена чрез юрисконсулт Д.С, против решение № 680 от 19.10.2017 г., постановено по адм. д. № 757/2017 г. по описа на Административен съд – Хасково. С жалбата се сочи, че неправилно е прието, че е извършено нарушение на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО). Посочват се още касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение.

Ответната страна – С. Саидкабир, гражданин на Афганистан, чрез адв. В.С, с писмено становище оспорва касационната жалба и моли решението, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Посочва, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено в частта му, с която е прието допуснато нарушение на правото на правна помощ на търсещото закрила лице по чл. 15, ал. 8 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) (ЗЗДет) и да бъде оставено в сила в останалата част.

Върховният административен съд – трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение съдът е отменил по жалба на С. Саидкабир, гражданин на Афганистан, непридружен непълнолетен, решение № 10227/23.05.2017 г. на Председателя на ДАБ, с което на основание чл. 8 и чл. 9 и чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУБ, му е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут.

За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от...