Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет, подадена чрез юрисконсулт Д.П, против решение № 469 от 19.07.2017 г., постановено по адм. д. № 259/2017 г. по описа на Административен съд – Хасково. Възразява относно извода на съда за извършено нарушение на чл. 15, ал. 6 и ал. 8 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО). Посочва касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и иска да се отмени обжалваното решение.

Ответната страна – З. Ибрахим, гражданка на Турция, лично и като законен представител на малолетното си дете Д. Дурсун, в съдебно заседание моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Посочва, че при издаването на оспорения административен акт е допуснато нарушение на чл. 15, ал. 6 и ал. 8 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) (ЗЗДет), поради и което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд – трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение съдът е отменил по жалба на З. Ибрахим, гражданка на Турция, лично и като законен представител на малолетното си дете Д. Дурсун, решение № 13609/20.12.2016 г. на Председателя на ДАБ, с което на основание чл. 8 и чл. 9 и чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУБ, им е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут.

За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но при...