О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 192

София, 17.01.2025 годинаВърховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на 14 януари две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

ч. гр. дело № 4191/2024 година

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 8054 от 21.08.2024 г., подадена от Д. И. П. от [населено място], приподписана и от пълномощника адв. Б. М., против определение № 589 от 16.07.2024 г. по ч. гр. дело № 4/2023 г. на Окръжен съд - Хасково, с което е допълнено решение № 181 от 07.05.2024 г., по в. гр. д. № 4/2023 г., по описа на Окръжен съд-Хасково, в частта за разноските, като са осъдени М. И. Д. и Д. И. П. да заплатят на Г. М. Ф. сумата от 150лв. (сто и петдесет лева), представляваща разноски за депозит на вещо лице и на адвокат Е. Г. М., от АК-Р., с л. н.[ЕГН], сумата от 1 500лв. (хиляда и петстотин лева), представляваща възнаграждение за осъществено от нея процесуално представителство, защита и съдействие по в. гр. д. № 4/2023 г. по описа на ОС-Хасково на въззиваемия Г. М. Ф., на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

В частната жалба се развити съображения, че обжалваното определение е неправилно, поради противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Твърди се, че възнаграждението е присъдено на адвокат, осъден с влязла в сила присъда и изгубил правата си като адвокат поради изключен от адвокатската колегия, т. е. нарушен е чл. 32 ЗАдв., защото е присъдено възнаграждение на лице нямащо право да получи такова на основание чл. 38 ЗАдв, като се позовава на решение № 302 от 10.12.2019 г. по гр. д № 3087/2019 г. на ВКС. Изложени са съображения, че обжалваното определение е неправилно и в частта, касаеща хонорара на вещото лице, защото жалбоподателката П. е заплатила цялата сума, включително припадащата се част на другата страна, поради което не следва да я плаща втори път.

Със заявление от 19.12.2024 г. Д. П. е оттеглила пълномощията от адвокат Г. Г., а със заявление от 30.12.2024 г. М. Д. е оттеглила пълномощията от адвокат Г. Г.. Съгласно чл. 35 ГПК, оттеглянето на пълномощното действа за напред, т. е. извършените процесуални действия до оттеглянето запазват действието си. Отделно от това, частната жалба е подадена чрез адвокат Б. М.. Следователно съдът не е десезиран с оттегляне на частната жалба.

Ответникът Г. Ф. е взел становище за неоснователност на частната жалба поради това, че аргументите на въззивния съд са съобразени със закона и не е доказано, че не е налице основание за оказване на правна помощ, например, че представляван и представител не са роднини. Представя доказателства, че в издадени свидетелства за съдимост на 12.04.2022 г. и на 19.09.2024 г. е отразено, че Е. М. не е осъждана и удостоверение № 48 /17.06.2022 г., установяващо, че от 15.06.2022 г. е адвокат в адвокатска колегия Р..

Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:

Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, което подлежи на обжалване, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, вр. ал.1, т.2 ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

С решение № 260004/10.10.2022 г., постановено по гр. д. № 280/2018 г. по описа на Районен съд - Свиленград е извършена съдебна делба между съделителите Г. М. Ф., М. И. Д. и Д. И. П. на съсобствния им недвижим имот: ПИ с идентификатор 65677.701.9494 по КК на [населено място], с площ: 455 кв. м., с номер от предходен план: 2869, 2870, квартал 46, парцел 16, върху 1/2 ид. ч. от който имот има учредено вещно право на ползване в полза на Д. И. Г.. Делбата е допусната при квоти: 1/2 ид. част - за Г. М. Ф.; 1/4 ид. ч. - за М. И. Д., 1/4 ид. ч. - за Д. И. П. и е извършена чрез изнасяне на имота на публична продан, при пазарна цена на имота 79 546 лева. Решението е обжалвано от М. Д. и Д. П.. Въззивното производство е приключило с постановяване на решение № 181 от 07.05.2024 г., по в. гр. д. № 4/2023 г. на Окръжен съд-Хасково, с което е потвърдено решението на РС по извършване на делбата. Въззиваемият Г. М. Ф., чрез адв. Е. М., е поддържал становище за неоснователност на въззивната жалба, направил искане да бъде потвърдено решението на РС и да се присъди възнаграждение по чл. 38, ал.1, т.3 ЗАдв. на представляващия го адвокат. По молба от 15.05.2024 г., подадена от Г. М. Ф., чрез адв. Е. М., въззивният съд е постановил обжалваното определение на осн. чл. 248 ГПК, с което е допълнено въззивното решение в частта за разноските, като М. И. Д. и Д. И. П. са осъдени да заплатят на Г. М. Ф. сумата от 150лв., представляваща разноски за депозит на вещо лице и на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., на адвокат Е. Г. М. от АК-Р. - сумата от 1 500лв., представляваща възнаграждение за осъществено от нея процесуално представителство, защита и съдействие по в. гр. д. № 4/2023 г. по описа на ОС-Хасково на въззиваемия Г. М. Ф..

Въззивният съд се е мотивирал с това, че подадената въззивна жалба е приета за неоснователна, поради което въззивниците М. Д. и Д. П. са отговорни за сторените от насрещната страна разноски, а определения като дължим от Ф., хонорар за вещо лице е внесен по депозитната сметка на съда, подаден е от него писмения отговор по чл. 263 ГПК, чрез адв. Е. М. от АК-Р., която е упълномощена от него и е представен договор за правна защита и съдействие, в който изрично е уговорено, че се предоставя безплатна адвокатска помощ при условията на чл.38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. С. е, че разноските са поискани своевременно с отговора на въззивната жалба. За неоснователно е счетено възражението на въззивника за недължимост на разноски по въззивно производство за проверка на първоинстанционното решение, с което е извършена съдебна делба, защото правилото на чл. 355 ГПК се прилага за разноските, направени в първоинстанционното производство по допускане и извършване на съдебната делба, защото то е особено исково, съделителите имат двойно качество на ищци и ответници и решенията ползват всички съсобственици. За разноски, направени при обжалване на решението по допускане и извършване на делбата се прилагат общите разпоредби на чл. 81 и 78 ГПК, защото правното положение на съделителите е различно, тъй като всеки от тях участва в делото в точно определено процесуално качество като жалбоподател или насрещна страна - ответник по жалбата. При обжалване, разноските се присъждат съобразно разпоредбата на чл. 78 ГПК, която урежда отговорността за разноски като санкция срещу страната, която е предизвикала неоснователен правен спор, по повод на който са сторени разноските. За неоснователни са приети и доводите на въззивниците М. Д. и Д. П., че не са установени предпоставките за оказване на безплатна адвокатска помощ, защото за уважаване на искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. е достатъчно да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1 - 3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв., като не е необходимо страната да установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ. Във връзка с размера на адвокатското възнаграждение е посочено, че възражението за прекомерност е неприложимо, защото редът на чл. 78, ал. 5 ГПК е приложим само при реално заплатено от страната възнаграждение, а настоящият случай не е такъв. Съдът е приел, че разумният и справедлив размер на адвокатското възнаграждение за оказаната от адв. М. при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗЗД безплатна адвокатска помощ на въззиваемия Г. Ф. е 1 500лв., което е към минимума, като е посочено, че въззивното производство не се отличава с фактическа и правна сложност.

Определението е правилно.

Видно от приложените към частната жалба доказателства, влязлата в сила присъда е от 08.04.2019 г., а решението за отписване на адв. М. от адвокатската колегия на осн. чл. 22, ал.1, т.2 ЗАдв. е от 10.12.2018 г. В периода на развитие на въззивното производство, за което е присъдено възнаграждение на адв. М. – след 03.11.2022г., тя е била с възстановени адвокатски права. Затова е неоснователен довода за нарушение на чл. 32 ГПК.

Същевременно са спазени процесуалните и материално правните изисквания за присъждане на разноски на основание чл. 38, ал.2, във вр. с ал.1, т.3 ЗАдв. Р. са поискани своевременно – с отговора на въззивната жалба, присъждането им е резултат от неоснователността на въззивната жалба и взетото становище по нея. Дължими са разноски на основание чл. 78, ал.2 и чл. 81 ГПК, като е неприложим чл. 355 ГПК. Оказана е била правна помощ от адв. М., която е надлежно упълномощена на 22.12.2022 г., когато вече са и възстановени адвокатските права и между нея и Ф. е сключен договор за правна помощ и съдействие.

В практиката си Върховният касационен съд приема, че правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 3 пр. 2 ЗАдв. е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗЗД адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което се присъжда на адвоката. За да упражни адвокатът това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗАдв., като не се проверява и не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е близък на адвоката и изобщо обстоятелството, на което е уговорена безплатна правна помощ. /определение №515/02.10.2015г. по ч. гр. д.№2340/2015г. на ВКС, І т. о., определение № 365 от 17.07.2017 г. по ч. т.д. № 894/2017 г. на ВКС, І т. о., определение № 163 от 13.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2266/2016 г. на ВКС, І г. о.; определение № 731 от 09.10.2014 г. по ч. гр. д. № 5256/2014 г. на ІІІ г. о. и др./.

В случая по делото е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между адв. Е. М. и Г. М. Ф. при уговорено възнаграждение „по чл. 38 от ЗАдв.“ /приложено на л. 221 от първоинстанционното гр. дело № 280/2018 г. на РС - Свиленград/. Приложено е и доказателство за направени от въззивника разноски за депозит на вещо лице в размер на 150 лв., внесен в указания срок и размер по депозитната сметка на съда (лист 37 от въззивното дело).

Ако противната страна твърди, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице и че страните по договора за адвокатска услуга са договорили предоставяне на адвокатска помощ без насрещно заплащане по други съображения, различни от посочените в чл.38 ЗАдв., тя следва да представи доказателства в подкрепа на това свое твърдение в производството по чл.248 ГПК като опровергае наличието на поддържаното основание. В настоящия случай такова оспорване е направено от жалбоподателката Д. И. П., но доказателства, които да опровергаят осъществяването на основанието за предоставяне на безплатна адвокатска помощ на Г. М. Ф. по делото не са представени. Поради това е правилен изводът на въззивния съд, че изявленията за наличие на конкретно поддържаното основание за оказване на безплатна помощ по чл.38, ал.1 ЗЗД са достатъчни, за да се приеме, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и са налице предпоставките за ангажиране отговорността на М. И. Д. и Д. И. П. за заплащане на възнаграждение в полза на адв. Е. М.

В ГПК се предвижда и размерът на определеното от съда адвокатско възнаграждение да не е под прага от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Присъденият размер е съобразен минималния праг по дела за делба на и фактическата и правна сложност на делото и кореспондира с решение на Съда на Европейския съюз (втори състав) от 25.01.2024 г. по Дело № С-438/22 г.

Предвид изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И:ПОТВЪРЖДАВА определение № 589 от 16.07.2024 г. по ч. гр. дело № 4/2023 г. на Окръжен съд – Хасково.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: