Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. при ЦУ на НАП срещу решение № 2252/14.12.2017 г., постановено по адм. дело № 1903/2016 г. по описа на Административен съд - гр. В., с което е отменен РА № Р-03000314000343-091-001/28.08.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. В., потвърден с решение № 534/12.12.2015 г. на директора на същата дирекция за определени задължения на М.М от гр. [населено място] по ЗДДС към месец декември 2009 г. в размер на 75 339, 77 лв. и лихви - 43 397, 89 лв.

Обжалва се решението и в частта за разноските, с които дирекция "ОДОП" - гр. В. е била задължена с 6300 лв. Релевират се оплаквания, че решението е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се сочи, че съдът неправилно е приел, че от събраните доказателства в хода на ревизионното производство не доказвали по безспорен и категоричен начин реалното извършване на доставките, както и че неправилно съдът е кредитирал изцяло заключението по допуснатата съдебно-графологическа експертиза относно авторството на положението върху фактурите подписи. Касаторът излага оплакване, че неправилно съдът, въпреки направеното искане от приходната администрация за допълване задачите на вещото лице-графолог за изследване подписите на лицата, наети от едноличния търговец (преди заличаването му от търговския регистър), се е позовал на депозираната по делото молба от ревизираната лице, че като търговец не е упълномощавала работещите в търговския обект лица да сключват сделки с търговци на едро за доставки на стоки и зачитайки изцяло това изявление, съдът неправилно е отказал допускането...