Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалнаия кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на район „Тракия“ - община П., против решение № 2350/12.12.2016 г., постановено по адм. дело № 754/2016 г. по описа на Административния съд - Пловдив. В жалбата са развити съображения за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли решението да бъде отменено, като вместо него бъде постановено ново по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу процесния административен акт.

Ответната по касационната жалба страна - „Центурион“ ООД, в представено по делото становище от управителя на дружеството В.Т, оспорва жалбата като неоснователна и моли решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. По делото от стана на процесуалния представител на ответника, адв.. Н е постъпило и допълнително становище, в което по същество поддържа доводите в становището отговор на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е и основателна.

С посоченото по-горе решение на Административен съд – Пловдив по жалба на "Центурион" ООД - гр. П., е била отменена заповед № 6-716-204 от 29.02.2016 г. на кмета на район „Тракия“ - община П.. С последната на основание чл. 65, ал. 1 от Закон за общинска собственост (ЗОС) е бил иззет част от недвижим имот, около 1370 кв. м. с идентификатор 56784.540.1201 по КК и КР на гр. П., представляващ – публична общинска собственост УПИ – V- зеленина, кв. 1 по плана на ВСИ-МО, ж. р. „Тракия“, гр. П., актуван с АОС № 1726/23.06.2011 г., а също и 30 кв. м. от имот с идентификатор 56784.540.1039, представляващ улично пространство, върху което са разположени търговски обект с предназначение „Детски център“, състоящ се от три помещения, метален навес, ограда, маси за открито сервиране – 6 броя, дървени беседки – 2 броя и детски пързалки. За да постанови решението си, първоинстанцонният съд е приел, че административният орган не е доказал наличието на предпоставките на чл. 65, ал. 1 от ЗОС, а именно че спорният имот се владее от жалбоподателя без правно основание. С цел установяване на фактите по делото, освен събраните писмени доказателства, съдът е допуснал съдебно – счетоводна и съдебно – техническа експертиза. Извършено е и геодезическо заснемане от м. юни 2016 г. на Сграда 1, попадаща в ПИ 540.120, УПИ V – озеленяван, кв. 1по плана на ВСИ-МО гр. П. по КК на гр. П.. От събраните в хода на съдебното дирене доказателства, съдът е приел за безспорно установено, че собственик на постройката върху имота е „Центурион“ ООД, съгласно влязло в сила на 24.02.1999 г. съдебно решение от 20.05.1998 г., постановено по гр. д.№ 5021 от 1997 год. на РС Пловдив /л. 12/, с което е обявен за сключен окончателен приватизационен договор за продажба на обект „Лаута“, кл. 50, обособена част от „Ритон“ ЕАД, гр. П., включващ павилион от метална конструкция от 356 кв. м., разположен при режима на чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ отм. , върху общински терен, ведно със съоръженията и оборудването съгласно инвентаризационния опис (л. 21 от адм. дело 754/2016 г.) и служебна бележка /л. 20 от същото дело/, процесният павилион е част от ДМА на ресторант „Лаута“. Приел е, че жалбоподателят държи имота на правно основание - сключен с общината договор за наем № 293 от 19.04.1999 година, с който дружеството е станало наемател на замята под ресторанта, респ. павилиона. Посочил е в мотивите си, че с допълнителното споразумение за промяна срока на договора за наем от 27.05.2008 г. съобразно императивната норма на чл. 14, а. 7 от ЗОС, която се явява специална по отношение на общата разпоредба в чл. 235 от ЗЗД (предвиждаща, че срокът за отдаване под наем на имоти – публична общинска собственост не може да бъде по – дълъг от 10 години) срокът на договора на дружеството жалбоподател приключва на 27.05.2018 г. Въз основа на тези констатации е приел, че в случая към момента на издаване на процесната заповед на кмета на район „Тракия“ О. П – 29.02.2016 г., не е била налице втората материално правна предпоставка на чл. 65, ал. 1 от ЗОС, а именно имотът да се държи без правно основание. При това положение съдът е приел, че наемното правоотношение не било прекратено от наемодателя по реда на чл. 238 ЗЗД, поради което не са били налице предпоставките на чл. 65, ал. 1 ЗОС за издаване на заповедта, поради което я е отменил като незаконосъобразна.

Решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, което е довело и до неговата необоснованост.

Съгласно разпоредбата на чл. 65, ал. 1 ЗОС общински имот, който се владее или държи без основание, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината

По делото няма никакъв спор, че дружеството ответник по настоящото дело държи имот – публична общинска собственост съгласно Акт № 1726/23.06.2011 г., представляващ УПИ V-зеленина, кв. 1 по плана на ВСИ - МО в ж. р. „Тракия“, гр. П., като е построило върху него сграда „детски център“ и преместваеми обекти описани в Заповед № 6-716-204 от 29.03.2016 г. В тежест на жалбоподателя е да докаже правно основание, въз основа на което държи общинския имот.

Настоящата съдебна инстанция не споделя изводите на съда направени по отношение на сключения договор за наем между район „Тракия“ О. П и ответника по касация от 19.04.1999 г., както и изводите му по отношение на сключените допълнителни споразумения към тях от 1999 г., 2000 г. 2003 и 2008 г. ( л. 8 и от л. 14 до л. 19 от адм. дело №754/2016 г.) При обсъждане на същите, съдът не е взел предвид действащите редакции на чл. 14, ал. 7 от ЗОС за периода от (ДВ бр. 101 до ДВ бр. 15 от 2011 г.), съгласно които, части от имоти публична общинска собственост могат да се отдават под наем по реда на ал. 2 на чл. 14 от ЗОС за срок до 5 години, като след влизане в сила на редакцията на чл. 14, ал. 2 с ДВ бр. 15/2011 г. до 10 години. В този смисъл при съобразяване с разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от ЗЗД, максималният допустим срок, за който е можел да бъде сключен договора за наем, както и да се продължи неговият срок с допълнителното споразумение е 5 години. Изводът, направен от съда, че срокът започва да тече от последното допълнително споразумение от 27.05.2008 г., и че този срок е 10 години е неправилен и не се споделя от настоящата касационна инстанция, тъй като законодателят ясно е регламентирал максималната продължителност на договора за наем и не е предвидил възможности за надвишаване на определения максимален срок със сключване на допълнителни споразумения. Следва да се посочи, че след в сила на редакцията на чл. 14, ал. 7 ЗОС /ДВ 101/2004/, максималният срок включително за всички сключени към тази дата договори за наем е 5 г. и дори да се приеме, че този срок тече за тях от този момент, в конкретния случай е изтекъл през 2009 г. Дори да можеше да се приеме тезата на решаващия съд за началото на срока от момента на последното допълнително споразумение през 2008 г. – към този момент максималният срок по чл. 14, ал. 7 ЗОС е 5 г. и срокът е изтекъл през 2013 г. На редакцията на чл. 14, ал. 7 ЗОС /ДВ 15/2011/ не е придадена обратна сила и тя е неприложима към случаите, когато е изтекъл максималният 5-годишен срок за договори за наем, което конкретно в случая е станало най-късно през 2009 г. Освен това законодателят изрично регламентира с чл. 14, ал. 7 ЗОС отдаването под наем на имоти публична общинска собственост по реда на ал. 2 след решение на общинския съвет. За спазването на това нормативно изискване дружеството-жалбоподател не е ангажирало доказателства. Неспазването на императивните изисквания по чл. 14, ал. 7 вр. с ал. 2 ЗОС сочи за нищожност на договорите и допълнителните споразумения по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Без правно значение за валидността на договора за наем е дали наемателят е заплатил определената наемна цена след изтичането на максималния допустим срок на договора за наем, тъй като законодателят не е предвидил такова условие за продължаването на максималния срок над нормативно допустимия. Неоснователно е позоваването на чл. 15 ал. 3 ЗОС. Субсидираното приложение на ЗЗД е допустимо относно реда за прекратяване на съществуващи наемни правоотношения по чл. 14 ал. 3 и 7 ЗОС, но не и по отношение на възникването и съществуването им. Разпоредбата на чл. 226 ЗЗД за мълчаливо продължаване на договор за наем, поради липса на противопоставяне от страна на наемодателя след изтичане на наемния срок, е неприложим спрямо наемните правоотношения относно обекти публична общинска собственост. Плащането на наемна цена и приемане на това плащане от общината след изтичане на максималния срок по чл. 14 ал. 7 ЗОС, не означава, че възниква и съществува наемно правоотношение след като няма изразена воля от общинския съвет и не е спазен чл. 14 ал. 7 вр. с ал. 2 ЗОС. От неоспорените ССЕ (л. 257) и справка (л. 263) се установява, че между страните няма друг договор за наем, освен този от 1999 г. /л. 295/. Освен това, от служебна страна на сайта на ВАС се установява, че с решение № 7385/14 по адм. дело №1534/13г. на ВАС е отхвърлено оспорване срещу заповед на кмета за прекратяване на конкурс за отдаване на имот публична общинска собственост относимо към процесния казус, предвид и писмото (л. 333). Неправилно и незаконосъобразно първоинстанционният съд е приел, че процесният имот се владее на валидно правно основание - договор от 27.05.2008. и че срокът на наемното правоотношение изтича на 27.05.2018г.

Административният съд е постановил неправилно решение което следва да се отмени, а делото на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се реши по същество.

С оглед изложеното по-горе настоящият състав приема, че издадената заповед на кмета на район „Тракия“ О. П - предмет на делото, е законосъобразна.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, трето отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №2350/12.12.2016 г., постановено по адм. дело № 754 /2016 г. по описа на Административния съд - град Пловдив, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Центурион“ ООД, ЕИК 115083309, със седалище и адрес на управление гр. П. обл. Пловдив ул. „Добрич“ № 8, срещу заповед № 6-716-204 от 29.02.2016 г. на кмета на район „Тракия“ О. П. Решението е окончателно.