Образувано е по касационни жалби на главния архитект на О. Я и на Р.В чрез нейния пълномощник срещу решение №7/11.01.2018 г. по адм. д. №203/2017 г. на Административен съд Ямбол. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната му.

Ответникът по касационната жалба - началникът на РДНСК-Югоизточен район чрез процесуалния си представител намира касационната жалба за неоснователна. Ответницата З.В не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими.

За да се произнесе по съществото на касационните жалби, разгледани съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалби от Р.В, З.В и главния архитект на община Я. срещу заповед № ДК-ЮИР-40/23.06.2017 г. на началника на РДНСК - Югоизточен район, с която на основание чл. 216, ал. 6 от ЗУТ, във връзка с 149, ал. 5 от АПК, чл. 41, ал. 2 от ЗУТ, чл. 42, ал. 3 от ЗУТ и чл. 177, ал. 2 от АПК е обявен за нищожен акт за узаконяване № 5/16.10.2014г., издаден от главния архитект на О. Я, с който е узаконен строеж "пристройка за жилищни нужди-на един етаж, пристройка за ателие-шивашка дейност и постройка на допълващо застрояване". С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбите.

За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи:

Със заповед № ДК-02-ЮИР-95/09.05.2011 г. началникът на РДНСК - Югоизточен район е наредил премахването на незаконен строеж, представляващ „Пристройка и надстройка към съществуваща сграда”, изграден от П. и Р.Ви. и представляващ пристрояване и надстрояване към съществуваща масивна сграда с идентификатор 87374.530.24.2. В заповедта е посочено, че строителството е извършено без одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж и не отговаря на условията за режим на търпимост по §16 от ПР на ЗУТ. С решение № 17/20.02.2012г. по адм. дело № 357/2011г. на Административен съд Ямбол жалбата срещу заповедта за премахване е отхвърлена. С решение № 7222/22.05.2012г. по адм. дело №4483/2012г. по описа на ВАС, решение № 17/20.02.2012г. по адм. дело № 357/2011г. е оставено в сила, т. е. същото е влязло в законна сила на 22.05.2012г. На 16.10.2014г. главният архитект на О. Я по заявление с вх. №Н-144/ 13.11.2013г. подадено от Р.В е издал акт за узаконяване, с който на основание пар. 127, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ е узаконил посочения строеж. Според съда разпоредбата на пар. 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, която е обнародвана в ДВ, бр. 82 от 2012 г. и е в сила от 26.11.2012 г., е приложима само спрямо актове за премахване на незаконни строежи, постановени след влизането му в сила. Освен това незаконният строеж, който видно от заключението на вещото лице е част от строежите, предмет на акта за узаконяване № 5/16.10.2014г., но не попадащ в обхвата на заповед №ДК-02-ЮИР-95/09.05.2011 г. на началника на РДНСК – Югоизточен район, не може да бъде узаконен, тъй като не е бил допустим съобразно разпоредбите, които са действали по времето, когато е бил извършен, не е допустим и по действащите разпоредби съгласно ЗУТ.

Решението е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактечиската констатация, че строителствтото е извършено през 1983, както и че незаконният строеж, предмет на заповедта за премахване, е съставна част от строежите, предмет на акта за узаконяване. С оглед тези установени факти настоящата инстанция счита, че влязлата в сила заповед за премахване на незаконен строеж, основна част от узаконения такъв, е пречка за развитие на производството по узаконяването му по реда на пар. 127, ал. 2 ПЗР ЗИДЗУТ. Издадените и влезли в сила заповеди за премахване на незаконни строежи преди 26.11.2012 г. представляват основание за отказ, а не за издаване на акт за узаконяване на строежа. В този смисъл законосъобразен е изводът на съда, че разпоредбата на пар. 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, която е обнародвана в ДВ, бр. 82 от 2012 г. и е в сила от 26.11.2012 г., е материално правна и доколкото в закона не е предвидено обратното й действие, същата се прилага занапред и не можа де бъде относима за строежи, разпоредени за премахване с влязла в сила заповед. Същевременно актът за узаконяване е издаден при пълна липса на материалноправните предпоставки по пар. 127, ал. 2 ПЗР ЗИДЗУТ, след като е налице стабилен административен акт, с който е разпоредено премахването на по-голямата част от строежа като незаконен, изпълнен без строителни книжа, влязъл в сила преди приемането на разпоредбата. В случая въпросът относно недопустимостта на строежа по разпоредбите, които са действали по времето, когато е извършен и по действащите разпоредби на ЗУТ, е изследван в съдебното производство по оспорване на заповедта по чл. 225 ЗУТ и въпросът за определянето му като незаконен, както и неговата недопустимост, вече е разрешен с влязъл в сила съдебен акт. На тази плоскост следва да се подчертае също, че е налице и разминаване между заявлението за узаконяване на незаконен строеж, описан като "пристройка и надстройка към съществуваща сграда", идентичен с така описания в заповедта за премахване и узаконения строеж. Така описан, поисканият за узаконяване строеж е признат за незаконен и по отношение на него са отречени предпоставките за търпимост и узаконяемост. Всяко влязло в сила съдебно решение поражда правни последици, които следва да бъдат зачетени и не могат да бъдат ревизирани чрез издаването на нов административен акт - в случая с акт за узаконяване. В този смисъл издаденият административен акт е нищожен на основание чл. 177, ал. 2 АПК, тъй като е в противоречие с влязло в сила съдебно решение. Настоящата инстанция намира, че актът за узаконяване е нищожен и поради това, че органът не е бил сезиран с искане за узаконяване на незаконен строеж, така както е описан в акта за узаконяване. Главният архитект не може да се произнася служебно и е постановил акт при ненадлежно сезиране, за което няма нормативно призната компетентност.

От съдържанието на пар. 127, ал. 2 ЗУТ следва, че разпоредбата е приложима само за строежи по пар. 184 ПЗР ЗИДЗУТ (ДВ, бр. 65 от 22.07.2003 г.), а това са незаконни строежи, извършени в периода от 01.07.1998 г. до 25.07.2003 г., датата на която влиза в сила пар. 184, които не са били заявени за узаконяване до влизането на този закон в сила. От доказателствата по делото безспорно се установява, че процесният строеж е извършен през 1983 г. и не се обхваща от материалноправните предпоставки на разпоредбата на пар. 127, ал. 1 ПЗРЗУТ във връзка с пар. 184 ПЗРЗУТ. Строеж като процесния не може да бъде узаконен поради липса на законова основа за това. Узаконяването му е недопустимо, поради което издаденият в противен смисъл акт за узаконяване като лишен от законова опора е нищожен.

Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед, с която е прогласена нищожността на оспорения акт за узаконяване, за валиден и законосъобразен административен акт, съдът правилно е приложил материалния закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не допуснал нарушение на съществени процесуални норми и същото като материално и процесуално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер н 100 /сто/ лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №7/11.01.2018 г. по адм. д. №203/2017 г. на Административен съд Ямбол.

ОСЪЖДА община Я. и Р.В, да заплатят на РДНСК-Югоизточен район направените пред касационната инстанция разноски в размер на 100/сто/ лв. Решението е окончателно.