Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Т., срещу решение № 148 от 07.04.2017 г., постановено по административно дело № 679/2016 г. по описа на Административен съд - Добрич, с което е отменена като незаконосъобразна заповед № ЗСП/Д-ТХ-Т/875 от 23.11.2016 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Т.. Наведени са доводи за неправилност на съдебното решение, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Аргументирана е и теза за законосъобразност на атакувания пред първоинстанционния съд индивидуален административен акт. Искането е за отмяна на решението на Добричкия административен съд.

Ответницата по касация И.С от [населено място], общ. [община], обл. Добрич, редовно призована, не се явява в съдебно заседание, не се представлява и не изразява писмено становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага оставяне в сила на съдебния акт поради правилността му.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по казуса.

По делото е безспорно установено от приложената молба–декларация от 12.10.2016 г. за отпускане на месечни помощи, че жалбоподателката има четиричленно семейство – тя, лицето, с което съжителства на съпружески начала – Н. Ахмед, и две малолетни деца, и е декларирала доходи на семейството си за последния месец в размер на 130 лева – получени месечни помощи за деца по ЗСПД (ЗАКОН ЗА СЕМЕЙНИ ПОМОЩИ ЗА ДЕЦА). Въз основа на подадената молба–декларация на Славова е отпусната месечна социална помощ за допълване на доходите по чл. 9 от ППЗСП (Правилник за прилагане на ЗСП (ЗАКОН ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ)) в размер на 74, 10 лева, считано от 01.10.2106 г., със заповед № ЗСП/Д-ТХ-Т/875 от 24.10.2016 г. След извършена справка с изх. № 25696-1/09.11.2016 г. на ТД на НАП – Варна, офис – Добрич относно декларирани доходи по чл. 50 от ЗДДФЛ, и писмо от „ЕРКАН – 2014“ ЕООД с изх. № 5/16.10.2016 г., става ясно, че със стокова разписка № 13/19.05.2015 г. на Ахмед е изплатена сумата от 870 лв. за предадени билки. Гореизложените данни се потвърждават и от приетата по делото служебна бележка № 010 от 21.12.2015 г., издадена от ТД на НАП – Варна, офис – Добрич, като е установено, че в отделните документи има разминаване в имената, но не и в ЕГН на лицето, поради което правилно административният съд е приел, че се отнасят за едно и също лице. По делото е приложена и заповед № 085-РД 01-27/10.11.2016 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Т., с която е разпоредено извършване на проверка за установяване на недобросъвестно получени целеви помощи за отопление и месечни помощи по чл. 9 от ППЗСП от Славова през 2015 г. С констативен протокол № 18/11.11.2016 г. е установено, че при първоначалното подаване на молби-декларациите, въз основа на които са отпуснати и двата вида помощи през 2015 г., не са декларирани получени доходи, включително и текущи такива, с оглед на което е направен извод, че са налице неверни данни по отношение на финансовото състояние на жалбоподателката и неспазване на разпоредбите на чл. 15 от ЗСП (Закона за социално подпомагане).

Въз основа на установеното при извършената административна проверка е издадена оспорената пред Административен съд - Добрич от И.С заповед № ЗСП/Д-ТХ-Т/875 от 23.11.2016 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Т., с която на основание чл. 13, ал. 2 от ЗСП и чл. 32, ал. 1 и ал. 6 от ППЗСП е прекратена отпуснатата на жалбоподателката месечна социална помощ по чл. 9 от ППЗСП за допълване на доходите, считано от 01.11.2016 г. Заповедта е мотивирана с факта, че лицето, с което Славова съжителства на семейни начала, е получил доходи в размер на 870 (осемстотин и седемдесет) лева от продажба на билки. Административният орган е приел, че за така реализирания доход Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Т. не е информирана в регламентирания едномесечен срок от настъпване на промяната в нарушение на чл. 15, ал. 1 от ЗСП, поради което на основание чл. 27, ал. 6 от ППЗСП във връзка с чл. 12, ал. 2, т. 7 от ЗСП е прекратена месечната социална помощ. Недоволна от прекратителната заповед, Славова я е обжалвала пред по-горестоящия орган, който с решение № 08-РД06-0006/14.12.2016 г. е отхвърлил жалбата й. В решението си директорът на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Д. е изразил мотиви, че безспорно е установено, че през месец май 2015 г. съжителстващото с жалбоподателката лице – Н. Ахмед, е получил доход в размер на 870 лева, което води до промяна на обстоятелствата по чл. 12, ал. 2, т. т. 1-7 от ЗСП, при които е била отпусната месечната социална помощ по чл. 9 от ППЗСП, поради което не е налице основание за отмяна на оспорената заповед. За неоснователно е прието изразеното в жалбата на лицето възражение, че не са й изискани обяснения, както и, че не й е даден срок за отстраняване на нередовностите и, че не е спазена процедурата по чл. 35а от ППЗСП.

За да уважи жалбата, с която е бил сезиран, първоинстанционният съд е формулирал извод за незаконосъобразност на оспорената пред него заповед. Приел е, че тя е издадена при съществени нарушения на изискването за форма (поради нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК), на административно-производствените правила и на материалния закон отм. енителни основания по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК.

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му.

Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е и правилен, като не страда от пороци, съществуването на които би обусловило наличието на твърдяните от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК.

Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички относими за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК, като делото е изяснено изцяло от фактическа страна. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен правилен краен извод за основателност на жалбата срещу процесната заповед. Решението се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при спазване на съдопроизводствените правила.

Правилни са изводите на Административен съд – Добрич, че процесната заповед не отговаря на изискванията регламентирани в чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК. Съгласно цитираните норми, когато административния акт се издава в писмена форма той съдържа: фактически и правни основания; разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението. Верни са доводите, че в оспорвания акт не са посочени коректно правните основания, под които се подвежда изложената в акта фактическа обстановка. Изложените в индивидуалния административен акт разпоредби на чл. 13, ал. 2 от ЗСП и чл. 32, ал. 1 и ал. 6 от ППЗСП уреждат и регламентират процедурата по отпускане на социални помощи, изменяне, спиране, възобновяване и прекратяване на същите, но не са основание за прекратяване на помощите. Цитираните норми на чл. 27, ал. 6 от ППЗСП във връзка с чл. 12, ал. 2, т. 7 от ЗСП също са приложими при отпускането на социалната помощ и не са правно основание за прекратяване на отпусната вече помощ, и както правилно е посочил съдът по съществото в решението си, обхващат и касаят отпускането на помощи след преценка на други констатирани обстоятелства. Нарушаването на императивното изискване за форма на акта по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК е абсолютно основание за неговата отмяна, с оглед на което оспорения акт пред първоинстанционния съд е незаконосъобразен на основание чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК, в каквато насока са и изводите на съдът по съществото, който се споделят и от настоящата съдебна инстанция.

В случая обаче не е налице и материалноправно основание за прекратяване на отпуснатата месечна помощ. Социалното подпомагане се изразява в предоставяне на помощи за задоволяване на основни жизнени потребности на гражданите, когато това е невъзможно чрез труда им и притежаваното от тях имущество. Право на социално подпомагане имат българските граждани, когато поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, да осигурят задоволяване на основните си жизнени потребности. В ЗСП (ЗАКОН ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ) е посочено, че социалните помощи са средства в пари или натура, които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени потребности или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите лица и семейства, като видовете помощи включват и целеви такива.

Условията и редът за прекратяване на отпуснатата месечна помощ са ясно, точно и изчерпателно регламентирани и уредени в ЗСП (ЗАКОН ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ) и Правилник за прилагането му. Първото от тях, както правилно е посочил Административен съд – Добрич в решението си, е констатирана и доказана недобросъвестност по чл. 14а от ЗСП. Настоящият случай попада в тази хипотеза.

Проверката по чл. 14а, ал. 1 от ЗСП се назначава за събиране на факти, които да послужат за основа за отговор на въпроса има ли недобросъвестно получени средства от социални помощи и в какво се изразява тази недобросъвестност. Липсата на посочени в молбата декларация доходи от предадени билки от лицето, с което съжителства на семейни начала И.С, все още не означава недобросъвестност при получаването на социалната помощ. Съществен е размерът на тези доходи и дали за предходния на декларацията месец този размер е по-нисък от определения диференциран минимален доход. Защото, ако е по-нисък, социалната помощ пак щеше да бъде отпусната. Недобросъвестност (в смисъл на укрита информация) ще има само при установен доход, който превишава или е равен на определения диференциран минимален доход и поради това изключва правото на социално подпомагане. В случая органите по социално подпомагане неправилно са акцентирали върху факта на получените 870 лв. за предадени билки – цвят от бъз суров. Пропуснали са да изследват въпроса дали този доход в посочената му част превишава определения диференциран минимален доход, т. е. дали изключва правото на социално подпомагане. Не е уточнено по какъв начин полученият през месец май доход от Н. Ахмед, който живее на семейни начала с И.С, е повлиял върху формирания за семейството на Славова диференциран доход и за какъв период. Законосъобразно е отбелязано, че задължението по чл. 15, ал. 1 от ЗСП е възникнало за И.С, като подател на молба-декларация за отпускане на месечни помощи по чл. 9 от ППЗСП. Процесната сума обаче не е получена от нея лично, а от лицето, с което тя живее на семейни начала, а това обстоятелство е от съществено значение при преценката за недобросъвестността от страна на Славова, но административният орган не го е взел предвид и не е изследвал поведението й от тази гледна точка - дали е узнала за получената сума и умишлено е укрила това, или е узнала за нея на последващ по-късен етап.

От данните по делото явства, че със заповедта от 10.11.2016 г. не е разпоредено извършване на проверка относно получени помощи по заповед № ЗСП/Д-ТХ-Т-875 от 24.10.2016 г. Тези помощи не са били предмет на проверката и респективно не са предмет на констативен протокол № 18/11.11.2016 г. Недобросъвестността, установена по предходни административни актове за предходни помощи и периоди, не може да се приравни към настоящия отделен и различен административен акт, касаеш друга фактическа обстановка и правни основания, други периоди и помощи. Предходно установена недобросъвестност не води автоматично и до недобросъвестност и при настоящите отпуснати помощи. За всеки отделен случай и различна хипотеза, за всеки отделен административен акт недобросъвестността подлежи на установяване и доказване съобразно правомощията на административния орган. За всяка нова отпусната социална помощ следва да започне ново самостоятелно и независимо административно производство по установяването й, а не да се прилага недобросъвестността от предходни завършили административни производства.

Предвид изложеното не може да бъде споделена тезата на административния орган за установена в случая недобросъвестност у Славова. Още повече, че предходна недобросъвестност, за каквато се твърди в касационната жалба и която е била предмет на проверката и на констативен протокол № 18/11.11.2016 г., не е доказана от административния орган, видно от влезлите в сила по дела между същите страни решение № 4324/03.04.2018 г. по адм. дело № 3794/2017 г. по описа на ВАС, VІ отд., и решение № 6940 от 28.05.2018 г. по адм. дело № 5446/2017 г. на ВАС, VІ отд. В резултат директорът на Дирекция „Социално подпомагане" – гр. Т. е постановил отменената от административния съд заповед при посочените съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 14а, ал. 1 и ал. 2 от ЗСП и чл. 35а от ППЗСП, която заповед страда също така и от порока материална незаконосъобразност.

В този смисъл е и постоянната и константна съдебна практика, формирана и в решение № 7267 от 09.07.2007 г. по адм. дело № 3046 от 2007 г. на ВАС, VІ отд, решение № 10447/30.10.2007 г. по адм. дело № 4750/2007 г. на ВАС, VІ отд., решение № 9033/19.07.2016 г. по адм. дело № 11303/2015 г. на ВАС, VІ отд., и др.

По тези съображения следва да се приеме, че прекратителната заповед е издадена при грубо нарушаване на дължимата процедура и форма и е материално незаконосъобразна, а като е констатирал същото, съдът е приложил правилно материалния закон и е извел обоснован правен извод, съответен на събраните доказателства и приложимия правен регламент, поради което и при липса на касационни основания за отмяна на проверявания съдебен акт, същият трябва да бъде оставен в сила.

По делото съдебни разноски не са направени и не са претендирани, с оглед на което такива не следва да бъдат присъждани от настоящата касационна инстанция.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 148 от 07.04.2017 г., постановено по административно дело № 679/2016 г. по описа на Административен съд - Добрич.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.