Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на „Т”ЕООД относно лек автомобил „П. К“ с рег. [рег. номер на МПС], същият макар да е отразен в счетоводството на фирмата не е налице плащане по него. Представеното споразумение за прекратяване на същия от 10.09.2014 г. не е отразено в счетоводните документи, а и то както и договора е представено едва при оспорването по административен ред.

Съответни на материалния закон и на доказателствата по делото са и изводите на АС-Пловдив, че не са налице предпоставките на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, на първо място защото ползването на автомобила не е установено да е свързано с основната дейност на дружеството, както и не е придобит във връзка с отдаването му под наем. В мотивите на решението са изследвани фактите на които се позовава ревизираното лице и законосъобразно е прието, че твърденията му не намират основание в доказателствата по делото.

В унисон с правната уредба, е твърдението в писмените бележки, представени по делото, че за да бъде признато правото на приспадане на данъчен кредит по доставка за придобиване на автомобил е необходимо да се установи че този разход е стопански. Такъв извод не може да бъде направен от представените по делото доказателства. В мотивите на съда, противно на твърдението в касационната жалба, е обсъдено коя дейност е основана за дружеството и коя може да се прецени като съпътстваща икономическа дейност, но и в двата случая не могат да бъдат споделени твърденията на касатора, че процесният МПС е придобит с цел отдаване под наем.

Касационната инстанция намира за съответни на материалния закон и изводите на АС-Пловдив, относно извършената корекция в намаление на декларираното намаление на счетоводния финансов резултат по чл. 54, ал....