Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на О. Дд, седалище и адрес на управление гр. Д.ад, ул. „Г.С.Р“ №15 срещу Решение №1784 от 25.10.2017 г. на Административен съд, гр. П., постановено по административно дело №2383/2017 г.

С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на О. Дд срещу Решение №РД-02-36-743 от 11.08.2017 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020 г.“, с което е определена финансова корекция в размер на 5% от разходите по Договор №Дог-ИД-706/BG16RFOP001-1.032-0001-C01-S01от 17.10.2016 г. с изпълнител „Енерго ремонт Строй“ ЕООД. І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – О. Дд, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът, в нарушение на съдопроизводствените правила, е приел писмена защита на ръководителя на Управляващия орган четиринадесет дни след провеждане на съдебното заседание, без да е предоставял срок за нейното представяне. Не се е произнесъл и по искането за разноски.

Съдът е постановил решението игнорирайки голяма част от доказателствата по делото. Прави преглед на доказателствата по делото и сочи, че съдът не е обсъдил по същество кореспонденцията с Камарата на строителите в България, не е взел предвид доклада за законосъобразност на процедурата на Агенцията за обществени поръчки, не е обсъдил представените извадки от други обществени поръчки. Не се е произнесъл по всички доводи в жалбата – досежно съобразеността на поставеното изискване с чл. 25, ал. 5 от ЗОП (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ) (ЗОП, отм. ) и приложимостта на Насоките на Европейската комисия за финансови корекции за разходи, финансирани от Европейския съюз на принципа на споделеното управление в областта на обществените поръчки, приети с решение на Комисията от 19.12.2013 г. (Насоките), както и че не е налице нередност поради липса на вреда.

Неправилно съдът е тълкувал и приложил закона като приема, че няма законово изискване за професионална квалификация за изпълнение на дейността контрол по строителството. Позовава се на чл. 163а, ал. 2 от ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ) и на чл. 15, ал. 1, т. 4, б. „б“ от ЗКС (ЗАКОН ЗА КАМАРАТА НА СТРОИТЕЛИТЕ) (ЗКС), както и на Указанията на Комисията за воденето, поддържането и ползването на Централния професионален регистър на строителите. Неправилен счита извода на съда, че изискването за професионална квалификация „строителен инженер“ за изпълнение на дейността контрол по качеството е в нарушение на чл. 25, ал. 5 ЗОП отм. .

Излага подробно значението на обществената поръчка за общината. Неправилно счита и приложението от съда на чл. 70, ал. 1, т. 9 от Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), както и че съдът не е отчел приложимостта на чл. 6 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне на размера на финансови корекции по реда на Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредба за посочване на нередностите).

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени Решение №РД-02-36-743. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. В.А, Софийска адвокатска колегия.

2. Ответникът по касационната жалба – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в развитие 2014 – 2020 г.“, счита същата за неоснователна.

Неоснователни счита доводите за необоснованост на съдебното решение. Сочените от касатора необсъдени доказателства са неотносими към предмета на спора. Неоснователен е и доводът, че дори и въведеното изискване да не е законово установено това не го прави незаконосъобразно.

Неоснователни счита доводите за липса на нередност. Позовава се на чл. 2 (7) от Регламент №1083/2006 г. на Съвета от 11.07.2006 г. за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) №1260/1999 (Регламент №1083/2006) и чл. 70, ал. 1, т. 10 ЗУСЕСИФ.

Правилни счита изводите на съда за нарушение на чл. 25, ал. 5 ЗОП отм. , както и за определяне на размера на финансовата корекция.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. Л.И, Софийска адвокатска колегия.

3. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно е установил нарушение на чл. 25, ал. 5 ЗОП отм. и с оглед на това и в съответствие с чл. 70, ал. 1 и чл. 71, ал. 1 ЗУСЕСИФ е приел за законосъобразен определяният размер на финансовата корекция. Решението е валидно, допустимо и правилно. ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. ІІІ. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че:

1. На 19.09.2016 г. между О. Дд и Министерството на регионалното развитие и благоустройството – Управляващ орган на Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020 г.“ Главна дирекция „Градско и регионално развитие“ е сключен договор за безвъзмездна финансова помощ за проект „Ремонт и реконструкция на пешеходна зона в централната градска част (бул. „България“) – І-ви етап, гр. Д.ад“ при 100% финансиране от Европейския фонд за регионално развитие.

2. На 14.04.2016 г. кметът на О. Дд, с Решение №ОК-10-34, обявява обществена поръчка с предмет „Ремонт и реконструкция на пешеходна зона в централната градска част (бул. „България“) – І-ви етап, гр. Д.ад“. В обявлението за обществената поръчка – т. ІІІ.2.3.) „Технически възможности“, и в утвърдената документация - раздел ІІІ „Изисквания към участниците“, т. 3.3. „Критерии за подбор, свързани с техническите възможности и/или квалификация на участниците“, т. 3.3.2. – изисквания към екипа от експерти, е посочено, че:

„Експерт 7. Контрол по качеството – 1 брой, който да отговаря на следните изисквания: висше образование с професионална квалификация „строителен инженер“ или еквивалентна; да притежава необходимия валиден сертификат или друг еквивалентен документ за упражняване на позицията „осъществяване на контрол върху качеството в строителството“ или еквивалент.“

3. На 17.10.2016 г. О. Дд сключва с „Енерго ремонт строй“ ЕООД Договор №BG16RFOP001-1.032-0001-C01-S01 за изпълнение на обществена поръчка с предмет „Ремонт и реконструкция на пешеходна зона в централната градска част (бул. „България“) – І-ви етап, гр. Д.ад“ на стойност 4 933 334, 23 лв.

4. На 21.06.2017 г. ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020 г.“ уведомява О. Дд за започналата процедура по администриране на нередност и определяне на финансова корекция по Договор №BG16RFOP001-1.032-0001-C01-S01 поради нарушение на чл. 25, ал. 5 ЗОП отм. във връзка с поставени изисквания за експерт 6 и 7 на критериите за подбор. 5. На 05.07.2017 г. О. Дд подава възражение.

6. На 11.08.2017 г. ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020 г.“, на основание чл. 73, ал. 1 във вр. с чл. 69, ал. 1 ЗУСЕСИФ определя на О. Дд финансова корекция за нарушение на чл. 25, ал. 5 ЗОП отм. във вр. с т. 9 от Приложението към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередностите досежно критериите за подбор на експерт 7 в размер на 5% от разходите по Договор №BG16RFOP001-1.032-0001-C01-S01.

7. В хода на съдебното производство О. Дд представя: интернет достъпна информация за провеждане на курсове за придобиване на строителна квалификация „контрол върху качеството“; електронни адреси на възложители на обществени поръчки, поставили идентичен критерий за подбор; отговор на изпълнителния директор на Камарата на строителите в България.

ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона.

Съдът приема, че поставеното от възложителя изискване към експерт 7 – професионална квалификация „строителен инженер“, е ограничително, тъй като видно и от представените обяви за курсове то не е необходимо. В чл. 15 ЗКС липсва изискване персоналът, осъществяващ контрол върху качеството на строителството, да е задължително строителен инженер. С оглед на това прави извод, че е налице нарушение на чл. 25, ал. 5 ЗОП отм. .

Съдът приема за правилно определен размера на финансовата корекция по пропорционалния метод, тъй като не може да се установи точния размер на вредата. В случая размерът на финансовата корекция е определен по минимума на т. 9 от Приложението към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередностите.

Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспореното Решение №РД-02-36-743 и отхвърля жалбата на О. Дд

Изводът на съда е правилен.

V. По съществото на спора:

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага доводи в подкрепа на всеки от твърдяните пороци. Доводите досежно пороците противоречие с материалния закон и необоснованост, тъй като касаят едни и същи факти, ще бъдат разгледани едновременно.

1. По твърдението за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила:

Касаторът твърди, че съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, защото в решението си е посочил представена от органа писмена защита четиринадесет дни след провеждане на съдебното заседание, в което не е предоставил срок за представянето й.

Видно от доказателствата по делото съдебното производство е проведено в едно открито съдебно заседание. За него органът е представил писмено становище с искане да му бъде предоставен срок за представяне на писмена защита. В съдебното заседание на 25.09.2017 г. съдът е докладвал молбата на органа, но действително не е определил срок за представяне на писмена защита. Обявил е само, че ще се произнесе в срок. По делото на 09.10.2017 г. е постъпила писмената защита на органа. Съдебното решение е постановено на 25.10.2017 г.

Съгласно чл. 149, ал. 3 от ГПК (Г. П. К) (ГПК) във вр. с чл. 144 АПК съдът, при фактическа и правна сложност на делото, може, по искане на страна, да определи подходящ срок за представяне на писмени защити. Писмените защити се представят с преписи за страните. Касаторът не оспорва факта, че писмената защита на органа е представена с необходимия брой преписи, а единствено факта, че съдът не е определил срок за нейното представяне.

Непредоставянето на срок за писмена защита безспорно е нарушение на съдопроизводствените правила, но то не е съществено. Релевантното в случая е, че писмената защита е представена преди постановяването на съдебното решение. Само тогава, когато съдът постанови решението си преди да е изтекъл определеният на страната срок за представяне на писмена защита, е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила, защото в този случай постановяването на решение е равнозначно на решаване на делото без провеждане на устни състезания. Но този довод може да бъде релевиран от страната, чието право е нарушено, не и от другата страна.

С оглед на горното доводът на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила е неоснователен.

Що се отнася до втория довод на касатора – непроизнасянето на съда по искането за разноски, то с оглед на постановеното съдебно решение няма как първоинстанционният съд да се произнесе положително по искането на касатора за разноски.

2. По твърдението за необоснованост и противоречие на решението с материалния закон:

Доводите на касатора за тези два порока на съдебното решение, възраженията на ответника и мотивите на съда сочат, че спорът по делото е и досежно основанието на финансовата корекция.

Както обосновано сочи съдът съгласно чл. 2 (36) от Регламент (ЕС) №1303/2013 на Европейския парламенти на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби на Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) №1083/2006 на Съвета (Регламент №1303/2013) елементите на фактическия състав на нередността са а) действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове б) което води до нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагането, и в) има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет.

По делото е безспорно, че О. Дд е икономически оператор по смисъла на чл. 2 (37) от Регламенти №1303/2015. Спорът е представлява ли осъщественото от него нарушение на правото на Съюза и на свързаното с него национално право и съответно е ли то нередност?

Безспорно е, че съгласно чл. 25, ал. 5 ЗОП отм. възложителят няма право да включва в обявлението и документацията изисквания, които дават предимство или необосновано ограничават участието на лица в обществената поръчка и които не са съобразени с предмета и количеството или обема на обществената поръчка.

Видно от обявлението и документацията възложителят – бенефициер по смисъла на чл. 2 (36) от Регламент №1303/2013, е поставил като условие за участие изискването изпълнителят да разполага с експерт „контрол по качеството“, който притежава висше образование с професионална квалификация „строителен инженер“ или еквивалент и валиден сертификат или еквивалент за „осъществяване на контрол върху качеството в строителството“. Както обосновано сочи и съдът, съгласно чл. 15, ал. 1, т. 4, б. „б“ ЗКС в Централния професионален регистър на строителя се вписват строители, които отговарят на посочените изисквания, между които и да разполагат с необходимия персонал, нает по трудов договор, за контрол върху качеството на изпълнение на строителството. Съгласно т. 5 и 6 на чл. 15, ал. 1 ЗКС наетият технически персонал трябва да притежава необходимата правоспособност, а наетите работници да притежават необходимата професионална квалификация за изпълнение на извършваните строителни дейности. Съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 от Правилник за реда за вписване и водене на Централния професионален регистър на строителя към заявлението за вписване строителят представя дипломи, удостоверяващи техническата правоспособност и квалификация на технически правоспособния персонал.

Право да осъществяват контрол на строителството имат лицата, които са придобили съответната професионална квалификация по смисъла на §1, т. 5 от ЗПОО (ЗАКОН ЗА ПРОФЕСИОНАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОБУЧЕНИЕ) (ЗПОО). Квалификацията се придобива въз основа на проведено обучение, което не е нормативно ограничено от исканото от касатора висше образование с професионална квалификация „строителен инженер“. Сочената от касатора образователна степен и професионална квалификация не са нормативно установено изискване и за заемане на длъжността контрол върху качеството на изпълнение на строителството. С оглед на това, както приема и съдът, изискуемото образование и професионална квалификация ограничават възможността за участие на потенциални изпълнители в процесната обществена поръчка, които притежават лица, назначени на трудов договор, с придобита изискуема професионална квалификация, но с друго по степен образование и професионална квалификация.

Това ограничение не е обосновано от предмета и количеството или обема на обществената поръчка. Сам по себе си общественият интерес от предмета на обществената поръчка не е основание за налагането на процесното ограничение, както и нейната стойност, защото не стойността, а обема и вида на строителните дейности са тези, който имат отношение към изискванията към експерта. Що се отнася до довода на касатора, че обществената поръчка обхваща 15 вида строително-монтажни работи, поради което изискването му за „строителен инженер“ или еквивалент е обосновано, следва да се посочи, че строителният инженер може да бъде специалист по строителство на сгради, но може да бъде и по строителство на промишлени или транспортни съоръжения, пътно и железопътно строителство, водоснабдяване и канализация, хидротехническо строителство, а както сочи и самият касатор в Националната квалификация на професиите и длъжностите има 22 вида строителни инженери с общ код 2142 и подкодове от 6001 до 6022. Едва ли строителният инженер по пристанищно или мостово строителство или строителство във вода би имал желания от касатора професионален опит само защото има висше образование и професионална квалификация „строителен инженер“.

Видно е, че само по себе си изискването за „строителен инженер“ не гарантира автоматично искания от касатора опит с оглед на „спецификата“ на обществената поръчка.

Неоснователен е и доводът на касатора основан на чл. 163а, ал. 2 ЗУТ във вр. с чл. 15, ал. 1, т. 4, б. „б“ ЗКС. Лицата, които чл. 163а, ал. 2 ЗУТ визира, са тези по алинея 1 – извършващите техническо ръководство на строежа. Техническото ръководство на строежа е дейност коренно различна от контрола върху качеството по смисъла на чл. 15, ал. 1, т. 4, б. „б“ ЗКС. Разпоредбата на чл. 163а, ал. 2 ЗУТ не визира лицата по чл. 15, ал. 1, т. 4, б. „б“ ЗКС.

Що се отнася до представения по делото отговор на изпълнителния директор на Камарата на строителите в България то този отговор първо, не сочи нищо различно от нормативно установеното, поради което и съдът правилно не го е коментирал, и второ, дори и да сочи, релевантна е нормативната уредба, а не нейното тълкуване от даден орган.

Неотносими към предмета на спора са и представените от касатора извадки от профила на купувача на 11 възложителя, в които фигурира подобно изискване. Сочените 11 обществени поръчки не са предмет на настоящото дело.

Неоснователен е доводът на касатора относно осъществения от Агенцията за обществени поръчки предварителен контрол на процесната обществена поръчка на основание чл. 19, ал. 2 ЗОП отм. , По делото не е представено становището на Агенцията за обществени поръчки, но дори и то да е положително, съгласувателното становище не е правопогасяващ правомощието за определяне на финансова корекция юридически факт, т. е. факт, надлежно установен в правна норма, на който законодателят е придал този погасяващ правен ефект. Вярно е, че съгласно чл. 6, ал. 1 АПК административните органи са длъжни да изпълняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, но в случая, дори и да се приеме изпълнение на задължението за съгласуване в нарушение на чл. 6, ал. 1 АПК, правомощието на ръководителя на Управляващия орган да определи финансова корекция не е опорочено от това действие и е в съответствие със задълженията на държавата по чл. 143 (1) и (2) Регламент №1303/2013 и чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ.

Абсолютно неотносим към предмета на спора е доводът да касатора свързан с приложимостта на Насоките на Комисията на Европейския съюз комисия. Насоките са документ, на който Комисията на Европейския съюз се основава, за да упражни правомощията си по чл. 144 от Регламент №1303/2013 по отношение на държавите членки, не и по отношение на конкретните бенефициери. Вярно е, че съгласно т. 1.1. от Насоките, Комисията препоръчва на компетентните органи в държавите членки да прилагат същите критерии и ставки при коригирането на откритите от тях нередности, освен когато прилагат по-строги стандарти, но това не значи приложимост на Насоките. Отделно от факта, че в Насоките не се съдържа никакво правило, което да води до извод за липса на нарушение и съответно до липса на финансово отражение върху бюджета на Съюза.

Видно от изложеното поставеното от касатора изискване като критерий за подбор е ограничително, несъответно на предмета, количеството и обема на обществената поръчка. Това прави извода на съда за допуснато от касатора нарушение на чл. 25, ал. 5 ЗОП отм. правилен. Допуснатото нарушение е на национално право, което е свързано с правото на Съюза, тъй като Законът за обществените поръчки отм. , съгласно §85, транспонира Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31.03.2004 г. относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки (Директива 2004/18), съответно измененията й.

С оглед на изложеното правилен е изводът на съда за наличието и на втория елемент от фактическия състав на нередността.

Касаторът счита за неправилен извода на съда за наличието и на третия елемент на нередността – вреда за бюджета на Съюза. Съгласно дефиницията за нередност – чл. 2 (36) от Регламенти №1303/2013, нередност е налице когато установеното нарушение на правото на Съюза или на свързаното с него национално право има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза. За да се прецени възможността процесното нарушение да има или да би могло да има за последица вреда на бюджета на Съюза следва да се приложи утвърденият в практиката на Съда на Европейския съюз тест за преценка. Съдът на Европейския съюз приема, че „неспазването на правилата за възлагане на обществени поръчки съставлява нередност по смисъла на чл. 2 точка 7 от Регламент №1083/2006, доколкото не може да се изключи възможността то да има отражение върху бюджета на съответния фонд“ – решение от 14 юли 2016, Wroclaw, C-406/14, EU:C:2016:562, точка 45. С оглед на разпоредбата на чл. 153 (2) от Регламент №1303/2013 практиката на Съда по отменения Регламент №1083/2006 е приложима и за приложимия за процесния програмен период Регламент №1303/2013.

В случая, с оглед на характера на нарушението – критерий за подбор, който е ограничителен, е безспорно, че не може да се изключи възможността за отражение върху бюджета на Европейския фонд за регионално развитие, защото не може да се изключи възможността от участие в процедурата да са се отказали изпълнители, които нямат на разположение експерт, отговарящ на поставените изисквания, но които биха могли да предложат по-изгодни от приетите от касатора условия за изпълнение на поръчката.

Това прави неоснователен и довода на касатора за неотчетена от съда приложимост на чл. 6 от Наредба за посочване на нередности. Отделно от факта, че ако едно нарушение няма или не би могло да има финансово отражение значи, че не е налице елемент от фактическия състав на нередността, поради което не може да се определя каквато и да било финансова корекция.

С оглед на горното изводът на съда за наличие и на третия елемент от фактическия състав на нередността е правилен.

Що се отнася до размера на финансовата корекция органът е приел размер по минимума на предвиденото в т. 9 от Приложението към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередностите. Следва да се посочи, че органът правилно е подвел процесното нарушение към точка 9, тъй като тя има предвид нарушения, представляващи неправомерни критерии за подбор. С оглед на факта, че процесният проект е финансиран 100% от Европейския фонд за регионално развитие правилно е определена и основата на финансовата корекция – допустимите разходи по проекта.

Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно е установил релевантните за предмета на спора факта. Въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи. Правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му е правилно. Същото е и валидно и допустимо, поради което съдът следва да го остави в сила.

С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди О. Дд да заплати на Министерството на регионалното развитие и благоустройството – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са в размер на 5 996, 00 лв. адвокатско възнаграждение съгласно анекс от 11.12.2017 г. към договор за правна защита и съдействие от 30.06.2017 г., фактура №4939 от 20.12.2017 г. и извлечение от банкова сметка.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1784 от 25.10.2017 г. на Административен съд, гр. П., постановено по административно дело №2383/2017 г.

ОСЪЖДА О. Дд, седалище и адрес на управление гр. Д.ад, ул. „Г.С.Р“ №15 да заплати на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ №17-19 5 996, 00 (пет хиляди деветстотин деветдесет и шест) лева разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.