Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на „НВ 014“ ЕООД, представлявано от Н.В-управител, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул.Перущица, №18, срещу решение № 1741/26.10.2017 г., постановено по адм. д.№57 по описа на Административен съд гр. Б. за 2017 г.

С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на касатора срещу ревизионен акт № Р-02000216002661-091-001 от 28.09.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Бургас, потвърдено с решение № 285/14.12.2016 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Б., с който на дружеството е определен допълнително ДДС, в размер на главница: 1 008 736.61 лв. и лихви 166 064.76 лв., тъй като не е прието осъществяването на вътреобщностна доставка.

В касационната жалба се поддържа, че решението на съда е постановено при противоречиви и необосновани констатации, както и в противоречие на принципа на правната сигурност и принципа за пропорционалност.

Касаторът твърди, че ревизионният акт, е в противоречие с нормите на ДОПК, материално-правните разпоредби на ЗДДС, на Директива 112/2006/ЕО, практиката на СЕС и практиката на ВАС, като възразява срещу изводите на АС-Бургас, че в представените по делото ЧМР-та липсват задължителни реквизити съгласно чл. 6, т. 1 от Конвенцията.

При постановяване на съдебното решение не е отчетено наличието на проформа фактура, фактура с подробна индивидуализация на предмета и международна фактура за всяка доставка. Получените плащания стойностно отговарят на представените фактури. Установен е механизмът на сключване на сделките. Представени са по делото подписани и надлежно оформени ЧМР, освен това има изготвени и писмени потвърждения.

Съдът макар, че е посочил, че кредитира ССчЕ не е изложил доводи, които да се основават на нея.

Представени са всички необходими доказателства, които установяват, че стоките са напуснали фактически страната. Въз основа на горното касаторът, намира...