Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на "С. П 2014"ЕООД, гр. Р., против решение №2353/29.12.2017 г. по адм. д. №1018/2017 г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата срещу Акт за дерегистрация по ЗДДС № 180991700043820 от 17.01.2017 година, издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. В., потвърден с Решение № 59 от 29.03.2017 година на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В. при ЦУ на НАП. Изложени са доводи за неправилност на решението, иска се отмяната му и съответно, отмяна на обжалвания акт за дерегистрация по ДДС.

О. Д на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В. при ЦУ на НАП не е взел становище в надлежен писмен отговор, а в молба, подадена по факса, която не се цени от настоящия касационен съдебен състав като несъдържаща надлежен подпис на надлежно упълномощен процесуален представител на ответника.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна.

Актът за дерегистрация на дружеството касатор е издаден на основание чл. 176, т. 6 ЗДДС. Сочената разпоредба, послужила като основание за издаване на оспорения акт за дерегистрация, урежда самостоятелна хипотеза, при която органът по приходите, в условията на оперативна самостоятелност, може да прекрати регистрацията на лице по ЗДДС, а именно: когато адресатът на мярката не е представил или не е осигурил достъп до издадени или съставени от него оригинални счетоводни документи, които са изискани от органа по приходите, освен ако документите са загубени или унищожени, факт, за който лицето е уведомило съответните органи.

По делото няма твърдение счетоводните регистри на дружеството да са...