Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на заместник-директора на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – В. Т срещу решение № 2/23.01.2018 г., постановено по адм. дело № 950/2017 г. на Административен съд - В. Т (АС - В. Т), с което е обявена за нищожна негова заповед за налагане на „Его клуб“ ООД на принудителна административна мярка (ПАМ) № 10148/17.11.2017 г. запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 14 дни за обект ресторант, находящ се в гр. В. Т, ул. „Оборище“ № 18.

Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е необосновано и неправилно поради противоречие с материалния закон, представляващо отменително основание по чл. 209, т. 1 АПК. Излагат се мотиви за неправилност на извода на съда, че оспорената заповед е издадена от лице без материалноправна компетентност, тъй като съгласно приложената към касационната жалба заповед за командировка на директора на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – В. Т, същият е бил заместван от лицето, издало заповед № 10148/17.11.2017 г. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу заповедта за ПАМ.

Ответникът по касационната жалба „Его клуб“ ООД, гр. В. Т – в представен писмен отговор, писмена защита и чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски по списък.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Излага съображения за неправилност на извода на първоинстанционния съд за нищожност на заповедта, поради което след отмяна на обжалваното решение, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане.

Върховният административен съд (ВАС), първо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да прогласи за нищожна цитираната по–горе заповед за наложена ПАМ на „Его клуб“ ООД, първоинстанционният съд е изложил мотиви, че в чл. 186, ал. 3 ЗДДС е посочено, че заповедите за налагане на ПАМ запечатване на обект се налагат от органа по приходите или оправомощено от него длъжностно лице. Посочил е, че волята на законодателя не е била да оправомощи да издават заповеди от подобен вид всички органи, посочени в чл. 7, ал. 1 и 2 от ЗНАП (ЗАКОН ЗА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ) (ЗНАП). Когато с такива правомощия разполагат поначало общо органите на една администрация, с оглед отграничението на функциите на органите в различните структурни звена, с цел последващ контрол по изпълнението и правна сигурност за участниците в административния процес, ръководителят на съответната администрация следва да определи посредством свой вътрешноведомствен акт органите, респ. длъжностните лица от състава на органите, които ще осъществяват съответните правомощия. По делото е била представена заповед № ЗЦУ-1657/29.12.2016 г. на изпълнителния директор на НАП, издадена на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗНАП, в т. 1 от която са определени директорите на Дирекции „Контрол“ в териториалните дирекции на НАП да издават заповедите за налагане на ПАМ по чл. 186 ЗДДС. Процесната заповед е издадена от лице, изпълняващо длъжността заместник-директор на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – В. Т, като въпреки дадените указания не са представени доказателства за отсъствие на директора на дирекцията и издаването на заповедта при условията на заместване. Обжалваното решение е правилно постановено.

При постановяване на първоинстанционното решение не е допуснато и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. При изричното указание на съда, дадено с разпореждане от 08.12.2017 г. към ответника да представи доказателства за компетентността на органа, издал обжалваната ПАМ и за длъжността на лицето, подписало заповедта, е следвало данъчната администрация своевременно да прояви процесуална активност в производството пред първата съдебна инстанция. С представяне едва с касационното производство на изисканите документи и в частност – заповед № 2859/14.11.2017 г. на директора на ТД на НАП В. Т, с която директорът на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – В. Т е бил командирован до [населено място] за периода 16-17.11.2017 г. и заповед № 1087/30.05.2017 г. на изпълнителния директор на НАП, с която на издателя на процесната заповед е възложено да изпълнява длъжността заместник-директор на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – В. Т, считано от 30.05.2017 г., настоящата касационна инстанция е поставена в хипотезата на нови фактически установявания. Забрана за последната е визирана в чл. 220 АПК.

Заради забраната за фактически установявания по чл. 220 АПК е недопустимо доказването за първи път пред касационната съдебна инстанция на факта на отсъствието на директора на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – В. Т и издаването на процесната заповед при условията на заместване. Това изключва дължимостта на обсъждането и на представените от касатора заповеди. Последните доказателства не са нови, същите е следвало да бъдат представени пред АС – В. Т, в изпълнение на указанията на съда по доказателствата. С непредставянето им, въпреки указанията на съда, данъчният директор не е проявил дължимата процесуална активност.

Първостепенният съд се е произнесъл при съобразяване на представените пред него доказателства. Изводите на административния съд за нищожност на заповедта за налагане на ПАМ, предвид липсата на доказателства, с които да бъде установено основанието за заместване на титуляря, са правилни, поради което решението следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, ответникът има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски, но само за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция по представения договор за правна защита и съдействие от 11.02.2018 г., а не и претендираните разноски за държавна такса в първоинстанционното производство, които са били присъдени с обжалваното решение.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2/23.01.2018 г., постановено по адм. дело № 950/2017 г. на Административен съд - В. Т.

ОСЪЖДА ТД на НАП В. Т да заплати на „Его клуб“ ООД, ЕИК 200518404, сумата от 300, 00 (триста) лева, разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване.