Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 80а, ал. 3 от ЗДС (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗДС).

Образувано е по жалба на А.М против заповед № ЗС-343/12.12.2017 г. на министъра на отбраната на Р. Б, с която е наредено изземване на недвижим имот, частна държавна собственост, включен в жилищния фонд на Министерството на отбраната. Жалбоподателят поддържа, че оспореният административен акт не отговаря на изискванията за форма, постановен е в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, тъй като наемното правоотношение не е прекратено и не са налице основания за изземване на жилището. Моли оспорената заповед да бъде отменена, като му се присъдят разноските по делото.

Ответникът - министърът на отбраната оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Като взе предвид изложеното в жалбата и представените доказателства, Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното:

Със заповед № 59/21.06.1994 г. на началника на Гарнизонна жилищна част - София жалбоподателят, тогава военнослужещ и семейството му са настанени във военно - фондово жилище, находящо се в [населено място],[жилищен адрес], състоящо се от три стаи, столова, бокс кухня, баня и мазе № 21, като на същата дата е сключен договор за наем на апартамента. Жилището се намира в [жилищен адрес], [населено място], предоставен на Министерство на отбраната (акт за частна държавна собственост № 1521/18.09.1995 г.). С писмо рег. № 12099/14.09.2017 г. жалбоподателят е уведомен, че договорът за наем се прекратява на основание чл. 23, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-22 от 16.06.2010 г. за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на Министерство на отбраната и за изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители, които живеят при условията на свободно договаряне,...