Производството е по чл. 211 от ЗМВР вр. с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалбата на К.Б против заповед № 8121К-7064/ 20.09.2017 г. на министъра на вътрешните работи, с която е наложено дисциплинарно наказание" уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Иска отмяна на заповедта като развива доводи за липсата на логическа връзка между чл. 203, ал. 1, т. 7 и чл. 194, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Твърди, че посочените в заповедта 1000 лв. не са доказани като размер, освен това не са получени за лична облага или такава на трети лица. Няма проверка дали е извършена смяна на стъкло на служебния автомобил и от кого е заплатена, а ЗНО казва, че пари няма. Не са извършени нарушения на Етичния кодекс, а само посочване на разпоредби от същия не означава мотивиране на заповедта по смисъла на чл. 59 от АПК и чл. 210 от ЗМВР.

Освен това всичките обяснения са давани пред дисциплинарно-разследващия, а не пред дисциплинарно-наказващия орган. Той е посочил, че се е запознал с тях, но не ги е прочел. Не е съобразено и цялостното поведение, като твърди че има само награди и нито едно наказание, поради което не е спазен чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Допуснато е и нарушение по чл. 197, ал. 3 от ЗМВР, защото за всяко нарушение не е определено наказание. Публикациите в пресата не са по вина на служителя. Парите са отивали за дружеството, а предвид Устава, всяко дружество, включително към МВР може да събира имущество чрез дарение.

Ответната страна министърът на вътрешните работи иска отхвърляне на жалбата като неоснователна. Твърди, че не са налице основания за отмяна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в 14-дневния срок от връчване на заповедта, намира същата за допустима. Като извърши...