Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закон за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.).

Образувано е по касационна жалба подадена от Г.В срещу решение № 2134 от 11.12.2017 г. постановено по адм. дело № 2528 по описа за 2017 г. на Административен съд (АС) – Бургас.

Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, изразяващи се в невземане под внимание на факти и обстоятелства, възпрепятстване на достъп до преписката по делото, непроизнасяне по искания за доказателства и несъбирането им от съда, неснемане на свидетелски показания от актосъставителя. Сочи, че съдът не е изследвал факта, че към датата на издаване на процесната заповед 22.07.2017 г. административният орган се позовава на изготвянето на химическа експертиза от 24.07.2017 г. Съдът е посочил, че не е оспорил експертизата по надлежния ред, без да посочва кой е този ред. Не би могъл да оспори документ, с който не е запознат. Препятстването на достъпа до доказателствата по делото е съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Доколкото основанията за издаване на оспорената заповед са две различни стойности на концентрация на алкохол не става ясно коя от тях административният орган е взел предвид при издаването на заповедта. По отношение на стойността на концентрация на алкохол записана в заповедта за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) не е изяснено дали е изпълнено изискването за транспортиране на пробата, нито от кого е направено това по реда и условията на чл. 15, ал. 1, изр. 2 от Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване на употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни...