Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).
С решение № 1283 от 15.06.2018 г., постановено по адм. д. № 1317/2017 г. Административен съд Варна, с което е отхвърлил жалбата на "Маркетико" ООД, срещу ревизионен акт (РА) № Р-03000316000177-091-001/18.01.2017 г., издаден от орган по приходите, потвърден в оспорената част с Решение № 99 от 20.04.2017 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - Варна, при ЦУ на НАП и е осъдил жалбоподателя да заплати на ответника разноски по делото в размер на 1 10 202, 27 лв.
Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Маркетико" ЕООД, чрез процесуален представител, в която се сочи, че решението на административния съд е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на тезата за наличие на реални доставки по фактури, издадени от процесните доставчици. Иска се Върховният административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Варна и вместо него постанови друго, с което да отмени РА. Претендират се разноски.
Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна, чрез своя процесуален представител в писмено становище възразява срещу основателността на касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С решението си Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на "Маркетико" ООД срещу РА, с който на дружеството не е признато право на приспадане на данъчен кредит и е доначислен данък по ЗДДС за д. п.м. 06.2014г.-м. 11.2015г. в общ размер на 630 217, 20лв. и за мораторна лихва в размер на 109 293, 22лв., както и задължения за корпоративен данък за 2014г. в размер на 23424, 30лв. и лихва в размер на 4 292, 36лв.
Съдът е мотивирал извод, че РА е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон. Изложени са мотиви, както за непризнатото право на данъчен кредит за всеки един от доставчиците, и начисления ДДС, така и за коригирания финансов резултат на дружеството, включващи подробно описание на фактическата обстановка, установена по време на ревизията, констатациите на органа по приходите за непризнаване право на данъчен кредит, събраните доказателства в хода на делото и тълкуване на материалния закон. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения РА и неоснователност на жалбата.
Решението на Административен съд Варна е законосъобразно, обосновано и правилно.
В касационната жалба се правят оплаквания за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК Оспорват се основните изводи на първоинстанционния съд за липса на реални доставки. Според касатора ангажираните доказателства за реалността на процесните доставки не са съобразени от съда. Не било съобразено тълкуването на закона, дадено в решения на СЕС, в резултат на което са направени неправилни и необосновани изводи за липса на реални доставки, документална необоснованост на разходите и законосъобразност на оспорения ревизионен акт.
По така направите оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:
Касационната инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд, относно издаването на ЗВР, РД и РА от компетентни органи.
Даденото тълкуване на закона относно необходимостта за притежаване на данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115 ЗДДС, както и относно значението на реалността на доставката като едно от задължителните условия за възникване правото на данъчен кредит, от страна на първоинстанционния съд е правилно и съобразно установената съдебна практика, както на националните съдилища, така на Съда на Европейския съюз. Нормата на чл. 71, т. 1 ЗДДС визира, че за лицето е налице възможност да упражни да правото си на приспадане на данъчен кредит, когато притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател. Едно от предписанията съдържащи се в чл. 114, ал. 1 ЗДДС относно фактурата е задължително тя да съдържа количеството и вида на стоката/услугата. А разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС.
В конкретния случай от страна на първоинстанционния съд правилно е възпроизведена установената фактическа обстановка по време на ревизията и основанията на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит по процесните фактури и за коригиране финансовия резултат на дружеството за 2014 г.
Правилно решаващия съд е приел, че договорите за продуктов мениджмънт и за мърчандайзинг не е свързан с основната дейност на дружеството-търговияна едро с шоколадови и захарни изделия. не с представени доказателства в какво конкретно се се изразяват тези доставки на услуги, кога, къде и с какъв кадрови ресурс са извършени.
По отношение на договорите за брандиране липсват доказателства за реалност на доставките, доколкото не са представени писмени доказателства, в какво се изразяват доставките на услуги, кога, къде и с какъв кадрови ресурс са извършени.
По договори за реклами също не са представени доказателства за изготвяне на рекламни материали и техния вид.За друга част от договорите за реклама липсват доказателства за относимостта й към дейността на дружеството.
По договорите за посредничество липсват доказателства за участие на „Маркетико“ООД в преговори с потенциални партньори за износ на сладки изделия.
По отношение на договора за транспортно-спедиторски услуги с „Уест транспорт“ ЕООД е установено, че изпълнителя не притежава лиценз за извършване на транспортна дейност, Не са представени доказателства за кадрова и материална обезпеченост и материално техническа база за извършване на спедиторска дейност, няма нает персонал.
По отношение на договорите за наем на автомобили не е установено наемодателят да е бил техен собственик.
Относно допълнително установените задължения по ЗДДС, във връзка непризнат ВОД, с получател гръцко дружество, правилно е прието, че липсват доказателства, че стоките са напуснали физически територията на страната.В писмените потвърждения няма данни за регистрационни номера на превозното средство, с което е извършен транспорта, както и получателя на стоката-гръцко дружество е оспорил извършване на сделките с ревизираното лице.Липсва връзка между осъществяваната от ревизираното лице основна дейност на продажба на шоколадови и захарни изделия и основната дейност на чуждестранното дружество-търговия със стомана и строителни материали.Дружеството посочено, като превозвач няма лиценз за извършване на транспортна дейност.В самите товарителници няма данни за регистрационни номера на превозните средства, с които е осъществен транспортът.Същевременно от регистрационните регистри не са осчетоводени плащания от получател „EFRAIM S.A“.
Като е стигнал до извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт, Административен съд -Варна е постановил правилно съдебно решение, което не страда от пороците, посочени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.
При този изход на процеса касаторът следва да бъде осъден да заплати на Д "ОДОП" - Варна разноски по делото за настоящата инстанция /юрисконсулско възнаграждение/ в размер на 10 202, 27лв., определено при условията на чл. 161, ал. 1 ДОПК, във вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1283 от 15.06.2018 г., постановено по адм. д. № 1317/2017г. на Административен съд -Варна.
ОСЪЖДА "Маркетико" ООД, ЕИК 201335135, да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" –Варна разноски по делото за касационната инстанция в размер на 10 202, 27лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.