Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници" гр. С. срещу решение № 808/27.11.2017г., постановено по адм. дело № 238/2017г. от Административен съд-Хасково, с което по жалба на Й.К от [населено място] е отменена заповед № 234/11.01.2017г. за прекратяване на служебното му правоотношение след налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 90, т. 5 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) /ЗДСл/. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно.
Ответникът-Й.К чрез пълномощника си адв.. К оспорва подадената жалба по подробно изложени в писмен отговор и в съдебно заседание съображения.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на подадената касационна жалба.
Настоящата инстанция счита, че касационната жалба, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, е процесуално допустима, но по същество е неоснователна по следните съображения:
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е заповед № 234/11.01.2017 г. на директора на Агенция "Митници", с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) на Й.К на длъжност „митнически инспектор“ в митница Бургас, с ранг ІV-ти младши е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение.
За да отмени заповедта административният съд, след извършена служебна проверка е счел, че оспорения пред него административен акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не съдържа задължителни реквизити по чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗДСл за мотивираност на заповедта, нарушен е и материалния закон, тъй като вмененото на жалбоподателя дисциплинарно нарушение не е доказано от обективна и от субективна страна, липсват доказателства въз основа на които е прието обратното от дисциплинарно наказващия орган.
Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания.
От данните по делото се установява, че ответникът по касация е наказан с най-тежкото дисциплинарно наказание за неизпълнение на служебните задължения, по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл и за неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите от държавната администрация, по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл. Заповедта за уволнение е издадена въз основа на докладна записка с рег. № 32-318997/15.11.2016г. на Централното митническо управление /ЦМУ/, както и докладна записка, рег. № 32-324361/18.12.2016г. с приложен към нея протокол на дисцпилнирания съвет на Агенция „Митници“, писма рег. № 32-313917/09.11.2016 г. и рег. № 32-314040/09.11.2016 г. на Специализирано звено "Антикорупция" /СЗА/ при Софийска градска прокуратура /СГП/, от съдържанието на които е установено, че срещу десет служители на М. Б, в т. ч. и митнически инспектор Кундурджиев, е образувано досъдебно производство /ДП/ № ЗЗ/2015 г. по описа на СЗА при СГП за извършено престъпление по смисъла на чл. 301, ал. 1, предл. първо и второ вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК (НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС) /НК/, като на обвиняемия е взета мярка за неотклонение "парична гаранция“ в размер на 5 000лв. и мярка за процесуална принуда "забрана да напуска пределите на Р. Б". Кундурджиев е привлечен в качеството на "обвиняем" с постановление на разследващия орган от 01.10.2016 г.
В оспорения административния акт обаче са възпроизведени обстоятелства от съдържанието на Постановлението на СЗА при СГП за привличане на лицето в качеството на "обвиняем", но не са посочени конкретни доказателства, въз основа на които наказващият орган приема, че е извършено конкретното нарушение на т. т. 2, 3, 4, 6, 12, 13, 15 и 24 от Кодекса за поведение на митническия служител /КПМСл/ във вр. с чл. 17, ал. 1, т. 5 от ЗМ (ЗАКОН ЗА МИТНИЦИТЕ) /ЗМ/, чл. 28 от ЗДСл във вр. чл. 2, ал. 1, ал. 3 и 5, и чл. 5, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и ал. 2, чл. 17, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация /КПСлДА/, както и т. V. 28 от длъжностната характеристика на служителя. Съгласно чл. 97 от ЗДСл дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед на дисциплинарно наказващия орган. Задължителни елементи на тази заповед са: описание на извършеното от държавния служител нарушение, датата и мястото, където е извършеното нарушение, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават (чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗДСл); посочване на служебните задължения, които са били виновно нарушени (чл. 97, ал. 1, т. 5 от ЗДСл). Видно от оспорената заповед, изпълнителните деяния не са индивидуализирани по смисъла на чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗДСл. Фактическите установявания на административния орган следва да кореспондират на посочените правни норми, а това в случая не е така. Нарушението е достатъчно, за да се отмени оспорвания административен акт. Липсата на конкретно формулирани нарушения при изпълнение на възложените служебни задължения съобразно изискванията на чл. 97 от ЗДСл, опорочава заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на държавен служител и препятства правото му на защита. Вярно е, че в случаите, когато дисциплинарно наказващият орган не е изложил мотиви в заповедта по чл. 97, ал. 1 от ЗДСл, тя се счита за мотивирана, ако такива се съдържат в решението на дисциплинарния съвет. В настоящия случай това също не е изпълнено. От приложените към административната преписка материали от досъдебното производство също не може да се направи категоричен извод за извършено от служителя нарушение на служебната дисциплина. Налице са противоречия между показанията на свидетеля с тайна самоличност, дадени на 30.09.2016г. и данните от протокола за разпознаване на лица по снимки от 07.09.2016г., които са в подкрепа на извода на решаващия съд за недоказаност на нарушението.
На последно място правилен е извода на съда, че за да е доказано по категоричен и безспорен начин от обективна и субективна страна дисциплинарното нарушение, вменено на жалбоподателя, следва да е налице влязла в сила присъда на Наказателен съд за престъплението, за което му е повдигнато обвинение по арг. от чл. 94, ал. 2 ЗДСл, чл. 6 и чл. 7 АПК.
Въз основа на изложеното заключението на първата съдебна инстанция, че заповедта е издадена в нарушение на закона и на предписаната от него форма е обоснован, съответен на доказателствата по делото и следва да се сподели. Решението е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му и следва да се потвърди.
При този изход на делото е основателно искането на ответника за присъждане на разноски в касационното производство в размер на 500 лева, съгласно приложения договор за правна помощ и съдействие и представения на съда списък на разноските, съгласно чл. 80 ГПК вр. чл. 228 и чл. 144 АПК, които следва да се възложат в тежест на Агенция "Митници".
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 808/27.11.2017г., постановено по адм. дело № 238/2017г. от Административен съд-Хасково.
ОСЪЖДА Агенция "Митници"-София да заплати на Й.К от [населено място] разноски по делото в размер на 500 /петстотин/ лева, представляващи възнаграждение за един адвокат. Решението е окончателно.