Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Ц.П от гр.[населено място], подадена чрез пълномощника адвокат Т.Б, срещу Решение №359/16.02.2018г. по адм. дело № 1048/2017г. на Административен съд - гр. П., с което е отхвърлена жалбата й против Решение № 2153-15-1/03.01.2017г. на директора на ТП на НОИ-гр. П., с което е потвърдено Разпореждане № [ЕГН]/Протокол № 2141-15-45 от 19.10.2016г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ-гр. П. и е осъдена да заплати разноски по делото в размер на 100 лева.

В жалбата са изложени оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебния акт и постановяване на ново решение, с което оспореният административен акт да бъде отменен. Претендират се разноски.

Ответникът - директорът на ТП на НОИ - гр. П., при редовно призоваване, не се представлява, но чрез гл. юрисконсулт Г.В изразява становище за неоснователност на касационната жалба в депозиран по делото писмен отговор. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, подадена е от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

С Решение № 359 от 16.02.2018 г. по адм. дело № 1048/2017 г., Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на Ц.П против Решение № 2153-15-1/03.01.2017г. на директора на ТП на НОИ - гр. П., с което е потвърдено Разпореждане № [ЕГН]/ПР-2141-15-45 от 19.10.2016г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ-гр. П..

Първоинстанционният съд е приел, че съобразно всички събрани доказателства Панова не е имала право на пенсия по §4, ал. 1 от ПЗР на КСО от 11.07.2002г., след като не доказва 15 години осигурителен стаж от...