Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] и Й. А. Д. срещу решение №84 от 01.04.2016г по т. дело № 840/2015г. на Варненски апелативен съд, с което след отмяна на решение №799 от 30.10.2015г на Варненски окръжен съд, срещу касатора е уважен иска по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 538 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и е прието за установено задължението му към [фирма] до размера на сумата 28252, 77 евро по запис на заповед от 24.01.2008г с падеж на предявяване за плащане до 49 месеца от издаването, с издател касатора [фирма] и авалист – втория касатор, като е присъдена и лихва за забава

В приложеното към жалбата изложение се сочат основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК по девет въпроса, свързани с предявяването на запис на заповед и кръга релевантни възражения на издателя и авалиста: 1. Губи ли приносителят правата си срещу издателя и авалиста, ако пропусне срока за предявяване, посочен в самата ценна книга 2. При запис на заповед с падеж на предявяване, когато е пропуснат срока за предявяване, от кога започва да тече срока по чл. 531, ал. 1 ТЗ; З.Считат ли се надлежно връчени нотариални покани, връчени след срока на предявяване и когато не съдържат реквизитите по чл. 502, ал. 1 ТЗ ;4.Надлежно ли е по чл. 538 ТЗ предявяване, когато не е удостоверено предявяване на издателя, не е подписано от него и няма дата ;5.При позоваване на каузално отношение от страна на ищеца, сочещо вземане, във връзка с което е издадена и заповедта, настъпила ли е предстрочна изискуемост на вземането, ако длъжника и авалиста не са били уведомени за едностранно прекратяване по чл. 87 ЗЗД; 6. При позоваване на каузално отношение от страна ищеца, ако неизпълнението не е виновно, следва ли съдът да се произнесе по това правоотношение и възражение

7.Когато е налице позоваване на каузално отношение, представляващо с менителничното задължение едно житейско единство, при отпадане изцяло или частично на каузалното отношение поради изтекла в полза на ответниците, следва ли да се уважава установителния иск по чл. 422 ГПК за претенция, основава на същото, по менителничното задължение.; 8. Следва ли да се приема в този случай - когато менителничното задължение е поето заради каузално задължение за лихви, неустойки и пр. периодични плащания, че позоваването на чл. 111 ЗЗД за тях е „ирелевантна за успешното провеждане на иска. ... давност по каузалното правоотношение” ; 9. Следва ли при позоваване на давността по чл. 111 ЗЗД съдът да отхвърля възражението изцяло, или отчасти, ако част от вноските са лизингови, по погасителен план, а другата чмасдт от претендираното по записа на заповед са неустойки и лихви.

При изтъкване на всички основания на чл. 280 ал. 1 ГПК, решаващото значение на въпросите се обосновава с приетото от въззивния съд, че макар процесната заповед, която е на предявяване, без протест „до 49 месеца от издаването”, да е била предявена от поемателя за плащане на издателя и авалиста след посочения в нея съгласно чл. 487, ал. 1, предл. трето ТЗ пролонгиран срок, последиците на чл. 514 ТЗ не са приложими, менителничната давност по чл. 531, ал. 1 ТЗ не е изтекла, тъй като началото на срока съвпада с изтичането на 49 месечния срок; предявяването чрез нотариални покани е надлежно, а евентуално изтеклата давност за обезпечените вземания по каузалното отношение –в случая договор за финансов лизинг на МПС, е ирелевантна и не влияе на давността по менителничното вземане, поради гаранционния характер на запис с уговорен по-дълъг срок.

В отговор ответникът оспорва да е налице основание за допускане на жалбата до разглеждане, съображения са развити от пълномощника по делото адв. Св. Д., На първия въпрос е отговорено с ТР №1/2005г ОСТК,следващите два въпроса не са произнасяни решаващо, по четвъртия въпрос се сочи неприложимата в случая норма на чл. 538 ТЗ. Групата въпроси, засягащи каузалното правоотношение, не са решени в противоречие с установената практика и соченото от касатора ТР №4/2014г ОСГТК. Изтъква се реш. №102 от 2014г по т. д №2680/2013г І т. о.

Касационната жалба следва да се допусне до касационно разглеждане по част от въпросите, като съображенията на Върховен касационен съд, ІІІ гр. отделение са следните:

По първия въпрос - губи ли приносителят на запис на заповед правата си срещу издателя и авалиста по силата на чл. 514 ал. 1 ТЗ, ако пропусне срока за предявяване, уговорен в самата ценна книга съгласно чл. 487, ал. 1 ТЗ, касационно обжалване не следва да се допуска, Отговор е даден в ТР №1/2005г по т. д №1/2004 ОСТК и този отговор е отрицателен, Цитираното от защитата определение №45/2014г по ч. т.д 2880/2013г дава отговор на друг въпрос, а именно че предявяването на запис на заповед „ на предявяване” има за цел да установи падежа на задължението, а не да осигури съдействието на кредитора за изпълнение задължението на длъжника, поставяйки го в забава, Уточнението е, че предявяването на длъжника е условие за настъпване изискуемостта на вземането спрямо издател и авалист. Авалистът отговаря както длъжника, считано от момента на изискуемостта на задължението, което става с предявяване менителничния ефект за плащане на именно на длъжника и последното във всички случаи е необходимо условие за възникване изискуемостта на задължението и за авалиста, В случая по делото записът на заповед е предявен и на двамата.

Въпросът в изложението, че записът в заповедта, който в случая „се предявява до 49 месеца от издаването” (в хипотезата на 487, ал. 1, предл. трето ТЗ) и след като предявяването е след изтичане на този срок, от кога започва да тече срока по 531 ал. 1 ТЗ, също има установен отговор в практиката на ВКС и въззивното решение е съобразено с нея,

Поначало запис на заповед с падеж на предявяване следва да бъде предявен в срока по чл. 487, ал. 1 ТЗ, а тригодишният срок по чл. 531, ал. 1 ТЗ започва да тече след изтичане на едногодишния срок по чл. 487, ал. 1 ТЗ. Определение №541/2013г по т. д 905/2012г, ІІ т. о., изтъкнато от защитата, не е задължителна практика, а и не подкрепя тезата на касатора, че началото на давността винаги е обвързано с изтичането на едногодишния срок. В определението е обсъден случай, при който съглашение за по-дълъг срок на предявяване не е имало. В случая третото предложение на нормата е приложимото право. Началото на давността е свързано с изискуемостта, която при менителници, подлежащи на предявяване, е обвързана с този момент. Непредявяването на записа на заповед в срока за предявяване не рефлектира върху възможността за принудително събиране на вземането от поемателя, ако не е изтекъл срокът по чл. 351 ал. 1 ТЗ.Тригодишният срок на погасителната давност тече от изтичане на срока за предявяване по 487 ал. 1 ТЗ. В този смисъл са реш.№1/2010 по т. д. № 520/09 г. на ВКС, II т. о. и 162/2012 по т. д. № 1126/12 г. на ВКС, II т. о. и др. Изяснен е и въпроса има ли преюдициране на ефекта поради пропуск да се извършат необходимите действия за запазване на правата (реш. решение № 162/02.11.2012г. по т. д. № 1126/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 132/17.06.2010г. по т. д. № 161/2009г. на ВКС, ТК, II т. о., реш. №42/2009 на ВКС, ТК, II т. о. и други ). Специалната давност за менителничните искове започва да тече от изтичането на едногодишнния срок, или след уговорения в заповедта срок за предявяване, а не от поканата, когато тя е отправена след него.

Следващият въпрос, надлежна ли е нотариална покана до длъжника и авалиста по запис на заповед на предявяване, връчена след срока и без да съдържа реквизитите по чл. 502 ТЗ, е неотносим. В случая процесния запис на заповед е „без протест”, което дерогира правилата на чл. 496 и сл. ТЗ. и съответно ефектът може да се предяви с нотариална покана. Изтъкнатото реш. № 829/2005г, І т. о е неотносимо като правно разрешение по настоящето дело

Четвъртият въпрос засяга задълженията на издателя, когато записът на заповед е платим на определен срок след предявяването. В чл. 538 ал. 2 ТЗ е дадена уредба от кога тече този срок, което няма общо със случая по делото, когато в ценната книга издателят сочи по-дълъг от едногодишния срок.

Въпросите, засягащи съдържанието и значението на каузалното отношение ( т. 5, т. 6 от изложението ) и възраженията по него, връзката му с менителничната сделка при обсъждането на възражение за давност, покрила обезпечени със записа на заповед вземания (т. 7.8.9 от изложението), са свързано зададени, допълват се и се припокриват. По тях следва да се допусне касационно обжалване, порази противоречие на въззивното решение с разясненията по т. 17 от ТР №4/2014г по т. д№4/2013г. ОСГТК.

В случая ищецът е лизингодател, който има обезпечено със запис на заповед от 24.01.2008г вземане за лизинговите вноски и акцисорните задължения, свързани с тях, неплатени до прекратяването на договора. Не е било спорно, че дълга по иска е формиран от задължения за главница, неустойки, разноски и лихви за забава по безспорно прекратения на дата 22.06.2010г лизингов договор, за периода 13.11.2009г - 22.06.2010г, обезпечени със записа на заповед. Прекратяването на договора в случая няма обратно действие, вземанията за исковия период са били дължими.Има съглашение за предявяване на записа на заповед в срок до 49 месеца, то кореспондира със срока на лизинга, но този договор е бил прекратен значително преди посочения срок, което е от значение за релевантните възражения, свързани с давността. Въззивният съд е обсъдил наличието на каузалното отношение и гаранционния характер за ценната книга и не е приел за релевантно възражението за изтекла погасителна давност по отношение на обезпечените вземания по лизинговия договор. Съгласно т. 17 от ТР №4/2014г по т. д№4/2013г. ОСГТК съдът разглежда заявените от ответника – длъжник релативни възражения, като например: за невъзникване на вземането, за погасяването му или за недействителност на основанието по каузалното правоотношение, Кръга релевантни възражения по т. 17 от ТР№4/2013г ОСГТК не изключва възражението за изтекла обща петгодишна, или кратка погасителна давност, като правопогасяващо възражение по отношение на обезпеченото вземане, именно когато специалната тригодишна давност по менителницата не е изтекла. Указанието по решение реш. №102 от 2014г по т. д №2680/2013г І т. о е едната давност да се отличава от другата. С разпоредбата на чл. 531, ал. 1 ТЗ е предвидено, че исковете по менителницата срещу платеца, а с оглед препращащата норма на чл. 537 ТЗ – срещу издателя по записа на заповед, се погасяват с тригодишна давност от падежа. От значение е не само срока, а и соченият в специалната норма начален момент, поради което е възможно обезпеченото вземане по каузалното отношение да е погасено от общата петгодишна, или тригодишна давност по чл. 111 ЗЗД, а задължението по менителницата да не е изсрочено по давност.

Въззивният съд решаващо е прел, че в този случай давността по каузалното отношение не е от значение за основанието на иска по чл. 422 ГПК, това се е отразило на крайните му решаващи изводи, Съгласно реш №102 / 2014 по т. д№2680/2013г, І т. о, ТК, практика по реда на чл. 290 ГПК, ако издателят на менителничния ефект извежда недължимостта на вземането по абстрактната сделка от погасяването по давност на обезпеченото с нея каузално притезание, тази защитна теза не представлява по своя характер възражение за погасяване по давност на самия менителничен иск. Разрешението сочи като неправилен и в нарушение на чл. 531, ал. 1 ТЗ извод на въззивната инстанция за неоснователност на възражението за погасителна давност, поради неизтекъл давностен срок спрямо каузалното притезание, обезпечено със записа на заповед.Затова от отговора на правния въпрос по решението не следва, че в обратния случай релативното по характера си възражение, не е релевантно.

Воден от горното Върховният касационен съд, ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

Допуска касационно обжалване на решение №84 от 01.04.2016г по т. дело № 840/2015г. на Варненски апелативен съд

Касаторите да внесат в седмичен срок 1116 лева държавна такса по сметка на ВКС

Делото да се докладва за насрочване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2,