О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 916

София, 12.12.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди и шестнадесетата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр. д. № 2532 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по жалбата на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от изпълнителния директор Д. Д., чрез юрисконсулт А. М., против решение № 1351 от 16 февруари 2016 г., постановено по гр. д. № 13922/2015 г. по описа на Софийския градски съд, с което се потвърждава решение № 6213 от 1 август 2015 г., постановено по гр. д. № 37792/2014 г. по описа на районния съд в гр. София в частите му, с които по отношение на дружеството е прието за установено, че заповед от 12 юни 2014 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с В. К. Х. от [населено място] на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ е незаконосъобразна, Х. е възстановена на заеманата преди уволнението работа „касиер-гише съобщения” с място на работа Пощенска станция 7, и дружеството е осъдено да й заплати обезщетение за оставането й без работа за периода 15.10.2014 г. – 13.12.2014 г. в размер на 106, 82 лева, ведно със законната лихва от предявяването на иска.

В касационната жалба се поддържат всички основания за неправилност на въззивното решение според чл. 281, т. 3 ГПК. Оспорва се изводът, че работодателят не е положил необходимите усилия да установи по безспорен начин кога точно е извършено действието, за...