Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Д. М. от [населено място] срещу въззивно решение № 44/21.03.2016 г. по в. гр. д. № 56/2016 г. на Апелативен съд Пловдив, с което се потвърждава решение № 598/27.11.2015 г. по гр. д. № 461/2014 г. на Окръжен съд Пазарджик, с което са отхвърлени исковете на основаниe чл. 49 ЗЗД против ОД на МВР [населено място] и Прокуратурата на Р. Б. за причинени имуществени вреди за сумата 15380 лева – липси и увредени части по собствения му автомобил, предоставен на органите на МВР, сумата от 8018 лева – за платен наем във връзка с ползването на друг автомобил през същия период, както и пропуснати ползи в размер на 23 000 лева, ведно със законната лихва до изплащането.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопоизводствените правила - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложение към касационната жалба се твърди, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по обуславящи изхода на делото процесуалноправни въпроси, които уточнени от настоящия състав при условията на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС се свеждат до задължението на съда да обсъди всички доводи и възражения на страните, съгласно изискванията на чл. 12 и чл. 235 ГПК. Според касатора тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, формирана с решение № 217 от 09.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 761/2010 г., ІV г. о решение № 3/06.02.2014 г. по гр. д. № 5459/2013 г. на ВКС и решение № 430/12.07.2013 г. по гр. д. № 643/2009 г. на ВКС.

Прокуратурата на Р. Б. е подала писмен отговор, в който оспорва доводите в касационната жалба с твърдения, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

От ответника Областна дирекция на МВР [населено място] също е постъпил писмен отговор, в който се оспорват доводите на касатора и се поддържа, че жалбата е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът не е установил, че е собственик на автомобила, поради което е недоказано твърдението му, че това негово имущество е увредено. При липса на доказателства, че автомобилът е част от неговия патримониум съдът е приел, че не се доказва да е настъпила вреда за ищеца, тъй като без да докаже собственост, той не може да се разпорежда с вещта и не е нарушено правото му да ползва автомобила.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че обжалваното решение на въззивния съд следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди всички доводи и възражения на страните, съгласно изискванията на чл. 12 и чл. 235 ГПК, тъй като е решен в противоречие с решение № 217 от 09.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 761/2010 г., ІV г. о. постановено по чл. 290 ГПК.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 44/21.03.2016 г. по в. гр. д. № 56/2016 г. на Апелативен съд Пловдив.

УКАЗВА на К. Д. М. от [населено място], чрез адвокат Л. К. от АК-П. в едноседмичен срок да внесе дължимата държавна такса в размер на 927, 96 (деветстотин двадесет и седем лева, деветдесет и шест стотинки) лева по сметка на Върховния касационен съд на Р. Б.

След представяне на доказателства за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.