Т.П е подала касационна жалба срещу решение № 105 от 04.05.2018 г. по адм. дело № 207/2017 г. по описа на Административния съд - Кюстендил, в частта, в която предявеният от нея иск против Регионалната дирекция по горите - Кюстендил за заплащане на обезщетение за причинената й имуществена вреда в размер на 300 лева, ведно със законната лихва, както и иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над уважения размер от 600 лева до пълния предявен размер от 5000 лева, ведно със законната лихва, са били отхвърлени. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което искът да се уважи изцяло с присъждането на лихва, считано от 06.11.2012 г. и направените по делото разноски.

Регионалната дирекция по горите-Кюстендил е оспорила касационната жалба и е поискала отхвърлянето й с присъждане на разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение, че касационната жалба е частично основателна по отношение решението на съда за отхвърляне на иска за обезщетяване на имуществена вреда.

Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, прие следното:

Производството пред Административния съд - Кюстендил е образувано по исковата молба на Т.П против Регионалната дирекция по горите - Кюстендил, с която е предявен иск за заплащане на обезщетение за имуществена вреда в размер на 300 лева и иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лева, понесени вследствие на издаденото от директора на Регионалната дирекция по горите - Кюстендил наказателно постановление № 130/18.04.2012 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на решението за отмяна на наказателното постановление- 06.11.2012 г. В исковата молба се твърди, че имуществената вреда се изразява в направения разход за заплащане на адвокатско възнаграждение...