Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на А.П, чрез пълномощника му адв.. Д, срещу Заповед № РД-15-149 от 14 март 2017 год. на министъра на земеделието и храните, с която на осн. чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и чл. 108 от ЗДСл, е прекратено служебното му правоотношение на длъжност „главен експерт“ в дирекция „Управление на собствеността“, отдел „Стопански дейности“ с ранг IV старши, считано от 15 март 2017 год. в Министерство на земеделието и храните.

В жалбата се релевират оплаквания, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби – отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Твърди се, че не е налице реално съкращаване на заеманата от жалбоподателя длъжност, която е продължила да съществува като нормативно определена позиция и система от функции в администрацията. Също така се сочи, че дейността, присъща за длъжността му, не е заличена и продължава да се изпълнява в цялост в дирекцията „Управление на собствеността“ на Министерство на земеделието и храните. Релевират се доводи, че липсват мотиви в оспорената заповед и конкретни фактически основания за издаването й. Изложени са твърдения, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 21 от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ), тъй като органът не е приложил еднакви критерии при осъществяване на правото си за едностранно прекратяване на служебното правоотношение, като спрямо жалбоподателя е приложено неравноправно третиране по признаци пол и възраст спрямо останалите служители в дирекцията. Молбата е за отмяна на обжалвания административен акт и присъждане на сторените по делото разноски с оглед депозирания списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.

Ответникът – министърът на земеделието и храните, чрез пълномощника си юрисконсулт Цинцова, оспорва жалбата и в...