Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на "Г. Е" ЕООД, ЕИК 121811612 със седалище гр. С., подадена чрез пълномощник адв.З.Д против решение №2323/05.04.2018г. на Административен съд -София-град, постановено по адм. дело №12820/2017г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за прихващане и възстановяване №П-22221717064188/10.05.2017г., потвърден с решение №1565/04.10.2017г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", гр. С..

В касационната жалба са релевирани доводи за недопустимост и неправилност на постановеното решение, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК.Твърди се, че с жлбата до АССГ е оспорено прихващането спрямо задълженията, установени със СД по ЗДДС за м. декември 2010г. и за м. март 2011г., а не целия диспозитив на обжалвания АПВ.С касационната жалба се оспорват изводите на съда за приложимост на разпоредбите на чл. 128 и чл. 129 от ДОПК спрямо безспорните факти за наличие на изискуемо вземане на "Г. Е" ЕООД към НАП за подлежащ на възстановяване данък по чл. 92, ал. 1 от ЗДДС и изискуеми вземания на НАП към касатора за ДДС за м. декември 2010г. и м. март 2011г.Навеждат се съображения, че вземането на касатора е станало изискуемо на 14.04.2016г. но към тази дата не е било ликвидно, поради издаден РА в който това вземане не е признато.Според касатора вземането е станало ликвидно с признаването му от приходната администрация с решението на директора на дирекция"ОДОП"-София от 04.04.2017г и това е първият момент към който може да се направи прихващане.Твърди се необоснованост на изводите на съда, че давностният срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК е прекъснат от действията на публичния изпълнител и е неправилна преценката на съда, относно истинността на подписите...