Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д.А, подадена от адв. В.С от ПАК, насочена срещу Решение № 331 от 25. 05. 2018 г., постановено по административно дело № 185/ 2018 г. на Административен съд– Пазарджик (АС Пазарджик). В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Излагат се аргументи, че присъденото обезщетение не отговаря на изискването на чл. 52 от ЗЗД за обезщетение по справедливост и това прави решението незаконосъобразно. Посочено е, че от съда не е отчетено, че има право на условия за творчески и културни дейности, и физическо развитие.

В писмена молба от 09. 01. 2019 г. моли за уважаване на касационната жалба, като счита, че твърденията в исковата молба са доказани с ангажираните писмени и гласни доказателства.

Касационният жалбоподател Д.А в съдебно заседание моли да се уважи касационната жалба по изложените в нея съображения. Иска да се присъди обезщетение за претърпените вреди в посочения в исковата молба размер.

О. Г дирекция „Изпълнение на наказанията“– София в съдебно заседание не изпраща представител и не ангажира становище по делото.

О. Мо на правосъдието не ангажира становище по делото.

Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Намира решението на съда в обжалваната му част за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде потвърдено.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, срещу МП за заплащане на обезщетение в размер на 10 000 лв. за периода от 01.01.1999г.- до 01.06.2009г. и...