Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на „Сайтрон“ ООД, представено от управителя Т.П, срещу решение № 1162/31.05.2018 г. на Административен съд Варна по адм. д. № 3440/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-03000315004261-091-001/23.12.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, частта, с която на дружеството са определени задължения за ДДС в данъчни периоди м. 07, м. 08, м. 09 и м. 10.2014г. в общ размер на 35 564.89 лв., с лихви за забава 4 079.82 лв. и за корпоративен данък за данъчната 2014г. в размер 6 070.52 лв. и лихви – 1 000.05 лева. Доводите на касатора са за неправилност на решението на основания от трите категории по чл. 209, т. 3 ДОПК. Твърди опущения на съда при преценката на писмените доказателствени средства и отсъствие в мотивите на решението на констатации, основани на собствена познавателна дейност; липса на мотиви при решаване на спора за съществуването на мзадължението за корпоративен данък за 2014 г. Отстоява убеждението, че е установил убедително осъществяването на предпоставките на правото на приспадане на данъчен кредит с писмени, гласни и веществени доказателствени средства. Познавателната дейност на съда била проведена едностранно и противоречиво. Иска отмяна на решението и на съответната част от РА. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство.

Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:

Обжалваното решението на АС Варна е постановено в ново първоинстанционно производство – след отмяна с решение № 15032/07.12.2017 г. на ВАС по...