Производството е по реда на чл. 176 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по молба на В.П, ЕГН: [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], чрез адв. Г.А, с искане да бъде допълнено решение № 2793 от 06.03.2018 г., постановено по адм. д. № 262 по описа за 2017 г. на Върховен административен съд (ВАС), осмо отделение.

В молбата се твърди, че на 24.01.2018 г. в открито съдебно заседание (о. с.з.) по делото пред ВАС процесуалният представител на В.П е направил възражение за изтекла 10-годишна погасителна давност по смисъла на чл. 171, ал. 2 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК) за задълженията, установени с обжалвания РА, по което решаващият състав не се е произнесъл. Моли да бъде постановено допълнително решение, с което да бъде отменен РА като незаконосъобразен поради изтекла давност на установените с него задължения.

Ответникът – Директорът на Дирекция „ОДОП“-Варна, чрез юрисконсулт Екимова с молба, имаща характер на писмени бележки, изразява становище за неоснователност на молбата. Твърди, че към момента на заявяване на възражението за изтекла погасителна давност – 24.01.2018 г., задълженията са били погасени чрез плащане. Моли молбата да бъде оставена без разглеждане. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 161 от ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата) в размер на 500 лева.

Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава заключение в становище по съществото на делото, че молбата е допустима, редовна и основателна.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на молбата и направените в нея оплаквания, намира същата за процесуално допустима, а по същество за неоснователна.

С решение на административен съд – Варна е отменен ревизионен акт №081200402/18.12.2013 г., издаден от органи по приходите при Териториалната дирекция (ТД) на Национална агенция по приходите (НАП) -...