Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от П. ЦОКОВ с адрес в [населено място], чрез процесуален представител адвокат Б.Б от АК Плевен срещу решение № 586 от 27.11.2017г. на Административен съд Пазарджик по адм. дело № 662/2017г. С него се отхвърля оспорване на П.Ц против решение № 1020-12-61-1/17.07.2017г. на директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № 32/23.05.2017г. на длъжностно лице по осигуряването, с което злополуката, станала на с П.Ц на 24.03.2017г. не се приема за трудова.

Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му.

Ответникът, директорът на ТП на НОИ Пазарджик, взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата.

Ответникът, "Строймонтаж" ЕООД взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалба на П.Ц срещу цитираното решение. С него се потвърждават констатациите в разпореждане № 32 от 23.05.2017г. на старши инспектор по осигуряването, че злополуката станала с Цоков на 24.03.2017г. не се приема за трудова. От фактическа страна е прието, че на тази дата П.Ц е работил на компютър във фургон на обект на фирма "Строймонтаж" ЕООД край гр. Н. П, област Ш.. Към 11.34 часа при Цоков във фургона влязъл шофьора Н.Р, служител на същата фирма и след като затворил вратата започнал да му нанася удари по главата и тялото. П.Ц успява да излезе от фургона и започва да търси помощ като на 15 метра...