Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на С.А, от [населено място], чрез упълномощения адвокат М.К, срещу решение № 223 от 23.05.2018 г. по адм. дело № 50/2018 г. на Административен съд гр. Д., с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 18-0851-001107/19.12.2017 г. на началник сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция (ОД) на Министерство на вътрешните работи (МВР) – Добрич.

В жалбата се излагат съображения, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3

Ответникът – началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Добрич, не ангажира становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.

С обжалваното решение Административният съд гр. Д. е отхвърлил оспорването на С.А срещу заповед за прилагане на ПАМ № 18-0851-001107/19.12.2017 г. на началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Добрич, с която му е приложена принудителна административна мярка „Временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“ на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. В заповедта са изложени мотиви, че с акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № Д333523/19.12.2018 г. е констатирано, че на същата дата касаторът...