Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С решение № 26 от 16.02.2018 г., постановено по адм. д. № 168/2017 г., Административен съд – Шумен е: 1) отменил по жалба на „МБАЛ-Шумен” АД писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание с изх. № 29-02-17/23.05.2017 г., издадена от директора на Районна здравно осигурителна каса - Шумен, в частта й по т. 1, т. 2, т. 4, т. 7, т. 11, т. 12, т. 14, т. 15, т. 16, т. 17, т. 20 и т. 21, за сумата общо в размер на 8071.00 лева; 2) отхвърлил жалбата на „МБАЛ-Шумен” АД срещу писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание с изх. №29-02-17/23.05.2017 г., издадена от директора на Районна здравно осигурителна каса - Шумен, в останалата й част по т. 3, т. 5, т. 6, т. 8, т. 9, т. 10, т. 13, т. 18 и т. 19, за сумата общо в размер на 5604.00 лева; 3) осъдил Районната здравноосигурителна каса - Шумен да заплати на "МБАЛ-Шумен“АД, направените по делото разноски в размер на 2472, 94 лева; 4) осъдил „МБАЛ-Шумен“ АД да заплати на Районната здравноосигурителна каса – Шумен, направените по делото разноски в размер на 385, 62 лева.

Срещу така постановеното решение в отхвърлителната част е подадена касационна жалба от „МБАЛ – Шумен“ АД, представлявано от А.А. По съображения за неправилност поради нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, касаторът моли решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което административният акт да бъде отменен изцяло. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Срещу посоченото съдебно решение, в частта, с която писмената покана е отменена по т. 1, т. 2, т. 4, т. 7, т. 11, т. 12, т. 14, т. 15, т. 16, т. 17, т. 20 и т. 21, за сумата общо в размер на 8071.00 лева, е подадена касационна жалба от директора на Районна здравноосигурителна каса - Шумен. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението в оспорената част, поради което моли същото да бъде отменено и постановено друго, с което административният акт, да бъде потвърден изцяло. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби.

Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбите и доказателствата по делото, намира следното:

Касационните жалби са подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо които първоинстанционното решение в оспорените части е неблагоприятно. Разгледани по същество и двете касационни жалби са неоснователни.

С обжалваното решение Административен съд – Шумен е отменил писмена покана изх. №29-02-17/23.05.2017 г. на директора на Районна здраноосигурителна каса – Шумен в частта по т. 1, т. 2, т. 4, т. 7, т. 11, т. 12, т. 14, т. 15, т. 16, т. 17, т. 20 и т. 21, за сумата общо в размер на 8071.00 лева, и е отхвърлил жалбата на „МБАЛ – Шумен“ АД срещу писмената покана в останалата част – по т. 3, т. 5, т. 6, т. 8, т. 9, т. 10, т. 13, т. 18 и т. 19 за сумата от 5604.00 лева. Административният акт е издаден от директора на РЗОК – Шумен за възстановяване на суми, получени без правно основание за ИЗ № 19069/16 г. по КП № 29, ИЗ № 18044/16 г. по КП № 29, ИЗ № 18803/16 г. по КП № 29, ИЗ № 18397/16 г. по КП № 38, ИЗ № 17959/16 г. по КП № 38, ИЗ № 18469/16 г. по КП № 39, ИЗ № 19558/16 г. по КП № 49, ИЗ № 17443/16 г. по КП № 50, ИЗ № 17910/16 г. по КП № 50, ИЗ № 18257/16 г. по КП № 68, ИЗ № 15780/16 г. по КП № 72, ИЗ № 18733/16 г. по КП № 138, ИЗ № 17743/16 г. по КП № 145, ИЗ № 18735/16 по КП № 162, ИЗ № 17788/16 г. по КП № 163, ИЗ № 18546/16 г. по КП № 165, ИЗ № 18590/16 г. по КП № 165, ИЗ № 15980/16 по КП № 175, ИЗ № 18943/16 г. по КП № 185, ИЗ № 17093/16 г. по КП № 191.1, ИЗ № 18785/16 г. по КП № 197.

За да постанови това решение съдът е приел, че плащането за КП № 29 за ИЗ № 19069/16 г., КП № 29 за ИЗ 18803/16 г., КП № 38 за ИЗ 18397/16 г., КП № 39, КП № 50, КП № 145, КП № 185 и КП № 191.1, които са изпълнени в противоречие с Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. по чл. 54, ал. 9 и чл. 59а, ал. 6 от ЗЗО (ЗАКОН ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ) на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна касa (Решението), е без правно основание, поради което съгласно чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО (ЗАКОН ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ) (ЗЗО) изпълнителят дължи възстановяване на получените за нея суми. В този смисъл е изложил мотиви, че с обжалвания административен акт правилно е прието, че са налице неоснователно получени суми, поради това, че неизпълнението на чл. 154, чл. 156, ал. 1 и ал. 2, чл. 208, чл. 210, ал. 1, т. 3 и т. 4 от Решението, във всеки един от деветте случая, описани в протокола за неоснователно получени суми, е основание да се откаже плащане на уговорената цена. Извел е извод, че по отношение на конкретно посочените в писмените покани истории на заболяването, лекувани по отношение на горните клинични пътеки, административният орган правилно е счел, че е платено без правно основание и законосъобразно е поискал от изпълнителя да възстанови получените суми. Досежно поканата в частта й касаеща неоснователно заплатените суми за КП № 72, КП № 175, КП № 29 - ИЗ № 18044/16 г., КП № 38 – ИЗ № 17959/16 г., КП № 68, КП № 138, КП № 162, КП № 163, КП № 165 – ИЗ № 18546/16 г. и ИЗ № 18590/16 г., КП № 197 и КП № 49, първоинстанционният съд на база изслушаните заключения на вещите лица, специалисти в съответните медицински области и с оглед данните по делото е приел, че те са извършени от лекарите в болничното заведение, в съответствие с алгоритъма на клиничните пътеки и критериите за дехоспитализация, регламентирани в Приложение № 11 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. Горното е мотивирало решаващият състав да отмени административния акт в т. 1, т. 2, т. 4, т. 7, т. 11, т. 12, т. 14, т. 15, т. 16, т. 17, т. 20 и т. 21 за сумата от 8071 лева.

Решението е правилно. Съдът е обсъдил подробно и последователно събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което е достигнал до обосновани и правилни изводи от фактическа и правна страна, които се споделят от настоящия състав.

От фактическа страна е безспорно, че „МБАЛ – Шумен“ АД е сключил договор с НЗОК № 270305/24.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗО и в съответствие с НРД 2015 г. и Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г., като изпълнителят е задължен да оказва болнична помощ на задължителноздравноосигурените лица (ЗЗОЛ) по описаните в чл. 1, ал. 1 от договора клинични пътеки, а възложителят да я заплаща. Със заповед № РД-18-06/19.01.2017г. на директора на РЗОК-Шумен, е извършена проверка относно изпълнение на договорите за болнична помощ в съответствие с НРД за медицинските дейности за 2015 г. и Решението. За резултатите от проверката е съставен Протокол за неоснователно получени суми № VI-20-06/31.01.2017 г., в който е посочено, че за м. октомври, м. ноември и м. декември 2016 г. изпълнителят на болнична помощ е получил без правно основание суми по фактури № 0100001500/29.11.2016 г., № 0100001524/08.12.2016 г. и № 5000000012/17.01.2017 г. общо в размер на 13 675 лева. Сумата е платена като сбор от изплатени суми по КП № 29, КП № 38, КП № 39, КП № 49, КП № 50, КП № 68, КП № 72, КП № 138, КП № 145, КП № 162, КП № 163, КП № 165, КП № 175, КП № 185, КП № 191.1, КП № 197, общо 21 случая за м. октомври, м. ноември и м. декември 2016 г. за ЗЗОЛ по констатациите в писмената покана. Констатирано е, че: 1.1) през месец ноември 2016 г. в ИЗ № 19069/16 г., лекувано по КП № 29 "Д"АД, намиращ се в гр. Н. пазар, без да им е възложено от органа, назначил проверката, С. З № РД-18-06/19.01.2017г. за назначаване на проверката е разпоредено "да се извърши проверка на "МБАЛ Шумен" АД с месторазположение гр. Ш., ул. „В. А“ № 63, ЕИК 127521092, т. е. посочени са наименованието, ЕИК и седалището на проверяваното дружество. Изложеното води до извода, че проверката касае цялата дейност на дружеството, осъществявана не само на адреса, който е посочен като седалище и адрес за управление, но и в комплекса в гр. Н. пазар, който осъществява болнична дейност въз основа на сключения с „МБАЛ – Шумен“ и НЗОК договор за болнична помощ в съответствие с Решението и НРД 2015 г.

Правилно и обосновано на основание съдържащите се в административната преписка писмени доказателства – протокол за неоснователно получени суми и на основание назначените експертизи, съдът е приел, че оспорената покана за възстановяване на суми, получени без правно основание, е частично законосъобразна.

По отношение на посочените в отменената част на писмената покана клинични пътеки:

По т. 1 от писмената покана (т. 7 от ПНПС) по КП № 72 "Е"АД са били налице индикации за хоспитализацията на лицето - мелена (черни изпражнения), кръвоизлив. Правена е горна ендоскопия, при която е установен източникът на кървене - стомашни язви. Провеждана е терапия с кръвоспиращи медикаменти. Отбелязано е, че състоянието на пациентката се е подобрило и че е стабилно. Същевременно вещото лице сочи изрично, че състоянието на пациентката е позволявало да бъде изписана при първата хоспитализация, а възможността от втора хоспитализация е възможен поради риск от ново кървене в първите пет дни. При тези данни, настоящият състав приема, че лечението по КП № 72 е изпълнено правилно, като са били налице индикации за хоспитализация, изпълнени са изискващите се терапевтични процедури съгласно ДЛА, като са били налице критериите за дехоспитализация на пациентката - стабилизиране на хемодинамиката, с липсваща мелена, т. е. с нормално оцветени фекалии и с липса на активно кървене. При липса на констатации, че "МБАЛ Шумен" АД е провело лечението в нарушение на правилата за клинично поведение и допуснатите от него нарушения са довели до повторна хоспитализация по същата КП преди изтичане на срок от 30 дни, не е налице основанието по чл. 76а от ЗЗО, във вр. с 215, ал. 1 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. за възстановяване на неоснователно получената сума за лечението на ЗЗОЛ с ИЗ № 15780/16 г. Освен изложеното следва да се отбележи, че КП № 72 не предвижда регламентация, изключваща приложението на чл. 215, ал. 1 от Решението, от което следва, че при двукратна хоспитализация по една КП в срок до 30 дни се заплаща само лечението по едната, без да е уточнено дали се заплаща първото или второто проведено лечение. Административният орган не е обосновал извода си за нарушение по чл. 215, ал. 1 от Решението, преди да е изследвал дали при втората хоспитализация на ЗЗОЛ по КП № 72 е имало индикации за това и дали лечението се е извършвало по правилната клинична пътека. Предвид всичко изложено, в случая по отношение на посочената пациентка „МБАЛ – Шумен“ АД е изпълнило задължението си за лечение по КП № 72 от Приложение № 11 към Решението, поради което не е налице твърдяното от административния орган неизпълнение от страна на лечебното заведение на чл. 215, ал. 1 от Решение №РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г., поради което неправилно административният орган е приел, че сумата от 579 лв. по тази КП и ИЗ е получена от болничното заведение неоснователно и са налице основанията по смисъла на чл. 215, ал. 1 от Решението - изпълнителят да възстанови платената му за това лечение сума. В този смисъл т. 1 от поканата правилно е отменена от съда, като незаконосъобразна.

По т. 2 от писмената покана (т. 13 от ПНПС) по КП № 175 "Оперативни процедури на тънки и дебели черва, вкл. при заболявания на мезентериума и ретроперитонеума с голям и много голям обем и сложност, при лица над 18 години": При ИЗ 15980/16 г., лекувана по КП № 175 в периода 05.10.2016 г. - 16.10.2016 г., с диагноза К56.5 "Чревни сраствания (бридове) с непроходимост, 46.62 Друго фиксиране на тънко черво", административният орган твърди, че не са изпълнени изискванията на ДЛА, представляващо неизпълнение на чл. 210, ал. 1, т. 3 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. Вещото лице – хирург, е посочило, че след проведената на 05.10.2016 г. голяма оперативна интервенция на пациентката по спешност, не е извършено допълнително образно изследване за диагностично уточняване, като в случая същото не е било необходимо предвид тежкото общо състояние на същата след операцията (престой в отделение по реанимация) и опасността от усложнение по време и след самото изследване. В съдебно заседание вещото лице разяснява, че в ИЗ извършването на ЕКГ е било описано, но не е приложено към преписката. Изяснил е, че в случая става въпрос за тумор на дебелото черво в началната му част, което е предизвикало чревна непроходимост (илиус), което е видно от направените преди това изследвания. По време на оперативната интервенция хирургът е изказал съмнение за наличие на туморен процес на същото място, но тъй като хирургът не може да премахне орган преди да е 100% сигурен за наличие на туморен процес, не е предприел действия за премахването му. Експертът сочи, че при първата оперативна интервенция лекарят е действал правилно, тъй като не е бил сигурен, че се касае за тумор. Въз основа на данните от ИЗ констатира, че има положителен ефект от операцията, пациентката е пуснала газове, дефектирала е, което говори, че чревната непроходимост е преодоляна. Според експерта, при тези данни тя е трябвало да бъде изписана от болницата, тъй като в конкретния случай нищо друго не може да се направи. По отношение на установеното неизпълнение на ДЛА разяснява, че то се дължи на липсата на една диагностична процедура в направлението за хоспитализация - ЕКГ. От това заключение може да се направи извод, че не е имало възможност при първата интервенция да се премахне и туморът, тъй като е следвало да се изземе хистологичен материал от лумена на дебелото черво, което се осъществява посредством ендоскопско изследване. Относно констатираната от административния орган липса на допълнително образно изследване за диагностично уточняване вещото лице е категорично, че такова не е следвало да се извършва, тъй като състоянието на пациентката не го е позволявало, от което следва, че неизвършването му не съставлява нарушение на ДЛА на КП № 175. Впоследствие обаче по делото е представен и приобщен към доказателствения материал фиш за извършено ЕКГ на ЗЗОЛ от 05.10.2016 г., от което следва, че въпросната диагностична процедура е била извършена, респ. са били спазени изискванията на ДЛА по КП № 175, поради което, правилно административният съд е отменил писмената покана и по т. 2.

По т. 4 от писмената покана (т. 1.2 от ПНПС) по КП № 29 "Диагностика и лечение на остра и изострена хронична сърдечна недостатъчност без механична вентилация": при ИЗ 18044/16 г., лекувана по КП № 29 в периода 08.11.2016 г. - 12.11.2016 г. с окончателна диагноза по МКБ I50.1 "Изострена хронична левокамерна сърдечна недостатъчност IIIф. к., Хипертонично сърце със СН, ИБС, САП IIф. к.", Придружаващи заболявания: "Хипертонично сърце със /застойна/сърдечна недостатъчност I20.8 Други видове стенокардия. Хроничен калкулозен пиелонефрит вляво. Чернодробна стеатоза", е прието, че изпълнителят на БМП не е изпълнил задължението си за комплексно лечение на основно и придружаващо заболяване, доколкото с оглед установеното придружаващо заболяване - Хроничен калкулозен пиелонефрит вляво и установените от проведеното изследване на урина от 08.11.2016 г. резултати (албумин/+++/, уробилиноген - увеличен, седимент - масово левкоцити, 7-8 еритроцита, хиалинни цилиндри), не е проведено контролно изследване на урина; от изследване на урокултура, пуснато на 11.11.2016 г., е изолирана Escherihia coli с посочена антибиограма, като резултатът е изготвен на 15.11.2016 г., т. е. 3 дни след изписване на пациентката и не е отразен в епикризата; на температурния лист, не е отразена двудневната терапия с ципрофлоксацин; не е проведено консултация с нефролог и при пациент със сърдечна недостатъчност и затлъстяване не е изследван липиден статус. С. вещото лице в отделението е извършена ехография на корем и пусната урокултура, резултатите от която сочат една не тежко протичаща инфекция. Предвид това и факта, че д-р. П - началник на отделението, има придобита специалност "Вътрешни болести", същата има право по стандарт да лекува пациенти с пиелонефрит, поради което не се е налагало консултация с нефролог. В ИЗ и епикризата не е упоменато изследване на липиден статус, но според стандарта на КП № 29 изследването му не е задължително, тъй като не всеки пациент със затлъстяване, страда от липидни нарушения. Вещото лице е направил заключение, че лечението на обострена сърдечна недостатъчност при липса на противопоказания включва следните групи от медикаменти - диуретици, бета блокери, АСЕ инхибитори или АРБ блокери. Последните са вписани в терапевтичната схема на пациентката, налични са лекарства и са изписани за дома, за придружаващите заболявания, въз основа на което експертът приема, че са изпълнени изискванията на ДЛА по КП № 29, както и, че е описано ЕКГ в епикризата, но липсва копие от него, поради което вещото лице счита, че същото е проведено. Според специалиста, не е било необходимо ЗЗОЛ да бъде извикана след изписване за проконтролиране на показателите на урината, единствено е имало уроинфекция, която не е състояние, което да не може да се проследява амбулаторно. Предвид горното, правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая по отношение на посочената пациентка, ЛЗ е изпълнило задължението си за комплексно лечение на основно и придружаващо заболяване при лечение на пациент, лекуван по КП № 29 от Приложение № 11 към Решението, поради което не е налице твърдяното от административния орган неизпълнение от страна на ЛЗ на чл. 210, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 208 от Решение №РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. С оглед на това неправилно административният орган е приел, че сумата от 420 лв. по тази КП и ИЗ е получена от ЛЗ неоснователно и са налице основанията по смисъла на чл. 212, ал. 1 от Решението - изпълнителят да възстанови платената му за това лечение сума.

По т. 7 от писмената покана (т. 2.2 от ПНПС) по КП № 38 "Диагностика и лечение на хронична обструктивна белодробна болест - остра екзацербация": по ИЗ № 17959/16г., лекуван по КП № 38 в периода 07.11.2016 г. - 15.11.2016 г. с окончателна диагноза J44.1. "Хронична обструктивна белодробна болест с обостряне", без придружаващи заболявания, административният орган е поискал да се възстанови сумата от 420 лв. за лечението на ЗЗОЛ, тъй като не са били изпълнени критериите за дехоспитализация - не са спазени медицинските критерии за дехоспитализация, предвид липсата на обективни параклинични данни за стабилно общо състояние, представляващо неизпълнение на чл. 210, ал. 1, т. 3 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. Според вещото лице на 07.11.2016 г. СУЕ е било 80 мм, но към медицинската документация липсва лабораторно изследване, от което да се установява резултат СУЕ 14 мм от 14.11.2016 г., както е посочено в ИЗ. Лечението с глюкокортикостероиди, което е приложено спрямо пациента, може да повлияе стойностите на тромбоцитите и фибриногена. Уточняване причината за тромбоцитопения (която най-често е есенциална), следва при липса на показания за спешност да стане амбулаторно след преглед с хематолог. Изследването на храчка с цел изолиране на патоген е едно от най-трудните за изпълнение и за интерпретация. Причината е нормалното обитаване на устна кухина и горни дихателни пътища от различни бактерии и гъбичкови организми, които могат в определени ситуации да предизвикат инфекция. Изолирането на Candida albicans от храчка не означава, че е предизвикала инфекция. В съдебно заседание вещото лице разяснява, че при стойност 88 мм на тромбоцитите няма опасност от спонтанно кървене, а такава има при стойност под 20 мм, каквато в случая не е установена, предвид липсата на документ, удостоверяващ резултат от изследване 14 мм. Уточнява също, че при дехоспитализацията на пациента с оглед параклиничните данни и направеното функционално изследване на дишането, има значително подобрение на показателите на функционалното изследване на дишането, което предполага подобрение в състоянието на пациента. Предвид така направеното заключение и данните по делото, правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая по отношение на посочения пациент ЛЗ е изпълнило задълженията си, произтичащи от КП № 38 от Приложение № 11 към Решението, поради което не е налице твърдяното от административния орган неизпълнение от страна на ЛЗ на чл. 210, ал. 1, т. 3 от Решение №РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г., поради което неправилно административният орган е приел, че сумата от 420 лв. по тази КП и ИЗ е получена от ЛЗ неоснователно и са налице основанията по смисъла на чл. 212, ал. 1 от Решението - изпълнителят да възстанови платената му за това лечение сума.

По т. 11 от писмената покана (т. 6 от ПНПС) по КП № 68 "Диагностика и лечение на заболявания на горния гастроинтестинален тракт": по ИЗ № 18257/16 г., лекуван по КП № 68, от лечебното заведение се иска да възстанови сумата от 600 лв. за лечението на ЗЗОЛ, с лекувано в периода 11.11.2016 г. - 17.11.2016 г., с окончателна диагноза К 29.1 "Други уточнени остри гастрити", Усложнение К91.1 „Синдром на оперирания стомах", придружаващи заболявания К80.8 „Други видове холелитиаза, Д 65.8 Анемия при други хронични заболявания", тъй като не са изпълнени критериите за дехоспитализация на КП № 68 от Приложение № 11, представляващо неизпълнение на чл. 210, ал. 1, т. 3 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. Този извод е мотивиран с факта, че пациентът е дехоспитализиран без наличие на параклинични данни за стабилизиране на състоянието и без осигурена коректна диагноза. Според вещото лице – гастроентеролог кръвта за хемокултура е взета на 16.11.16 г., при липса на данни кога е получен резултата, но доколкото пациентът е изписан на следващия ден, е малко вероятно този резултат да е бил получен при изписването. Хематологът е препоръчал "последващо поведение от гастроентеролог". В ИЗ липсва информация за проконтролиране на резултатите от изследването на урина от 11.11.2016 г., но такова проконтролиране не е необходимо, поради липса на съществени отклонения в първоначалната находка. Вещото лице сочи, че са били налице критерии за дехоспитализация на пациента - осигурена е коректна диагноза и лечение чрез проведените ендоскопски и образни изследвания, проведено е адекватно лечение и по декурзусите в ИЗ се установява овладяване на субективните оплаквания на пациента. Според него липсва единствено приложена ЕКГ, като извършването на такава е описано. Изпълнен е лечебният алгоритъм с необходимите терапевтични процедури в достатъчен обем и продължителност, налице са декурзуси на всеки ден от лечението, вписана е провежданата терапия, обосновани са основанията за дехоспитализация, назначена е терапия за дома. Съдът е кредитирал това заключение, което не е оспорено от страните, поради което е приел, че в случая не е допуснато нарушение на изискванията за дехоспитализация, доколкото се установява, че са били налице обективни параклинични данни за стабилизиране на състоянието на пациента, както и е осигурена коректна диагноза. С оглед изложеното, първоинстанционният съд правилно е приел, че в случая по отношение на посочения пациент ЛЗ е изпълнило задълженията си, произтичащи от КП № 68 от Приложение № 11 към Решението, поради което не е налице твърдяното от административния орган неизпълнение от страна на ЛЗ на чл. 210, ал. 1, т. 3 от Решение №РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г., поради което неправилно административният орган е приел, че сумата от 600 лв. по тази КП и ИЗ е получена от ЛЗ неоснователно и са налице основанията по смисъла на чл. 212, ал. 1 от Решението - изпълнителят да възстанови платената му за това лечение сума. Поради това, като е отменил т. 11 от писмената покана, като незаконосъобразна, Административен съд – Шумен е постановил правилно решение и в тази част.

По т. 12 от писмената покана (т. 8 от ПНПС) по КП № 138 "Оперативно лечение на заболявания в областта на ушите, носа и гърлото със среден обем и сложност": Административният орган е приел, че по ИЗ № 18733/16 г., лекуван по КП № 138 в периода 20.11.2016 г. - 25.11.2016 г., с окончателна диагноза J 95.0 "Нарушение на функционирането на трахеостома", пациентът е рехоспитализиран по същата КП № 138 за срок под 30 дни от предходната дехоспитализация, и това представлява неизпълнение на чл. 215, ал. 1 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г., съответно сумата от 650 лв., като неоснователно получена, следва да бъде възстановена от лечебното заведение. Според вещото лице – специалист по „УНГ“ пациентът в действителност е бил лекуван двукратно по КП № 138 в "МБАЛ-Шумен" АД - в периода 20.11.2016 г. - 25.11.2016 г. с ИЗ № 18733/16 г. и в периода 07.12.2016 г. - 16.12.2016 г. с ИЗ № 19834/16 г., т. е. в рамките на 30 дневния срок по чл. 215, ал. 1 от Решението. Оперативната интервенция при първата хоспитализация е била с голям обем, осъществена е ревизия на трахеостомния отвор. Гранулационните тъкани в патологично количество, които са наложили втората оперативна интервенция в 30-дневния срок след първата, са често усложнение при трахеотомиите и когато възпрепятстват поставянето на канюлата поради стеснение на отвора, изискват хирургично лечение. В заключение вещото лице е установило, че при първата хоспитализация са спазени изискванията на ДЛА по КП № 138. В случая при рехоспитализацията са установени налични гранулационни тъкани и сраствания. Касае се за усложнение, което се получава често, но не винаги при трахеостомираните пациенти, като в случаите, когато това започне да пречи на дишането на пациента, се налага премахването на тъканите и срастванията чрез повторна операция. Вещото лице е посочило, че усложнението може да се дължи и на неправилно поведение на пациента след изписването. С оглед заключението по така извършената съдебно-медицинска експертиза се опровергава тезата на административния орган, че повторната хоспитализация се дължи на неизвършване на основната оперативна процедура в пълен обем при първата хоспитализация. Поради това правилно първоинстанционният съд е приел, че ЛЗ е изпълнило задълженията си, произтичащи от КП № 68 от Приложение № 11 към Решението, поради което не е налице твърдяното от административния орган неизпълнение от страна на ЛЗ на чл. 215, ал. 1 от Решение №РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г., поради което неправилно административният орган е приел, че сумата от 650 лв. по тази КП и ИЗ е получена от ЛЗ неоснователно и са налице основанията по смисъла на чл. 212, ал. 1 от Решението - изпълнителят да възстанови платената му за това лечение сума. При тези данни основателно писмената покана в т. 12 е приета за незаконосъобразна и съответно е била отменена.

По т. 14 от писмената покана (т. 10 от ПНПС) по КП № 162 "Оперативни интервенции чрез коремен достъп за отстраняване на болестни изменения на женските полови органи": по ИЗ № 18735/16 г., лекувана по КП № 162 с окончателна диагноза N 83.2 "Други неуточнени кисти на яйчника. Лапароскопия", Придружаващи заболявания: "Q63.2 Ектопичен бъбрек" в периода 20.11.2016 г.-25.11.2016 г., административният орган е поискал възстановяване на сумата по КП в размер на 711 лв., тъй като в резултат на проведената оперативна интервенция на пациентката, не е приложен хистологичен резултат, представляващо нарушение на чл. 210, ал. 1, т. 3 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. - не са изпълнени изискванията на ДЛА по КП № 162 от Приложение № 11 от Решението. От заключението на вещото лице със специалност "Акушерство и гинекология" в ИЗ № 18735/16 г. няма приложен хистологичен резултат, тъй като от медицинската документация се установява, че при направената лапароскопска операция на 21.11.2017 г. не е взет хистологичен материал. Тъй като лапароскопската находка е напълно различна от предварително предполаганата - ектопичен ляв бъбрек, не е било необходимо да се отстраняват тъкани или органи от женската полова система. Според експерта, се касае за административна грешка, която не променя ДЛА и не застрашава здравето на пациента. В съдебно заседание вещото лице разяснява, че административната грешка се изразява в това, че е трябвало да се приложи процедура 54.51 по същата КП, тъй като посочената от ЛЗ процедура - 65.25, изисква вземане на тъкан за биопсия. В КП № 162, п. 3 "Поставяне на окончателна диагноза" е посочено, че тя се поставя според клиничните симптоми, предоперативния гинекологичен статус, по време на операцията и след задължително хистологично изследване на оперативен материал. В случая от СМЕ става ясно, че с оглед установеното по време на извършената оперативна интервенция, не е било налице основание за изземване на хистологичен материал за изследване, поради което такъв не е взет. С оглед на това неизвършването на изследване на хистологичен материал не може да се квалифицира като неспазване на изискванията на ДЛА на КП № 162, респективно не е налице нарушение на чл. 210, ал. 1, т. 3 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. Предвид изложеното, писмената покана в частта по т. 14, правилно е била отменена от първоинстанционния съд като незаконосъобразна.

По т. 15 от писмена покана (т. 11 от ПНПС) по КП № 163 "Оперативни интервенции чрез долен достъп за отстраняване на болестни изменения или инвазивно изследване на женските полови органи": по ИЗ № 17788/16, лекувана по КП № 163 с диагноза "Д06.0 СА ин ситу на маточната шийка Ендоцервикс", без придружаващи заболявания, в периода 04.11.2016 г. - 06.11.2016 г., административният орган е приел, че лечебното заведение следва да възстанови сумата в размер на 277 лв. по заплатената КП, тъй като в резултат на извършена оперативна процедура 69.09, друга дилатация и кюртаж на матката, отразено в Оперативен протокол № 252/04.11.2016 г., не е извършено обезболяване в ранния следоперативен период, представляващо нарушение на чл. 210, ал. 1, т. 3 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г., тъй като не са изпълнени изискванията на ДЛА. Според заключението на вещото лице – специалист по „Акушерство и гинекология“, обезболяването на пациентите не е включено в задължителните процедури към КП № 163 с основна процедура 67.11. В конкретния случай по време на манипулацията е приложен Фентанил - наркотичен аналгетик с по-продължително време на действие, поради което не се е наложило обезболяване в следоперативния период. Освен това в раздел "Фармакотерапия" на ДЛА на КП № 163 е предвидено, че обезболяването в ранния следоперативен период се провежда с аналгетични препарати – наркотични и нестероидни противовъзпалителни обезболяващи средства или през епидурален катетър. От цитирания текст става ясно, че обсъждането на въпроса за обезболяването в ранния следоперативен период в КП има за цел посочване на начина, по който следва да се извърши то - с аналгетични препарати – наркотични и нестероидни противовъзпалителни обезболяващи средства или през епидурален катетър, а не представлява задължително изискване за прилагане на обезболяване във всички случаи. Изложеното води до извода, че твърдението на административния орган, че сумата от 277 лв. по тази КП и ИЗ е получена от ЛЗ неоснователно и са налице основанията по смисъла на чл. 212, ал. 1 от Решението изпълнителят да възстанови платената му за това лечение сума, неправилно и поради това основателно първоинстанционния съд е отменил писмената покана в частта по т. 15.

По т. 16 от писмената покана (т. 12.1 от ПНПС) по КП № 165 "Диагностични процедури и консервативно лечение на токсоинфекциозен и анемичен синдром от акушеро-гинекологичен произход": по ИЗ № 18546/16 г., директорът на РЗОК – Шумен е приел, че при лечението по лекувана по КП № 165 с диагноза N 70.0 "Остър салпингит и оофорит", придружаващи заболявания: "Д50.9 Друга желязонедоимъчна анемия, Д25.9 Лейомиом на матката, неуточнен, I11.9 Хипертонична болест на сърцето", в периода 16.11.2016 г. - 22.11.2016 г., не са изпълнени критериите за дехоспитализация по КП № 165 от Приложение № 11 от Решението, представляващо нарушение на чл. 210, ал. 1, т. 3 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г., поради което ЛЗ следва да възстанови неоснователно получената сума от 408 лева, заплатена по тази КП. От заключението на вещото лице – специалист по "Акушерство и гинекология", пациентката е била хоспитализирана с изследвани СУЕ - 110 и СRР - 99.7, чиито стойности са неколкократно по-високи от нормата. Изследването на СУЕ и СRР по КП № 165 са по преценка на лекуващия лекар и не могат да бъдат критерий за хоспитализация или дехоспитализация на пациента. Клинично и параклинично острият възпалителен процес е напълно овладян (вследствие написаните декурзуси в ИЗ), което позволява дехоспитализацията на пациентката. Вещото лице счита, че са изпълнени критериите на ДЛА при хоспитализацията, предвид наличието на три основни диагностични и две терапевтични процедури - диагностичен ултразвук, изследване на кръв, изследване на урина, инфузия на електролити, инжекция на антибиотик. Освен това, за нормализирането на СУЕ и СRР е необходим дълъг период от време - 2-3 седмици, особено ако стойностите са високи. Освен това в т. 4 "Дехоспитализация и определяне на следболничен режим" на КП № 165, като критерий за дехоспитализация е посочено, че "пациентите се изписват след подобряване на лабораторните резултати и овладяване на клиничната картина. От заключението на вещото лице настоящият състав намира, че в случая клиничната картина е била овладяна, доколкото е било проведено контролно изследване на левкоцити, при което е установено, че завишените стойности, установените при постъпване в болничното заведение, към момента на изписването на пациентката са в норма. Всичко изложено води до извода, че липсата на необходимост от изследване на СУЕ и CRP, и при извършено контролното изследване на левкоцити, от което се установява, че същите са били в норма към момента на изписването на пациентката, т. е. лабораторните резултати са се подобрили, неизследването на СУЕ и СRР, не може да се квалифицира като неспазване на изискванията на ДЛА на КП № 165, респективно не е налице нарушение на чл. 210, ал. 1, т. 3 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. Поради изложеното неправилно административният орган е приел, че сумата от 408 лв. по тази КП и ИЗ е получена от ЛЗ неоснователно и са налице основанията по смисъла на чл. 212, ал. 1 от Решението - изпълнителят да възстанови платената му за това лечение сума, поради което решението на Административен съд – Шумен, с което е отменена писмената покана по т. 16 също е правилно.

По т. 17 от писмената покана (т. 12.2 от ПНПС) по КП № 165 "Диагностични процедури и консервативно лечение на токсоинфекциозен и анемичен синдром от акушеро-гинекологичен произход": по ИЗ № 18590/16 г., лекувана по КП № 165 с диагноза N 70.0 "Остър салпингит и оофорит", Придружаващи заболявания: "Д27 Доброкачествено новообразувание на яйчника", в периода 17.11.2016 г. - 22.11.2016 г., административният орган, е помолил дружеството да възстанови неоснователно получените 408 лв. за лечението на ЗЗОЛ, тъй като не са изпълнени критериите за хоспитализация по КП № 165 от Приложение № 11 от Решението, представляващо нарушение на чл. 210, ал. 1, т. 3 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. Според вещото лице – специалист по „Акушерство и гинекология“ пациентката е постъпила в болничното заведение по повод внезапно възникнала остра болка в корема и висока температура, което е установено от наличната документация. Тъй като не е водила полов живот и предвид симптоматиката, са били налице критериите за хоспитализация по спешност. В конкретния случай има подобряване на състоянието на пациентката на втория ден от проведеното лечение, видно от подобрените стойности на възпалителните клетки - Leu-14, 9 на 17.11.2016г./ Leu-8.68 - 22.11.2016г. От УЗ описание на формацията, няма данни за суспектна малигнена компонента, поради което не се налага изследване на туморни маркери. Вещото лице е обяснило, че при токсоинфекциозния синдром се нарушава качеството на живот на пациента и има оплаквания - висока температура, болка в съответния орган, лабораторни показатели. Допълнителни образни изследвания не са извършвани, тъй като не са били нужни. Токсоинфекционният синдром не може да се види с образно изследване. В случая не е имало данни за малигнизация на процеса, поради което не е изследван туморен маркер, тъй като са липсвали индикации за необходимостта от изследването му. Предвид изложеното, правилно първоинстанционният съд е приел, че при ЗЗОЛ са били налице индикации за спешна хоспитализация, спазени са изискванията на ДЛА на КП № 165, респективно не е налице нарушение на чл. 210, ал. 1, т. 3 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г., поради което неправилно административният орган е приел, че сумата от 408 лв. по тази КП и ИЗ е получена от ЛЗ неоснователно и са налице основанията по смисъла на чл. 212, ал. 1 от Решението - изпълнителят да възстанови платената му за това лечение сума.

По т. 20 от писмената покана (т. 16 от ПНПС) по КП № 197 "Консервативно лечение при остри коремни заболявания": По ИЗ № 18785/16 г., лекуван по КП № 197 с диагноза К56.6 "Друга неуточнена чревна непроходимост", в периода 21.10.2016 г. - 23.11.2016 г., административният орган е поискал възстановяването на неоснователно получената сума от 714.00 лева по заплатената КП, тъй като е отчетена диагностична процедура без да има информативна стойност за уточняване на диагнозата и лечението, съгласно ДЛА, представляващо нарушение на чл. 154, във вр. с чл. 156, ал. 1 и 2, във вр. с чл. 210, ал. 1, т. 3 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. Вещото лице – Хирург, е посочило в заключението си, че в случая не е било извършено повторно ултразвуково изследване на коремни органи, тъй като не е било необходимо. Същевременно е посочено, че всички медико-диагностични изследвания се обективизират с оригинални документи, които задължително се прикрепват към ИЗ, а в случая към ИЗ няма приложена ЕКГ, поради което липсва една диагностична процедура в направлението за хоспитализация, в резултат на което не са изпълнени изискванията на ДЛА, тъй като в НХ има кодирани две диагностични процедури, при изискуеми три. Посочва и че в настоящия случай ехографията е доуточняващо изследване, което може да даде други патологии, свързани с основното заболяване. В съдебно заседание дружеството е представило ЕКГ за лечението на ЗЗОЛ. Обстоятелството, че е една от диагностичните процедури не е отразена в НХ, както твърди вещото лице, в случая е ирелевантно, тъй като не е посочено като нарушение в писмената покана, като в допълнение следва да се посочи, че и според специалиста – хирург, изискуемите процедури по ДЛА са извършени и се касае за пропуск при документирането. Предвид тези данни, настоящият състав приема, че при лечението на ЗЗОЛ, не е допуснато нарушение на чл. 154, във вр. с чл. 156, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 210, ал. 1, т. 3 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г., изразяващо се в отчитане на диагностичната процедура *88.74, без същата да има информативна стойност за уточняване на диагнозата и лечението съгласно ДЛА по КП № 197 от Приложение № 11 от Решението.

По т. 21 от писмената покана (т. 4 от ПНПС) по КП № 49:"Диагностика и лечение на бронхиолит в детската възраст": при ИЗ № 19558/16 г., лекуван по КП № 49 с диагноза К56.6 J 21.9 "Остър бронхиолит, неуточнен", в периода 03.12.2016 г. - 09.12.2016 г., административният орган е приел, че сумата от 431.00 лева, следва да бъде възстановена от лечебното заведение, като неоснователно получена, тъй като след 7 дни е последвала рехоспитализация по същата КП № 49 с ИЗ № 20365/16 г. от 16.12.2016 г. до 22.12.2016 г. с диагноза МКБ J 21.9 "Остър бронхиолит, неуточнен", т. е. касае се за рехоспитализация в срок под 30 дни по същата КП № 49, при което се заплаща само един от случаите - ИЗ № 19558/16 г. - представляващо неизпълнение на чл. 215, ал. 1 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. От заключението на вещото лице – специалист "Детски болести“, се установява, че действително е налице двукратна хоспитализация на пациента по КП № 49 в срок под 30 дни, в периода 03. 09.2016 г. - 09.12.2016 г. (ИЗ № 19558/16 г.) и в периода 16.12.2016 г. - 22.12.2016 г. (ИЗ № 20365/16 г.). При първата хоспитализация са изпълнени необходимите диагностични процедури и резултатът от рентгенологичното изследване на гръден кош е интерпретиран от специалист по образна диагностика, съгласно медицински стандарт "Образна диагностика". Проведената рентгенография на гръден кош е осъществена по време на болничния престой, проведени са рентгенография и КГА за установяване на заболяването. Определена е диагнозата на база типична клинична картина, резултатите от лабораторните и образни изследвания, тяхната динамика и повлияване от провежданото лечение. Назначена е и продължаваща терапия за дома, с издадена рецепта. В съдебно заседание експертът уточнява, че при първата хоспитализация състоянието на детето е позволявало да бъде изписано, тъй като същото е било с овладяна дихателна честота, няма физикална находка за бронхообструкция. При втората хоспитализация също има адекватни критерии за влизане в болница. Втората хоспитализация не е свързана с неизпълнение на лекуващите лекари при „МБАЛ – Шумен“ АД. С оглед представеното заключение, което първоинстанционния съд правилно е кредитирал като компетентно изготвено и предвид лисата на оспорването му от страните, настоящият състав намира, че в случая повторната хоспитализация на пациента по същата КП в рамките до 30 дни след първата такава, не се дължи на неизпълнение на задълженията на ЛЗ при първата хоспитализация. Напротив, експертът сочи изрично, че при първата хоспитализация лечението на пациента е проведено съобразно въведените изисквания в ДЛА, а повторната такава се дължи на фактори, които не зависят от лечението в болничното заведение. Предвид горното, правилно първоинстанционният съд е отменил писмената покана в частта по т. 21, тъй като в случая по отношение на посочения пациент ЛЗ е изпълнило задълженията си, произтичащи от КП № 49 от Приложение № 11 към Решението, поради което не е налице неизпълнение на чл. 215, ал. 1 от Решение №РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г., респ. неправилно административният орган е приел, че сумата от 431 лв. по тази КП за лечение на пациент с ИЗ 19558/16 г. е получена от ЛЗ неоснователно и са налице основанията по смисъла на чл. 215, ал. 1 от Решението - изпълнителят да възстанови платената му за това лечение сума.

Правилни са изводите на първоинстанционния съд и по отношение на т. 3, т. 5, т. 6, т. 8, т. 9, т. 10, т. 13, т. 18 и т. 19 от писмената покана, констатиращи нейната законосъобразност.

По т. 3 от писмената покана (т. 1.1 от ПНПС) по КП № 29 "Диагностика и лечение на остра и изострена хронична сърдечна недостатъчност без механична вентилация": при ИЗ № 19069/16 г., лекуван по КП № 29 в периода 25.11.2016 г.-28.11.2016 г., с диагноза МКБ I 50.0 "Хронично изострена лявокамерна хронична недостатъчност IIIф. к. Хипертонично сърце със СН", Придружаващи заболявания: "I11.0 Хипертонично сърце със /застойна/ сърдечна недостатъчност, I20.8 Други видове стенокардия", административният орган е приел, че сумата от 420 лева е неоснователно получена от дружеството, тъй като е отчетена диагностична процедура - ехокардиография, извършена в непълен обем, съгласно ДЛА на КП № 29 от Приложение № 11 на Решението. Констатирано е, че приложената в Направление за хоспитализация (НХ) и отчетена с код 88.72 като основна диагностична процедура Ехокардиография № 141 от 25.11.2016г. е без изследван и описан клапен апарат, представляващо неизпълнение на чл. 154, във вр. с чл. 156, ал. 2 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. Съгласно чл. 156, ал. 2 от Решението, дейностите и услугите в обхвата на диагностичните, лечебните и рехабилитационните дейности и услуги по време на хоспитализацията съгласно ДЛА на съответната КП се осъществяват незабавно или се планират за изпълнение в зависимост от развитието, тежестта и остротата на съответното заболяване и определения диагностично-лечебен план, посочени в основния пакет. От заключението на вещото лице – специалист по „Кардиология“, се установява, че във фиша за извършена ехокардиография присъства описание на размерите и обема на лявата камера, размери на дясна камера, описание на Доплеров сигнал през митрална клапа. Графата за морфология и функция на митрална, аортна, трикуспидална и пулмонална клапа е непопълнена, липсва определяне на наличие и степен на регургитации, не е попълнено заключението на ехографията, където не става ясно дали е правена оценка на клапния апарат при дадения пациент. В съдебно заседание вещото лице твърди също, че въпросното изследване е задължителна част от изискванията и стандартите на специалността "Кардиология". В заключението по СМЕ също е посочено, че изследването и описването на клапния апарат е задължителна компонента от самата ехокардиография. Посоченото потвърждава извода на административния орган, че ехокардиографията на ЗЗОЛ, не е извършена в пълен обем, което е равнозначно на неизвършване на посочената основна диагностична процедура, тъй като некачественото ѝ изпълнение на практика означава, че не е получена цялата информация, необходима за адекватното лечение на пациента. Въпреки това вещото лице излага в заключението си, че ДЛА е бил изпълнен, независимо, че Ехокардиографията е непълна, доколкото такава е била извършена, защото формалното осъществяване на едно изследване, без да се изпълнят всички задължителни компоненти не би могло да предостави информацията, необходима за правилно провеждане на лечението на пациента. Правилно първоинстанционният съд не е кредитирал тази част от заключението, с оглед неизвършването на диагностичната процедура в пълен обем, което от своя страна води до незавършеност на КП. Това от своя страна представлява неизпълнение на изискванията на чл. 154 и чл. 156, ал. 2 от Решението, тъй като изпълнителят на болнична помощ на практика не се е съобразил с указанията за клинично поведение, съдържащи се в КП № 29, както и не е изпълнил всички изискуеми от ДЛА на посочената КП диагностични действия. Предвид изложеното, като е отхвърлил жалбата на дружеството в частта по т. 3 от писмената покана, Административен съд – Шумен е постановил правилно решение.

По т. 5 от писмената покана (т. 1.3 от ПНПС) по КП № 29 "Диагностика и лечение на остра и изострена хронична сърдечна недостатъчност без механична вентилация": При ИЗ № 18803/16 г., лекуван по КП № 29 в периода 21.11.2016 г. - 28.11.2016 г. с окончателна диагноза по МКБ I 50.0 "Застойна сърдечна недостатъчност", Придружаващи заболявания: "I 11.0 Хипертонично сърце със /застойна/ сърдечна недостатъчност, Е 11.9 Неинсулинозависим захарен диабет, без усложнения, К 76, 6 Портална хипертония", административният орган е поканил болничното заведение да възстанови 420.00 лева неоснователно заплатени за КП, тъй като е отчетена диагностична процедура - ехокардиография, извършена в непълен обем, съгласно ДЛА на КП № 29 от Приложение № 11 на Решението. Констатирано е, че приложената в НХ и отчетена с код 88.72 като основна диагностична процедура Ехокардиография № 139 от 21.11.2016 г. е без изследван и описан клапен апарат, а в декурзус при изписване от 28.11.2016г. не е документиран белодробен статус при дехоспитализацията, имайки предвид находката от предния ден (везикуларно дишане с удължено издишване, сухи свиркащи и хъркащи хрипове двустранно...), изразяващо се в отчитане на незавършена диагностична процедура - ехокардиография и неспазване на критериите за дехоспитализация, съгласно изискванията на КП № 29, представляващо неизпълнение на чл. 154, във вр. с чл. 156, ал. 1 и ал. 2 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. Вещото лице – кардиолог, е посочил, че не е използван официален фиш за ехокардиография. Липсата на описание на морфология на аортна клапа и максималната скорост през аортната клапа, според вещото лице е възможно да се дължи на провеждане на изследването в условията на учестено дишане (тахидиспнея) и трудния ехографски прозорец, който се среща при пациенти с хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), като от декурзуса на 27.11.2016 г., се установява, че са били налице данни за бронхообструкция. Възможно е на следващия ден - в деня на дехоспитализацията, находката да липсва. Макар и да е непълно документирането на състоянието на белите дробове, според вещото лице са били налице критериите за дехоспитализация, като ИЗ в деня на изписването е водена недостатъчно пълно и неизчерпателно. В съдебно заседание вещото лице разяснява, че при изготвянето на ехокардиографията има компоненти, свързани с клапния апарат, които не са засегнати. Относно отразяването на белодробния статус приема, че пациентът не е бил в риск при изписването, тъй като е назначена терапия за ХОББ и пациентът е имал положителен ефект от нея, просто при изписването не е документирано наличието или липсата на хрипове и на белодробния статус. В заключение, обаче, вещото лице посочва, че ДЛА е бил изпълнен, независимо, че ехокардиографията е непълна, доколкото такава все пак е била извършена, защото формалното осъществяване на едно изследване, без да се изпълнят всички задължителни компоненти, не би могло да предостави информацията, необходима за правилно провеждане на лечението на пациента. Едновременно с това вещото лице е отразило, че по отношение на пациента са извършени четири основни диагностични процедури (в т. ч. ехокардиография), както и една терапевтична процедура. Настоящият състав приема, че от така даденото заключение правилно административният орган е издал писмената покана в т. 5 за възстановяване на сумата по КП, тъй като ехокардиографията на ЗЗОЛ не е извършена в пълен обем, което е равнозначно на неизвършване на посочената основна диагностична процедура, т. к. некачественото ѝ изпълнение на практика означава, че не е получена цялата информация, необходима за адекватното лечение на пациента. В допълнение, обаче, въпреки законосъобразността на административният акт по т. 5 в частта досежно липсата на една диагностична процедура, настоящият състав намира, че другото сочено от органа нарушение - неспазване на медицинските критерии за дехоспитализация, съгласно КП № 29, и по-конкретно "контрол на здравното състояние на пациента и медицинско заключение за липса на медицински риск от приключване на болничното лечение въз основа на обективни данни за стабилно общо състояние (клинични/параклинични)", обусловен от липса на документиран белодробен статус при изписването, настоящият състав подкрепя изводът на първоинстанционния съд, че липсва соченото нарушение, тъй като от заключението по СМЕ се установява, че се касае за техническа грешка при попълване на ИЗ в деня на изписването, като същевременно пациентът не е бил в риск при дехоспитализацията, поради назначената терапия за ХОББ и положителният ефект от прилагането й.

По т. 6 от писмената покана (т. 2.1 от ПНПС) по КП № 38 "Диагностика и лечение на хронична обструктивна белодробна болест - остра екзацербация": при ИЗ № 18397/16 г., лекувана по КП № 38 в периода 14.11.2016 г. - 23.11.2016 г. с окончателна диагноза по J44.1. "Хронична обструктивна белодробна болест с обостряне", придружаващи заболявания "Е 11.4, G63.2 Захарен диабет с диабетна полиневропатия, I20.8 Други видове стенокардия, Z95.5 Наличие на коронарен ангиопластичен имплант и трансплантант", административният орган е приел, че следва да се възстанови неоснователно получената сума в размер на 420 лева за заплатената КП, тъй като изпълнителят на БМП не е изпълнил задължението си за комплексно лечение на основно и придружаващо заболяване и няма проведена координация между специалисти при пациент, лекуван по КП № 38 от Приложение № 11 на Решението. Прието е, че пациентът е дехоспитализиран с високи стойности на кръвна захар, няма проведен консулт с ендокринолог, няма проведен друг КЗП, представляващо неизпълнение на чл. 210, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 208 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. Според вещото лице – специалист „Вътрешни болести“, при многократно завишени показатели на кръвната захар, е редно да бъде проведена консултация с ендокринолог, макар да липсва документирано и прието като стандарт изискване кога и при какви условия трябва да се изисква консулт със специалист. В съдебно заседание експертът разяснява, че последната стойност на кръвната захар, описана в ИЗ, е 27 mmol/l, при което е трябвало да бъде проведен консулт с ендокринолог, но такъв не е извършен. Провеждано е лечение на основното заболяване, но не е провеждано лечение на съпътстващото такова - диабет, като според вещото лице, такова лечение е следвало да бъде проведено или поне да бъдат проследени стойностите на кръвната захар. От така направеното заключение става ясно, че е трябвало да се проведе лечение и на диабета, тъй като той е съпътстващо заболяване, или най–малко да се проконтролират стойностите на кръвната захар, което в случая не е изпълнено от болничното заведение. От 21.11.2016 г. до изписването (23.11.2016 г.) на ЗЗОЛ, не е провеждано изследване на кръвната захар. Изводът на вещото лице е за двукратно изследване на кръвна захар с установени завишени резултати, изписване на пациентката без да се проконтролира този резултат и непровеждане на изискуемите консулт с ендокринолог и лечение на съпътстващото заболяване. Предвид горното, настоящият състав намира, че по време на хоспитализацията на ЗЗОЛ, спрямо същата не е провеждано необходимото за състоянието ѝ лечение на съпътстващото заболяване и не е проведен необходимия консулт с ендокринолог, което потвърждава извода на административния орган, че изпълнителят на БМП не е изпълнил задължението си за комплексно лечение на основно и придружаващо заболяване и не е проведена координация между специалисти при въпросната пациентка, поради което сумата, заплатена за КП следва да бъде възстановена, като неоснователно получена.

По т. 8 от писмената покана (т. 3 от ПНПС) по КП № 39 "Диагностика и лечение на бронхопневмония и бронхиолит при лица над 18 годишна възраст": по ИЗ № 18469/16 г., лекувана по КП № 39 в периода 15.11.2016 г. - 16.11.2016 г. (дата на смърт), с окончателна диагноза МКБ J15.9 "Бактериална пневмония неуточнена", придружаващи заболявания "G20 Болест на Parkinson, Е 11.9 Неинсулинозависим захарен диабет, без усложнения. Базацелуларен карцином на лицето. Анемия и други хранителни заболявания", административният орган е поискал неоснователно заплатената сума от 450 лева да бъде възстановена, тъй като не е извършена координация между специалисти и не са изпълнени изискванията на ДЛА на КП № 39 от Приложение № 11, представляващо неизпълнение на чл. 210, ал. 1, т. 3 и т. 4 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. Посочено е, че от изследван КГА се установява, че пациентката е в тежка ацидоза, като не е извършена корекция на тежката ацидоза и не е проследен КГА, не е проследена честота на дишане, не е посочено подава ли се кислород и как се подава кислород, не е обсъдена необходимостта от апаратна вентилация с анестезиолог, предвид данните от КГА, назначен е консулт с ендокринолог, който не е извършен, не е проведено обсъждане с лекарски екип за превеждане на пациентката в ОАРИЛ на "МБАЛ Шумен" АД. Според вещото лице – специалист по вътрешни болести стойностите на pH, BE и актуални бикарбонати са ниски и налагат заместващо лечение с цел повишаване на рН с вливане на бикарбонати. При тези стойности на рСО2 е рисково включването на кислород поради опасност от дихателен арест. Абсолютно показание за апаратна вентилация е апнея (липса на дишане). В случая липсва абсолютна индикация за апаратна вентилация. Въз основа на направените констатации вещото лице е заключило, че е изпълнен ДЛА на КП № 39, като единствено липсва копие от извършеното ЕКГ. В съдебно заседание вещото лице разяснява, че с установените стойности на рН, с установената ацидоза е трябвало да бъде приложено заместващо лечение. При състоянието на пациентката е трябвало да бъде извършено проследяващо измерване на артериални кръвни газове, а такова измерване не е извършено. Належащо е било и лечението на метаболитната ацидоза и на пневмонията, която е имала пациентката. ЗЗОЛ не е имала абсолютни показания за апаратна вентилация, не е описана дихателната честота. Консултът с анестезиолог зависи от преценката на лекаря за апаратна вентилация, тъй като в случая е имало относителни, а не абсолютни показания за такава. Не се споделя изводът на вещото лице, че ДЛА е спазен, въпреки непроследяване на КГА, тъй като след като състоянието на пациентката го е налагало и това изследване е предвидено като диагностичен метод в ДЛА, същото е следвало да бъде извършено. Това обстоятелство е достатъчно, за да се приеме, че не е изпълнен ДЛА на КП № 39, още повече, че пациентката е починала на следващия ден, което е индиция, че спрямо нея не е било предприето адекватно и своевременно лечение. Настоящият състав намира за правилни изводите на първоинстанционния съд, базирани на заключението на вещото лице, че в случая не са били изпълнени изискванията на ДЛА на КП № 39, тъй като е била налице необходимост от проследяване на КГА, с оглед установяване концентрацията на кислород и въглерод в кръвта на пациентката, а такова не е било извършено. Налице са предпоставките на чл. 212, ал. 1, във вр. с чл. 210, ал. 1, т. 3 от Решението - дейността по клиничната пътека да не се заплаща, поради което сумата от 420 лв. по тази КП и ИЗ се явява неоснователно получена и следва да се възстанови от ЛЗ, както правилно е приел административният орган, като е отхвърлил жалбата на дружеството в частта по т. 8 от писмената покана, като неоснователна, Административен съд – Шумен е постановил правилно решение.

По т. 9 от писмената покана (т. 5.1 от ПНПС) по КП № № 50 "Диагностика и лечение на исхемичен мозъчен инсулт без тромболиза": при ИЗ № 17443/16 г., лекуван по КП № 50 в периода 29.10.2016 г. -04.11.2016 г., с окончателна диагноза МКБ I 63.3 "Мозъчен инфаркт, причинен от тромбоза на церебрални артерии", придружаващи заболявания: "ХС без СН; Мозъчна атеросклероза, Болести на зрителния нерв, некласифицирани другаде", административният орган е поканил дружеството да възстанови неоснователно получената сума от 620 лева за КП, тъй като не са изпълнени изискванията на ДЛА на КП № 50 от Приложение № 11, представляващо неизпълнение на чл. 154, вр. чл. 156, ал. 2 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. Този извод е мотивиран с факта, че в ИЗ няма приложени Скалата на оценка на коми по GLASGOW-LIEGE и Оценката на тежестта на състоянието по NIHSS. В съдебно заседание вещото лице - специалист „Нервни болести“ разяснява, че Скала на оценка на коми по GLASGOW-LIEGE е оценка за количествените нарушения на съзнанието, а Оценка на тежестта на състоянието по NIHSS е оценка за тежестта на състоянието при болни с мозъчен инсулт. От заключението на вещото лице, безспорно се установява, че в случая към конкретното ИЗ № 17443/16 г. няма приложени Скала на оценка на коми по GLASGOW-LIEGE и Оценка на тежестта на състоянието по NIHSS. В т. 3 от КП № 50 ДЛА посочва изрично под формата на забележка, че оценката на тежестта на състоянието по съответните скали задължително се отразява в „История на заболяването“ на пациента и се регистрира при приемане, по време на болничния престой и при изписване. Преценката за степента на тежест при инсултите се прави на база скалите на Глазгоу-Лиеж, NIHSS и наличие или липса на придружаващи тежки соматични заболявания. С оглед изложеното изводът на вещото лице в заключението, че въпросните скали нямат отношение към лечението на пациентите, правилно не е възприето от първоинстанционния съд, доколкото същите са предвидени като задължителен компонент в КП, което представлява достатъчно основание за тяхното прилагане. Освен това изводът дали е допуснато нарушение и дали са спазени изискванията на ДЛА по съответната КП, е правен извод и съдът извършва тази преценка въз основа на експертизата и събраните по делото доказателства. С оглед изложеното правилно първоинстанционният съд е приел писмената покана за законосъобразна и в частта по т. 9.

По т. 10 от писмената покана (т. 5.2 от ПНПС) по КП № 50 „Диагностика и лечение на исхемичен мозъчен инсулт без тромболиза": при ИЗ № 17910/16 г., лекуван по КП № 50 в периода 07.11.2016 г. -10.11.2016 г., с окончателна диагноза МКБ I 63.2 "Мозъчен инфаркт, причинен от неуточнена оклузия или стеноза на прецеребрални съдове", Придружаващи заболявания: "Високостепенна стеноза на дясната ВСА. ХБС IIIст., Мозъчна атеросклероза", административният орган е поканил дружеството да възстанови неоснователно получената сума от 620 лева по КП, тъй като не са изпълнени изискванията на ДЛА на КП № 50 от Приложение № 11, представляващо неизпълнение на чл. 154, вр. чл. 156, ал. 2 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. Този извод е мотивиран с факта, че в ИЗ няма приложени Скалата на оценка на коми по GLASGOW-LIEGE и Оценката на тежестта на състоянието по NIHSS. В съдебно заседание вещото лице – специалист „Нервни болести“ разяснява, че Скала на оценка на коми по GLASGOW-LIEGE е оценка за количествените нарушения на съзнанието, а Оценка на тежестта на състоянието по NIHSS е оценка за тежестта на състоянието при болни с мозъчен инсулт. В т. 3 от КП № 50 ДЛА посочва изрично под формата на забележка, че оценката на тежестта на състоянието по съответните скали задължително се отразява в „История на заболяването“ на пациента и се регистрира при приемане, по време на болничния престой и при изписване. С оглед изложеното, правилно първоинстанционният съд е приел, че изготвянето и прилагането към ИЗ на въпросните скали е изрично предвидено в съответната КП и неговото изпълнение е задължително за изпълнителя на БМП, още повече, че същото има значение за поставяне на окончателната диагноза, както и за преценка степента на тежестта на състоянието на пациента. С оглед на изложеното, доколкото такива скали не са приложени, е допуснато установеното от административния орган неспазване на ДЛА на КП № 50, представляващо неизпълнение на чл. 154, вр. с чл. 156, ал. 2 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г., доколкото не са изпълнени указанията за клинично поведение съгласно ДЛА на съответната КП. Независимо от заключението на вещото лице, изводът дали е спазен ДЛА е в правомощията на съда, тъй като представлява правен извод.

По т. 13 от писмената покана (т. 9 от ПНПС) по КП № 145 "Ендоскопски процедури при обструкции на горни пикочни пътища": при ИЗ № 17743/16 г., лекувана по КП № 145, с окончателна диагноза МКБ N 20.1 "Камък в уретера 56.0 Трансуретрално отстраняване на обструкция от уретер" в периода 03.11.2016 г. - 09.11.2016 г., административният орган е поискал възстановяване на неоснователно получената сума в размер на 774 лева за КП, тъй като пациентката е била подложена на оперативна интервенция с обща венозна анестезия, видно от Анестезиологичен лист № 456/08.11.16 г., като в Лист за предоперативна анестезиологична консултация и преценка /Документ № 2/ в рубрика Информирано съгласие на пациента, няма подпис на пациента за декларирано съгласие да бъде опериран с регионална или обща анестезия, представляващо нарушение на чл. 154, вр. с чл. 156, ал. 2 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. - не е изпълнен основен компонент на КП - Предоперативната анестезиологична консултация (Документ № 2) е без подпис на пациента, деклариращ съгласие да бъде опериран с регионална или обща анестезия, съгласно КП № 145 от Приложение № 11 на Решението. В приложения по делото Лист за предоперативна анестезиологична консултация и преценка /Документ № 2/ в рубрика Информирано съгласие на пациента в действителност липсва подпис на пациентката за декларирано съгласие да бъде оперирана с регионална или обща анестезия. Това е задължително изискване от съответната КП, поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице нарушение на чл. 154, вр. с чл. 156, ал. 2 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г., доколкото не е изпълнен задължителен компонент от въпросната КП.

По т. 18 от писмената покана (т. 14 от ПНПС) по КП № 185 "Лапароскопска холецистектомия ": при ИЗ № 18943/16 г., лекуван по КП № 185 с диагноза К 80.1 "Камъни в жлъчния мехур с друг холецистит 51.23 Лапароскопска холецистектомия", в периода 23.11.2016 г. - 26.11.2016 г., административният орган е поканил дружеството да възстанови неоснователно получената сума от 880 лв., тъй като не са изпълнени изискванията на ДЛА по КП № 185 от Приложение № 11 от Решението, представляващо нарушение на чл. 210, ал. 1, т. 3 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г., предвид обстоятелството, че резултатът от имунохематологично изследване на пациента е получено след изписването му - той е изписан на 26.11.2016г., а резултатът от изследването, в т. ч. данните за кръвната му група, са получени на 28.11.2016г. Според вещото лице – специалист „Хирургия“, изготвило заключението по съдебно-медицинската експертиза, пациентът е бил опериран, като при подготовката на болния в ЛЗ е взет биологичен материал за изследване в първите 24 часа от хоспитализацията. Пробата е получена на 28.11.2016 г. в 09.30 часа. В съдебно заседание вещото лице допълва, че изследването на кръвна група на пациента е извършено на 28.11.2016г., видно от фиш за имуно-хематологично изследване, като в същото време пациентът е бил изписан на 26.11.2016г. При това положение по време на операцията лекуващите лекари не са разполагали с данни за кръвната група на пациента, а е било наложително да имат такава информация, с оглед евентуално кървене по време на операцията. Сочи също, че ако е имало изследване на кръвна група преди операцията, всичко друго е наред, но документите опровергават това обстоятелство. Съгласно т. 2 от КП № 185, „ДЛА“, при подготовка на болния в ЛЗ, следва да се вземе биологичен материал за изследвания в първите 24 часа от хоспитализацията на пациента. В случая от фиш за имунохематологично изследване на името на пациента е видно, че кръвната проба е получена в имунохематологичната лаборатория на 28.11.2016 г. в 08.30 ч., т. е. два дни след изписването на пациента, което е в нарушение на изискванията на ДЛА на КП - биологичният материал да бъде взет в първите 24 часа от хоспитализацията - факт, който се потвърждава и от заключението по СМЕ. Тези изводи се потвърждават и от заключението на вещото лице. Предвид изложеното, правилно административният съд е приел, че е допуснато установеното от административния орган неизпълнение на изискванията на ДЛА по КП № 185, което представлява неизпълнение на изискванията на чл. 210, ал. 1, т. 3 от Решението, респ. се явява основание по чл. 212, ал. 1 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г., дейността по клиничната пътека да не се заплаща, поради което сумата от 880 лв. по тази КП и ИЗ се явява неоснователно получена и следва да се възстанови от ЛЗ на основание, както правилно е приел административният орган. С оглед тези изводи решението в частта, с която е отхвърлена жалбата на болничното заведение по т. 18, е правилно.

По т. 19 от писмената покана (т. 15 от ПНПС) по КП № 191.1"Оперативни процедури на далака": при ИЗ № 17093/16 г., лекувана по КП № 191.1 с диагноза Д.18.0"Хемангиом с каквато и да е локация, С18.0 Злокачествено новообразумание на цьокума, 41.5 - тотална спленектомия, 45.73 Дясна хемиколектомия". Придружаващи заболявания: "С54.1 Ендометриум", в периода 24.10.2016 г. - 21.11.2016 г., административният орган е поканил дружеството да възстанови неоснователно получената сума от 1000 лева, тъй като не е изпълнен основен компонент на КП - при пациентка с тежки придружаващи заболявания, Предоперативната епикриза не е изготвена и няма оценка на оперативен риск, представляващо нарушение на чл. 154, във вр. с чл. 156, ал. 1 и 2, във вр. с чл. 210, ал. 1, т. 3 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. Вещото лице – специалист „Хирургия“ е установило, че в случая не е изготвена предоперативна епикриза, тъй като в представената медицинска документация, бланката за предоперативна епикриза е празна. Констатирал е също, че към ИЗ на пациентката няма приложена ЕКГ, от което е направило извод за липса на една диагностична процедура в направлението за хоспитализация. С. Н № 3 от 27.01.2015 г. за утвърждаване на общи медицински стандарти по хирургия, неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска хирургия и лицево-челюстна хирургия (обн., ДВ, бр. 11 от 10.02.2015 г.; отм. с Решение № 13199 на ВАС от 5.12.2016 г. - бр. 40 от 19.05.2017 г., в сила от 19.05.2017 г.), п. IV, т. 1, подт. 2.6, предоперативната епикриза е част от ИЗ и включва оценка на оперативния риск с описание на проблемите, покачващи риска и необходимите мерки. От приложените по делото доказателства, в т. ч. и СМЕ безспорно се установява, че не е била изготвена предоперативна епикриза и няма извършена оценка на оперативния риск, което е задължително съгласно ДЛА на КП и медицинския стандарт по хирургия. Предвид изложеното, правилно първоинстанционният съд е приел, че не е изпълнен основен компонент от КП, представляващо и неизпълнение на изискванията на чл. 154, във вр. с чл. 156, ал. 1 и 2 и чл. 210, ал. 1, т. 3 от Решението, което от своя страна се явява основание по чл. 212, ал. 1 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г., дейността по клиничната пътека да не се заплаща, поради което сумата от 1000 лв. по тази КП и ИЗ се явява неоснователно получена и следва да се възстанови от ЛЗ, както правилно е приел административният орган.

Предвид събраните по делото доказателства и анализа на цитираните правни норми, с решението първоинстанционният съд правилно е отменил частично писмената покана, като незаконосъобразна в частта й по т. 1, т. 2, т. 4, т. 7, т. 11, т. 12, т. 14, т. 15, т. 16, т. 17, т. 20 и т. 21, а в частта по т. 3, т. 5, т. 6, т. 8, т. 9, т. 10, т. 13, т. 18 и т. 19 е отхвърлил оспорването срещу нея като неоснователно. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че са били изпълнени критериите за завършеност на КП, правилното определяне на диагнозата на пациентите, лекувани по съответните КП и са спазени критериите за дехоспитализация по т. 1, т. 2, т. 4, т. 7, т. 11, т. 12, т. 14, т. 15, т. 16, т. 17, т. 20 и т. 21 от административния акт, поради което същите не са неоснователно заплатени. Административният съд е обсъдил доказателствата по административната преписка, както и изводите на съдебно-медицинските експертизи, като е изложил подробни мотиви. Вещите лица – специалисти в съответните области са обсъдили всяка от историите на заболяването, посочени в обжалваната покана и са дали заключение дали е приложен правилно диагностично-лечебния алгоритъм.

По отношение на КП, за които първоинстанционният съд е отменил частично писмената покана на директора на РЗОК – Шумен, не е налице хипотезата на чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО, която да обоснове правомощието на директора на РЗОК – Шумен да удържи неоснователно платените по тях суми. Досежно КП, за които съдът е счел, че е налице неспазване на чл. 154, чл. 156, ал. 2, чл. 210, ал. 1, т. 3 и т. 4, чл. 212, ал. 1 от Решението, административният съд правилно е преценил, че е налице неоснователно плащане, поради което на основание чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО, е поканил лечебното заведение да възстанови сумата от 5604.00 лева.

По отношение на възражението на директора на РЗОК – Шумен, за неправилно разпределение на разноските в първоинстанционното производство, настоящият състав, след извършена проверка, установи, че е неоснователно. Дружеството е заплатила разноски в общ размер на 4190 лева, сумирани от заплатена ДТ, заплатен депозит за вещи лица и адвокатско възнаграждение. Уважената част на жалбата е в размер на 8071 лева, при което правилно първоинстанционният съд е изчислил, че на „МБАЛ – Шумен“ АД се дължат разноски в размер на 2472, 94 лева, платими от ответника. Административният орган е извършил заплащане само на адвокатско възнаграждение в размер на 941 лева, а писмената покана е потвърдена за сумата от 5604.00 лева, поради което правилно е изчислението на Административен съд – Шумен, че дължимите на РЗОК – Шумен разноски са в размер на 385, 62 лева. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно и в частта с присъдените разноски.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, приема, че като е постановил решението си в посочения смисъл и е отменил частично писмената покана по т. 1, т. 2, т. 4, т. 7, т. 11, т. 12, т. 14, т. 15, т. 16, т. 17, т. 20 и т. 21, отхвърлил е жалбата на „МБАЛ – Шумен“ АД против писмена покана изх. № 29-02-17/23.05.2017 г. на директора на РЗОК – Шумен, за възстановяване на суми, получени без правно основание, в останалата част, в размер на 5604 лева, и е осъдил страните да заплатят разноски съразмерно на уважената и отхвърлената част от жалбата, Административен съд - Шумен е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора, разноските пред настоящата инстанция не следва да се присъждат, а се разпределят между страните, както са понесени.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 26 от 16.02.2018 г., постановено по адм. д. № 168/2017 г. по описа на Административен съд – Шумен.

Решението не подлежи на обжалване.