Образувано е по касационна жалба на С.С и М.Т чрез процесуалния им представител адв.. Г, против решение № 2543/16.04.2018 г., постановено по адм. дело № 514/2018 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна.

Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила.

Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

След връщане на делото за ново разглеждане при спазване на задължителните указания, дадени от ВАС, първоинстанционният съд е разгледал жалбата на С.С и М.Т, против мълчалив отказ на кмета на Столична община по заявление № вх. № СИС16-ГР-94-85/08.03.2016 г. за определяне на равностойно парично обезщетение за отчуждена част от 150 кв. м от частен недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица]. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна.

Решението е валидно, допустимо и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, е достигнал до верни правни изводи.

По делото не се спори, че имот, представляващ 19/80 ид. ч. от триетажна къща, ведно с общите части на сградата и мястото, находящ се на [улица], е предаден във владение на касаторите - наследници на М.С, във вида, в който имотът е бил отчужден. Действително с одобрения със заповед № РД-09-50-524/03.10.1997 г. ПУП от посочения имот се отнемат 150 кв. м и се придават към УПИ I „За банка“. По делото няма данни, а и не се твърди от страните, заповед № РД-09-50-524/03.10.1997 г. да е била обжалвана, да се уреждани сметки по регулация, както и да е издавана заповед на кмета на СО за отчуждаване на процесните 150 кв. м, предвид разпоредбите на чл. 21- 25 от ЗОбС в относимата редакция. При това положение правилен е изводът, че не е налице проведена или висяща процедура по отчуждаване, вследствие на която на засегнатите собственици да се дължи обезщетение от административния орган. Поради това, постановеният мълчалив отказ се явява законосъобразен.

Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение.

Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2543/16.04.2018 г., постановено по адм. дeло № 514/2018 г. по описа на Административен съд София град. РЕШЕНИЕТО е окончателно.