Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 1036 от 10.05.2018г., постановено по адм. д. № 3733/17г. Административен съд Пловдив, второ отделение, 12-ти състав, е отхвърлил оспорването на „Т. Д. Т“-АД, ЕИК 200601693, със седалище и адрес на управление гр.С. З, против ревизионен акт № 241204319/13.12.2012г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. П., потвърден с решение № 226 от 04.03.2013г. на директора на Дирекция”Обжалване и данъчно-осигурителна практика”-гр. П., с който за данъчни периоди април, май и юни на 2011г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 988 095, 45лв и са определени лихви за забава размер на 2 130, 54лв. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на Д“ОДОП“-гр. П. разноски по делото в размер на 24 864, 52лв.

С решение № 1214 от 29.05.2018г. по същото дело е допуснато поправка на явна фактическа грешка.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от „Т. Д. Т“-АД, ЕИК 200601693, представлявано от изпълнителния директор А.Ебай, чрез пълномощниците му адвокати Т.В и К.В. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. М. В административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Пловдивския административен съд и да реши спора по същество, като отмени оспорения ревизионен акт изцяло. Претендира се заплащане на разноски за двете инстанции.

Ответният по касационната жалба директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика ”-гр. П. чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на касационната жалба на директор на Д”ОДОП”-гр. П.. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба...