Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по постъпили две касационни жалби - на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (ОДОП) – София, при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) и на „ЕГУР ЕГУР“ ЕООД, ЕИК: 203772443, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. "Ф. Ж. К" № 50, представлявано от Х.К, чрез адв. И.И, с адрес за призоваване: [населено място], [улица], срещу Решение № 5000 от 25.07.2018 г., постановено по адм. д. № 1933 по описа за 2018 г. на Административен съд – София-град (АССГ).

С обжалваното решение съдът по жалба на „ЕГУР ЕГУР“ ЕООД е отменил Ревизионен акт (РА) № Р-22221417001107-091-001/25.09.2017 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП – София, потвърден изцяло с Решение № 76/16.01.2018 г. на директора на дирекция „ОДОП“ в частта относно отказа да се признае право на възстановяване на данъчен кредит по фактури, издадени от „ЕМ ДЖИ БИ ГРУП" ЕООД, в размер общо на 14 193, 75 лева ведно с лихва за забава в размер на 1 504, 74 лева, а в останалата си част е потвърдил РА, за сумата над 14 193, 75 лева до 27 553, 75 лева за извършени доставки по фактури, издадени от „Т. А" ЕООД, „В. К БГ" ЕООД, „С. Р" ЕООД, „Т. Г" ЕООД, ведно с начислена лихва за забава в размер на 1 531, 10 лева.

В касационната жалба на директора на дирекция „ОДОП“ срещу посоченото решение в частта, с която се отменя РА, се твърди, че същото е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора правните изводи...